Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБЕДНА ПОЧИВКА

Цветозар Цаков

web

Трябва да се махна оттук.

Повтарям си това всяка обедна почивка. Загледан уж нехайно в малкото мръсно изкуствено езеро. Две костенурки са се качили една връз друга и се припичат на жаркото слънце. Слез ми от гърба, ма! Викам й на тази отгоре, но тя не помръдва нито един мускул от слузестото си тяло. Трябва да се махна оттук, но как - след като някаква костенурка се е пльоснала върху мен и няма ни най-малкото намерение да се разкара. Ако тръгна както сме си така, с нея на гръб, ще се изморя твърде бързо и язък за обедната почивка, a тя нали е за почиване, не за мъкнене на костенурки на гръб. Хрумва ми да се прибера в черупката си и изобщо да не се връщам на работа, но си давам сметка, че рано или късно ще открият отсъствието ми и ще ме уволнят. А могат ли да уволнят костенурка? Не могат! Ех, де да бях костенурка, казвам си с въздишка и ставам от пейката. После в скута ми сяда някаква влюбена двойка. Говорят си някакви глупости, после започват да се целуват. Мляс-мляс, отврат! Задниците им се потят от жегата и от страстта и въобще не помислят за мен, бедната дървена пейка, напукана от дъждове и горещини, олющена от тъжния вятър. Иде ми моментално да стана и да си тръгна, така както съм си с тях отгоре ми, но след миг размисъл се отказвам - каква обедна почивка би било това в такъв случай. Нали почивките са за почиване, а не за мъкнене на влюбени двойки на гръб. Затова охотно ги оставям да си проверяват пломбите с езици и отивам да си купя баничка от близкия магазин. Все още има достатъчно време до края на обедната почивка. Взимам баничката - вече изстинала и започнала неприятно да се втвърдява, като труп - и със спортна злоба захапвам жилавата тестена материя. Става ми неистово горещо измежду всичките тези кори, освен това чувам как зъбите свистят, скърцат и се приближават към мен, готови да ме перфорират като билет от градския транспорт. Ако бях синьо, а не обикновено сирене, никога нямаше да попадна в някаква си тъпа баничка, но като си знам късмета и това не е чак толкова зле. Представи си да бях билет в градския транспорт... А дали не съм? Ох! Нещо ме убоде по крака! Не, не може да е перфораторът... Боже мили... Ще откача! Най-добре да изхвърчам оттук възможно най-бързо, докато не е свършила съвсем обедната почивка. Защото каква почивка би било това, ако я прекарам между нечии немити зъби или надупчен като швейцарско сирене в ръждив автобусен перфоратор? Изцръквам се незабелязано от задната страна на баничката и офейквам моменталически. Дим да ме няма, макар че дим от студена баничка трудно ще видиш. Малко съм ядосан, защото баничката със сирене се оказа без сирене, но майната му, нали имам още време от обедната почивка! А за какво е една обедна почивка, ако не да се почива? Чувал бях, че имало някакви ненормалници, някъде в Китай ли беше, или Калофер, вече не си спомням, които работели усърдно дори през обедната почивка. Айде, за някоя малка 15-минутна почивчица разбирам, мога да приема и да се лиша от цигарените почивки, но обедната? Какво му остава на човек на този свят, ако не разполага дори с обедната си почивка? Аз в такъв свят не искам да живея, много моля. Та нали затова се нарича "почивка", за да се почива, а да се почива определено си трябва. Заклевам се, ако още десетина човека минат по напуканите ми плочки, ще се ядосам наистина и тогава ебем ти и обедната почивка и всичко! Навсякъде трева като слънце, създадена от Бога само за газене, те точно по мен решават да минават! Всеки божи ден! Казвам ви, след малко толкова ще ми писне от цялата тая работа, така ще ми прекипи чайникът (не че тротоарите пият чай!), че ще си взема чукалата, барабар с фугите и двата червея, дето се гърчат сладострастно там на плочка номер 24, и ще офейкам някъде на запад, да видим как ще се оправят без мен! Ама то и да не ми прекипи, пак ще трябва да тръгвам, защото обедната ми почивка почти изтече. По дяволите! Винаги така става... Човек не може една обедна почивка да прекара на спокойствие без целият свят да му се вре в краката! Ето ги, тези дребни, дребни човечета долу, така ми иде да ги смачкам с тока на обувката си - само ще натисна леко и ще изцвърчат веднъж завинаги. И после ще си почивам на спокойствие. Но аз не съм такъв човек. Не бих постъпил така, освен ако не съм много изнервен, а това, откакто пратих оня изтрещеняк Лу Сифер да се пържи долу в мазето до котела на парното, се случва изключително рядко, да не кажа никак. Тръгнал да раздава бонуси наляво и надясно на служителите без те изобщо да са го заслужили, и без да се допита до мен, представяте ли си това безочие? Как да не се ядоса човек и да не му премести офиса в мазето? И съм го предупредил изрично - обедната почивка е точно един час, нито секунда повече! Но кой ли пък ти ходи в мазето да го проверява... Имам много по-важни неща за вършене. За съжаление, за тях ще трябва да ви разкажа някой друг път, защото обедната ми почивка свърши. Back to the front, както се казва! Изобщо не усетих кога свърши тая почивка! Нищо не успях да свърша в нея, камо ли да си почина.

Не, казвам ви: Трябва да се махна оттук!

 

 

© Цветозар Цаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2016, № 10 (203)