Дилян Еленков - Черната дупка

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ЧЕРНАТА ДУПКА

Дилян Еленков

Една сутрин Петров се събуди и намери черна дупка в кухнята си. Петров се прозя, премлясна, прозя се пак, пак премлясна, разтри очи и... всъщност се ококори. Нямаше съмнение: седеше това черно и кръгло нещо в средата на кухнята му. Като че ли се въртеше в някаква посока, но не беше ясно в коя. Дали мислите на Петров се въртяха (в неясна също посока), или въртежът се дължеше на обикновен и скучен махмурлук, за нас не е ясно. Така или иначе, Петров се взираше, зяпаше, по-скоро, това натрапено му, по всяка вероятност, в кухничката му, нещо. Нещо като нищо. И тогава се случи. Нещото като нищо проговори. Каза така: "Дайте да се запознаем". Петров облиза пресъхналите си устни. "Дайте да се запознаем", каза пак онова нещо, с изненадващо мъркащ женски глас. Е, чак пък толкова. То вярно, че снощи беше тежко, вярно, че е сутрин, ама чак пък толкова. Това бяха част от мислите на Петров, коите ние не отбелязваме като такива, както е подходящо. Ами, да се запознаем, казва Петров. "Аз съм Наташа", каза дупката. Аз, такова, Петров съм. Както виждате, с думите на Петров ще се съобразяваме по-малко. Чували сме ги и преди, нали така. Освен другото, ще е по-лесно да проследим диалога, бидейки той изписан с и без кавички, с и най-вече без тирета. Най-вече без тирета. Защо Наташа, промълви Петров. "Така се казвам", бе отговорът. Аха. И какво правите в кухничката ми? "Бях призвана". Тук е мястото да отбележим, че Петров нямаше жена, нито деца. Както и да е. Не е точно така, но има ли значение? Петров се прокашля, отиде до мивката, изплакна си лицето със студена вода, направи малка гаргара с топла, плю, намери пешкира, и си изтри физиономията. Силно се надяваше, че след тези занимания, нещото ще е отишло по дяволите, но като се обърна, да, там си беше. Милият Петров. Обърна се, и плю отново. После пита: така и така, какво правиме тук? Дупката отговаря: "Бяхте призван, г-н Петров. Освен всичко, имате много блага ракия". При тези думи Петров пощурява, тича на терасата, отваря капачето на мъничка ракла, и гледа - всички стъкълца с ракия са празни. Миличкото ми, миличката ми, мълви Петров. Дори няма сили да тегли един шут, най-вероятно напразен. Няма и с какво да облекчи вгорченото си положение. Обръща се, плюе (за трети път), отваря уста, аха да каже нещо, и със скок прескок и дясно салто се мушва в дупката.