Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСТИНАТА ЗА СМЪРТТА И СВОБОДАТА

web

Не е истина чак как на припека пуши паважът
като мокър тютюн в обгоряла от старост лула.
Няма жива душа - да приседнете, че да разкаже
за това-онова, дето пуска бразди по чела.

Няма мисъл дори. И от тихото по-тихо става
в тая кръчма без вино във селото с мирис на смърт.
Ей я. Седнала гърбом - една неугледна такава -
да ме кани на приказки, вместо да махне със сърп.

Да поседна. То не, че е дружка за маса и чаша,
но поне ще попитам за хората. Де им къщята?
И дано като види, че нямам мерак да я плаша,
да ми каже за тях, за човеците в сетното ято,

де извиха хоро в небесата над църква и ниви.
Тежка вита корона над дом, изкорубен от зло.
Ти видя ли ги хората, Смърт? И дали са щастливи?
Там, в небето - свободни, да кърпят каквото било?

Не е истина чак как прокуди и селското лято,
как посече с замах всяка утринна песен на чан.
Но у мен има нещо, по-ценно от купища злато.
Имам капка живот, оцелял след казани катран.

Ти си жадна. И аз. Но повярвай - последната капка
я изплаках сама, затова ще я пия сама.
Казват, нямало нищо над тебе. И дяволски бъркат.
Ти си само стъпало към цяло небе свобода.

 

 

© Дарина Дечева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2011, № 10 (143)