ДОСТАТЪЧНО

web

Не си представях любовта така -
канарче на балкона, прани дрехи.
Дежурните кафета, все на крак.
И въздух отеснял, познат и рехав.
Достатъчен за цъфналия кактус
и старото мушкато, дар от мама.
За сутрешното топло тихо "Как си?",
след нощите, в които плача нямо.
Достатъчен за теб. И за канарчето.
Но явно недостатъчен за мене.
Очите ми са пълни. Като нарове.
Морето си е все до коленете.
Представях си я любовта така -
достатъчна, за да взриви простора!
Единствена. Веднъж. И не на крак.
Желана като смърт - да не повтори!
Кафето е на масата. Ще тръгвам.
Секунда - да досъбера прането.
Обичам те! За другото - излъгах.
Довечера ще ти сваря спагети.

© Дарина Дечева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2011, № 10 (143)

Други публикации:
Дарина Дечева. Дом от камъш. Панагюрище: Оборище, 2009.