ИЗТРЪПНАЛА ЛЮБОВ

web

и ето те -
лягаш в леглото до нея
както ти е удобно, може би
настрани, с едната ръка подпираща
главата ти, другата провесена
над ръба, с присвити, леко
разминаващи се колене;
и се отпускаш, и това е,
казваш си, прекрасно, това е,
повтаряш си, щастието;
и стоиш така, и се усмихваш,
и минава време - едната ти ръка
започва да изтръпва, после наистина
изтръпва, цялата, и ти я отдръпваш,
или не; и си мислиш колко е
прекрасно, въпреки това, затова
не променяш нищо;
минава още малко, и изтръпва
другата ръка, после врата започва
да те боли, после едното, лявото
коляно, после дясното,
ти леко го изпъваш, или по-скоро
протягаш, но си стоиш така
защото това е положението,
ти искаш това, тя иска това,
и това е така, ала ти все повече
изтръпваш, все по-неудобно ти става,
и нищо друго не става, и вече
не ти е така добре, както бе
когато започна, искаш да се обърнеш,
да си спомниш защо си тук, защо
не можеш да погледнеш в друга посока,
ала няма как, вече си забравил,
и си стоиш така, с тези изтръпнали
крайници, ръце и крака, присвити, като
ембрион, с гръб към всичко, което
някога е значело нещо за теб.

© Дилян Еленков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2020, № 2 (243)