Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЕНЯТ НА КЪРВАВИТЕ ВЕНЦИ

Дилян Еленков

web

Събудих се минута преди звъненето на часовника. Чакаше ме денят на наема и вечерта на Петра. Трябваше да продам поне две картини. Към полунощ бях завършил "Отстояние от действителността № 4", но боята още лепнеше и затова си мислех да пробвам с "Котешки вик" и "Неопетнената правда на мирянина". След сутрешните занимания опаковах със стари карти платната, подпрях ги до входната врата и докато си допивах кафето, положих няколко щрихи върху "Трима чужденци". После станах и направих редица упражнения на терасата - клякания, коремни, лицеви. Когато се почувствах достатъчно раздвижен, грабнах една от опакованите картини, не бях сигурен коя точно (което нямаше особено значение), и излязох.

Бодро крачех по тротоара. Бях решил да ида на кръстовището на "Рибна" и "Котва". Там работата беше почти винаги сигурна поради явните предимства на мястото - зеленият светофар за пешеходците откъм източна "Рибна" свети заедно със зеления от левия завой на автомобилите за около пет секунди. Като стигнах на метри от пешеходната пътека, се заоглеждах. Минаха няколко по-стари модела, когато забелязах отляво да приближава лъскав "Куик". Поех си дълбоко въздух, плавно издишах, и като се убедих, че колата няма да спре, рязко изскочих пред нея. Бронята подхвана лявото ми коляно, аз се извъртях и докато прелитах над предния капак сръчно надянах картината на страничното огледало. Чух спирачките. Вратата се отвори и над мен се надвеси млад мъж. След кратък разговор и изтъкването от моя страна на огромната загуба, която съм претърпял с погубването на едномесечния си труд, увиснал на огледалото, и който тъкмо съм щял да продам на чудесна цена, се сдобих с 1000 крони компенсация. Накуцвайки, се отдалечих, свих в първата пряка, където изхвърлих моя шедьовър в един контейнер. После бързо поех към Морис за обедната тренировка.

С Морис се упражнявах три пъти в седмицата по обяд. От мен се изискваше единствено точност и скромна почерпка. Пристигнах навреме, качих се в колата му и се отправихме към полигона.

- Удари ли нещо? - попита ме.

- О, да. Мисля, че беше "Котешки вик", но може и да е била "Неопетнената правда на мирянина". 1000 крони.

- Честито, приятел.

- Благодаря.

- Какво ще правим днес?

- Мисля да порепетирам сблъсък от ляв завой, че сутринта за малко да се подхлъзна.

- Както кажеш, приятел.

Морис не говореше много. За един час видимо усъвършенствах паданията от ляв завой; направихме и няколко дежурни от десен, както и пет-шест челни повличания. По пътя обратно платих наема, след което се прибрах у дома.

Вкъщи първо обядвах, после полежах за час. Трябваше да се съсредоточа, защото след обяд смятах да взема поне 2000 крони. След кратък размисъл се спрях на "Южна композиция № 18". За този размер, помислих си, 2000 не ми мърдат.

Към 16 часа приближавах ъгъла на "Застъпна" и "Орехова", малко и с почти нулева видимост кръстовище. Преди да стигна, срещнах един познат.

- Как си, виждам, че още рисуваш? - посочи големия пакет в ръката ми.

- Рисувам.

- Успяваш ли да продадеш нещо?

- От време на време.

- А изложба мислиш ли да правиш?

- Не държа.

Разделихме се и аз продължих. Работата мина добре, избрах чисто нов "Империал", попаднах на добре възпитан интелигент на средна възраст, 1500 крони. Не можех да се оплаквам. Този път приложих челен сблъсък, разминах се само с окървавени венци. Реших да запазя рамката на картината, която не беше повредена. Купих букет рози и се приготвих за срещата с Петра.

Късно вечерта, преди да си легна, отворих бутилка хубаво вино. Отпуснах се. После станах, взех четката и направих върху платното изряден кръг, както бях правил толкова много изрядни кръгове досега. След това се загледах в него и се замислих как да го назова.

 

 

© Дилян Еленков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.09.2012, № 9 (154)