АПОКАЛИПТИЧНО ЗА АПОКАЛИПСИСА

web

Господарят на рибите пак ще зимува на кея.
Всяка зима го среща там - ням, до последната буна
две дълбоки и пълни очи над водата да рее,
а вълни да го топлят и галят със влажни муцуни.

Той се смее наум. Като бебе. На бебе прилича,
преоблечено в кожа на дупки - по-плътно да вдишва
остър бриз от планктона, със който кръвта му потича
и от нея по пясъка с рибя кост епоси пише.

И чегърта го зимата всеки път. Люспите трупа.
Той ги ниже (да светят!) на връв, между цели заргани.
И отглежда пирани в ръкавите - благ като глупост.
Чак до лятото храни ги с плът. Мълчаливо ги храни.

Господарят на рибите този път няма да стане.
За последно в очите му, зимно, морето белее.
Всички риби плътта му до дъх ще изръфат. И рана
във водата ще зейне, и бури от липса ще зреят.

Всяка следваща зима вълните ще стават по-алчни,
по-свирепи и хищни, по-зли към последната буна.
Ще я сриват, опразнени, с ярост и бяс - девет бала.
И ще плъзнат медузи по кея. Без кръв и муцуни.

© Дарина Дечева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2011, № 10 (143)