ИСТИНАТА ЗА СМЪРТТА И СВОБОДАТА

web

Не е истина чак как на припека пуши паважът
като мокър тютюн в обгоряла от старост лула.
Няма жива душа - да приседнете, че да разкаже
за това-онова, дето пуска бразди по чела.

Няма мисъл дори. И от тихото по-тихо става
в тая кръчма без вино във селото с мирис на смърт.
Ей я. Седнала гърбом - една неугледна такава -
да ме кани на приказки, вместо да махне със сърп.

Да поседна. То не, че е дружка за маса и чаша,
но поне ще попитам за хората. Де им къщята?
И дано като види, че нямам мерак да я плаша,
да ми каже за тях, за човеците в сетното ято,

де извиха хоро в небесата над църква и ниви.
Тежка вита корона над дом, изкорубен от зло.
Ти видя ли ги хората, Смърт? И дали са щастливи?
Там, в небето - свободни, да кърпят каквото било?

Не е истина чак как прокуди и селското лято,
как посече с замах всяка утринна песен на чан.
Но у мен има нещо, по-ценно от купища злато.
Имам капка живот, оцелял след казани катран.

Ти си жадна. И аз. Но повярвай - последната капка
я изплаках сама, затова ще я пия сама.
Казват, нямало нищо над тебе. И дяволски бъркат.
Ти си само стъпало към цяло небе свобода.

© Дарина Дечева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2011, № 10 (143)