ОХЛЮВ

web

Изхрущя.
Под крака ми.
Беше дъждовна вечер.
Тъмна.
В нощен клуб.
Бях излязъл да пикая.
И не те видях.
Там долу.
Ти беше толкова малък.
Като част от нощта.
Само те чух.
Как изхрущя.
За първи и последен път.
После чух.
Че и други са стъпвали на теб.
Известни хора.
И незнайни птици.
Достойни за възхищение.
Родени за презрение.
Скромни.
И самовлюбени.
Но и те като мен.
Са принесли в жертва.
Теб.
В името на устремения си.
Поглед.
Напред.
В тяхното си светло бъдеще.
Оставяйки теб без никакво.
Не ми олекна от този факт.
Дори и от това.
Че си възпят във стих.
В един-единствен.
Миг на състрадателна възхвала.
Между хилядите упреци.
Колко си бавен.
И лигав.
И ненужен.
И вкусен.
Затова сега пиша с точки.
В памет на твоите.
Мънички рогца.
Които като две невидими подпори.
Крепят света.
И цялата земя.
Да не падне.
Да не се търкулне.
И да изхрущи.
Под нечии забързани крака.

© Цветозар Цаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2016, № 9 (202)