Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯТ СТОЛ

Дилян Еленков

web

Една сутрин М се събуди и в средата на спалнята му стоеше електрически стол. Първоначално помисли, че е поредният му сън, ала като стана и опита да мине през него, левият му крак се блъсна твърде осезаемо в лакираната дървесина. М се претъркули на пода. Столът стоеше като исполин пред приведения му поглед. Беше напълно реален, което М разбра по миризмата. Понеже никога не сънуваше миризми. Особено на мърша, на мъртва вина. Бавно се изправи. Седна на леглото и запали цигара. После бавно, заобикаляйки стола, излезе от стаята и отиде в кухнята, където си сипа чаша вино. След като я изпи, погледа известно време през прозореца, обърна се и се върна в спалнята. Седна отново на леглото. Столът още беше там. Надяваше се да е изчезнал. Не беше. М се размисли. Откъде беше дошъл? Не беше поръчвал подобно нещо. Не беше плащал за подобно нещо. Или тепърва трябваше да плати? По някаква причина коремът го сви. Изтича отново до кухнята, в която изпи още една чаша вино. После мина през банята и повърна. Всичко е наред, каза си, вече е минало. Ала ръцете му трепереха. Не смееше да влезе отново в спалнята. Не съм толкова зле, ще пробвам пак, помисли, и отвори вратата. В средата на стаята стоеше тази дървена конструкция, усмирена, с ремъци за краката, където изящна дървена платформа беше изрязана специално, за да обхване глезените; по-горе, където обикновено ръцете се полагат за отмора, имаше чифт колани, явно за китките на ръцете, и те висяха свободни, незакопчани. Облегалката беше висока, с възглавница, пълна с дървени трици, на нивото на евенуалния кръст; най-отгоре беше увенчан метален купол, обвързан с цветни жици, които се стичаха като плитки на коса до пода. Трябва да разкарам това нещо, помисли си М. Първо разтвори вратите. Върна се и приведен подхвана стола. Беше тежък. Носиш много души, а, копеле такова, каза си М, и се напъна. Столът се повдигна, след което, след няма и 15 сантиметра, се стовари върху глезена на М, от който шурна струя кръв. М препсува. Добре, почакай, поне това ще спечеля. Напъна се отново, но това не помогна. Столът не помръдваше. Дори следите, които първоначално беше оставил на килима, бяха същите. Това беше сляп коловоз. М седна на леглото. Запали нова цигара. Куцайки, отиде до кухнята, където изпи нова чаша вино. Искаше да си отдъхне и успя. Всичко е наред, повтаряше си. Просто трябва да съм по-настоятелен. Или да поспя малко, и като се събудя, ТОЙ няма да е там. Но трябва да проверя, трябва да се върна. И се връща, и няма никаква промяна. М вече очаква това, и отново сяда на леглото, загледан в стола. Той изглежда все по-изкушаващ. Тази ароматна дървесина, лакирана, излъскана и блестяща, тези кожени колани, ощавени и запазили цялостта и цвета си, тези бездънни дупки... тази тишина! М се наведе и облиза най-близкият крак на стола. После се отдръпна, и примлясквайки, преглътна. После отново се наведе, и облиза другия, по-далечен крак. Прониза го вълна от щастие. Отиде веднага до следващите - трети, четвърти. Май имаш закусчица, каза си. След като полежа в своя екстаз, М се надигна, и осмука кожените колани. Толкова е красиво, помисли си. Тази направена за мен и някога одрана кожа, тази намерена мекота, последното в радостта, какво повече да искам? Ласката на миналото, ласката, която само ти ще ми дадеш. М бавно се наведе. Събу чорапите си. Погледна ноктите на краката си, нерязани от три седмици. Отиде до нощното си шкафче и взе нокторезачката. После се присви и отряза стърчащата доза кератин. Направи същото и с ръцете си. Изправи се и погледна в огледалото. Това ли те накара да се замислиш, попита се. Отиде до прозореца и пусна щорите. Нямаше какво повече да гледа. Седна в стола. Знаеше, че това се иска от него. Беше топъл, мек и уютен. Беше преддверието на Бог. Болящите го от години глезени меко полегнаха в своите улеи. Ръцете му, служещи в последно време на дявола, на изкушението, се успокоиха в своите легла: лявата - отляво, дясната - отдясно. Ремъците се затегнаха. Връзките също направиха своето. Зимата заслужи своята топла шапка. Дървесината изскърца под тежестта на тялото на М. Тялото на М се изкриви от силата, караща стола да простене под неговата телесност. Тялото започна да губи своята жизненост, първо ръцете се разтрепераха, после същото се случи с краката, гръбнакът зае ембрионална поза, доколкото можеше под възглавницата, накрая свързващото скелетно звено между тялото и главата се прекърши в конвулсии; и това се случи, това беше от М, и той срещна своя създател, казвайки му: имам запазено място за теб.

 

 

© Дилян Еленков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.01.2018, № 1 (218)