Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

12 ГЪЛЪБА

web

Веднъж ги броих:
12 гълъба на малката ни тераса
се криеха от дъжда,
с бухнала перушина,
почти сплетени един в друг,
забравили опасността,
която ги дебне зад вратата.

Зад всяка
и пред всяка
врата.

Огледах хубаво
съседните тераси
и тези на блока отсреща -
нямаше никакви гълъби.
Много от тях бяха остъклени,
така че нямаше и как да има,

може би затова
онзи болен гълъб
преди три години
падна именно на нашата тераса,
а може би
старателно е избирал
къде да се скрие от дъжда,
летейки часове наред
покрай стъклените кули
на практичните хорски замъци,
и затова после не успя да отлети,
изгубил всички видове сили
и вери, и надежди,
побиращи се в малката му
кръвна помпа.

Когато най-накрая
след два месеца пшеница
и невробекс, разтворен във водата,
и милион мъжки покушения
и още толкова, от които се самозалъгвах,
че съм я отървал
с глупавата си човешка агресия,
след една градушка колкото кокосов орех
в пет следобед
и след десет тона безжалостни летни слънчеви лъчи,
и след няколко стиха и няколко разказа,

една сутрин не я намерих
нито до паничката с храна,
нито до капачката с вода,
нито под стария прогнил фотьойл,
нито в прегръдките на някой разгонен мъжкар
с настръхнала зелена шийка,

почувствах нещо празно и ветровито,
на място, чиято локация не можех да определя,
нито знаех с какво се запълва
и дали изобщо е нужно.

Нито знаех, че е там.

12 гълъба се крият от студения есенен дъжд
всеки път все на една и съща тераса -
една от малкото неостъклени наоколо,
пропита с миризма на недобре изчистени птичи курешки
и недотам измити спомени
за древни времена
и космически черни дупки,
които засмукват всичко излишно
и оставят само това,
което е нужно,
за да говорим на един език
със звездите.

Стига да ги поканим да кацнат
на нашата
малка
тераса.

 

 

© Цветозар Цаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2018, № 12 (229)