ГЕРГЬОВДЕН

web

Самолетът минава
толкова близо до сградата,
че спонтанната паника
преминава в естествено разочарование
от разминаването с удара.

Животът и смъртта
се срещат в промеждутъка между
един покрив и едно крило.
Между хапка полусдъвкано месо
и парче полу(из)живян ден.

Скопчват се страстно ръка за ръка,
но вятърът ги разделя
толкова бързо, че се чувстваш
безскрупулно ограбен.

Гледката щеше да
си заслужава
повече от
свинската плескавица
за 200 динара
(на площада в Ниш).

И щеше да имаш
много повече
за разказване (ако си сред оцелелите).

Щеше превъзбуден да разправяш:
"Всичко беше в пламъци,
беше ужасно! Трупове навсякъде...
Само да беше видял!"

Или (по-скоро):

"Връхлетя ни толкова неочаквано,
че дори не успяхме да си доизядем
плескавиците!
А бяха толкова вкусни..."

(Поне да бяха агнешки!)

А сега?
Просто самолет.
Просто военен парад.
Просто ден като всеки друг.

(И нито един Георги наоколо,
което всъщност е най-лошото -
щеше да плати плескавиците!).

© Цветозар Цаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2016, № 9 (202)