Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АВТОХТОНИЯ

web

На стълба разстояние, едва-едва приведен,
надникна Бог към ниското през облаци и пушек.
Земята беше в струпеи, олющена до бедност.
Земята беше ничия. И Той се позаслуша

във тихото бълбукане на хората без думи;
във крясъка на враните, опоскали зърната;
във писъка на майките, по-сùротни от чума;
във вятъра. Във воя му, увиснал под бърдата.

И слушаше ги, слушаше... И взе да оглушава.
Настръхваше брадата му, белееха очите.
Опомни се - бе сам. И самотата го задави.
И като луд от стълбата се сурна по нощùте.

Изрови шепа корени и с камъни ги смеси.
И мачкаше ги в шепите... Студено беше. Страшно.
Не се пожали старецът. И жъна пак, и тèса.
Направи нови хората. Погледна ги... уплашен.

Съвсем си бяха същите. Със кални, криви пръсти,
видя ги от земята Му чудовищно да никнат.
Познаваше ги. Вярваше до гроб, че ще възкръснат
и над пръстта Му, неговата, някога ще литнат.

Сънуваше ги старецът. Сънува още... Плаче,
останал сам над враните, над облаци и пушек.
А новите му хора свойте стари сенки влачат
и закопават стълбата. И него. В кал до гуша.

 

 

© Дарина Дечева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2011, № 10 (143)