ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ - ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА В "ЕСЕННИ ПЛАМЪЦИ"

Цветана Георгиева

web

Поезията на Емануил Попдимитров издига в култ женското начало и това се изразява не само в ранните му и широко известни беатични стихове за Лаура, Лисхен, Ема, Ефросина. Женското начало и Любовта проникват цялостно във философското поетическо светоусещане на Емануил Попдимитров, в което той дава израз на теософските си възгледи за свят, подобен на древните религиозно-мистични представи.

В Юбилейния сборник, който излиза през март 1931 г. по случай 25-годишната литературна дейност (1906-1931 г.) на Емануил Попдимитров, са публикувани материали, писани от приятелския кръг на твореца - поети и белетристи, интелектуалци и учени, сред които Васил Пундев, Иван Радославов, Николай Лилиев, Стафан Младенов, Константин Гълъбов, Борис Йоцов, Константин Балмонт, Асен Разцветников, Петър Динеков, Стилиян Чилингиров. Авторите са поместили спомени, критически статии, есета и художествени творби, адресирани по някакъв начин към юбилейната годишнина на Емануил Попдимитров. Специално художествените текстове, включени в Юбилейния сборник, представляват всъщност посвещения и диалогизират с темите и творчеството на Емануил Попдимитров. Сред текстовете, на с. 89, организационният комитет е поместил стихотворението "Утро" на Елисавета Багряна.

В кратката творба на Багряна преживяванията на лирическия Аз в ранното пролетно утро се асоциират с утрото на живота. Природната картина на изгрева над житните ниви отключва посланието за навлизането сред "вълните" на житейското море, навлизане, което поетесата повторно метафоризира: "житните вълни, вълните на камбани". Звукът на камбаните обикновено бележи някакъв върховен тържествен момент в живота на човека, представлява също знак за Божието присъствие. Лекотата и красотата, които излъчва природата в началото на деня, хармонират с "чара" на девойката от пролетната картина. Лирическият Аз - Тя, върви устремена, но с трепет и страх в сърцето, тъй като няма представа "къде извеждат" "случайните пътеки" и кой е пътят, отреден за нея. Тя се надява на Божията закрила и благослов по своя жизнен път.

Ето самото стихотворение на Елисавета Багряна:

                        Утро

Повей над мене, пролет лекокрила,
на свойта младост устрема и чара.
Развей, развей студената невяра,
като змия в сърцето ми се впила.

На изток хълмовете са залени
с предутринни мъгли, прозирно млечни,
люлеят се, ритмични и далечни,
над житните вълни, вълните на камбани.

Вървя сама, в случайните пътеки,
които и не знам къде извеждат.
Край мене пълни класове се свеждат,
и кацат пеперуди, весели и леки.

Да се превърна на дръвче, глогина,
на мъничка тревица или цвете,
но Бог да спусне и над мен ръцете си,
когато тук за благослов намине...

1931

По-надолу се спирам на текстологични паралели, които сочат, че стихотворението не е подбирано от редакционната колегия на сборника, а е създадено от Багряна специално за случая. Това проличава от интертекстуалните препратки (образи, мотиви и лексика) в текста на Багряна към творчеството на Емануил Попдимитров.

Първо бих посочила ония формални съответствия от творчеството на Емануил Попдимитров, които привлича лирическият текст "Утро" на поетесата:

• Заглавието, което Елисавета Багряна подбира очевидно неслучайно, насочва към характерен за Емануил Попдимитров образ - поетът е озаглавил пет от своите стихотворения "Утро"¹, а две други носят синонимично заглавие - "Зора"².

• Първият стих - "повей над мене, пролет..." - от разглеждания текст текстологично съответства на "Повея май" (1907) от сборника "Юношески стихотворения", Т. I, 1904-1907 (1913) на Попдимитров,

• а образът "предутринни мъгли, прозирно млечни" от втората строфа - на съдържанието на стихотворението "Мъгли" от "Сънят на любовта" (1912) на Попдимитров.

• Люлеенето на "житните вълни" от същата (втора) строфа е свързано с характерното за Емануил Попдимитров уподобяване или метафоричен пренос ‘поле - море’, срещан в стихотворенията му "Лято", "Пролет (В леса се скитах цели ден)".

• Също знаков за разпознаването на поезията на Емануил Попдими-тров е образът "пълни класове се свеждат". Този образ е натоварен с многопластово значение, при което хлябът, животът, жътвата се свързват с човешкото съществуване, жертвата. Символиката на зърното, като резултат от труда на човека по време на природния цикъл, е сложно обвързана от поета с евангелските притчи за Сеяча, семето и жертвата (стихотворенията "Сеяч", "Жетвар", "Жетварка", "Лято"), като последната се оказва неминуема съдба за мнозина в името на родината ("Родина" и епическата поема, посветена на Балканската война - "Златни ниви и бойни полета").

• Последната, четвърта строфа у Багряна: "Да се превърна на дръвче, глогина, / на мъничка тревица или цвете", представлява паралел на мистичната доминанта в поезията на Емануил Попдимитров - метаморфозата, движението от едно състояние и форма към друго състояние и форма. Поетът, като добър познавач на Анри Бергсон, както отбелязах другаде (вж. Георгиева 2010), приема една от основните постановки на философията му, че интуицията "схваща", а разсъдъкът "фиксира под формата на кадри".

• Образът на цветето отново е сред най-използваните от поета метафорични образи на жената и разцъфтялата любов към нея: стихо-творенията "Венец ("Кат кринове тъмни е твоя гледец / кат цвят на ива са жълти косите ..."), "Перуники", "Нарцис", "Върба" (четири творби с такова заглавие), "Водни лилии", "Минзухари", "Момини сълзи", "Лотос", "Хризантема", "Хиацинти", "Цветя", "Цветя до потока".

Паралелите, интертекстуалните съответствия, които посочих, показват, че Елисавета Багряна е била много добре запозната с поезията на Емануил Попдимитров, че е усещала отблизо духа и атмосферата на природните детайли в неговото творчество.

"Утро" на Багряна се състои само от четири класически строфи. Определен лексикален пласт от тези строфи е адресиран, диалогизира, отпраща към стила на Емануил Попдимитров. Другата част от текста обаче е представителен специално за Багряна и подрежда до образността на Емануил Попдимитров характерната за поетесата образност. Тъй като стихотворението "Утро" е посвещение към юбиляра, то е "диалог" и използва "езика" на получателя; Багряна не е имала намерението просто да наподоби текстовете на своя колега Емануил Попдимитров, затова е вписала себе си, своята лирическа героиня, на фона на картина, създадена в стила на поета символист. В лирическия текст на "Утро" това изглежда по следния начин:

• Втората строфа от първия куплет: "на свойта младост устрема и чара" съответства на подобен мотив от стихотворенията на Багряна "Амазонка" и "Вик".

• Мотивът за екзистенциалните пътища и пътуването, който в "Утро" излиза на преден план в трета строфа: "Вървя сама, в случайните пътеки, / които и не знам къде извеждат", се среща например в стихотворенията "Стихии", "Към нея", "Мъдрост" на поетесата.

Тоест стихотворението "Утро" на Елисавета Багряна не е попаднало случайно в юбилейния сборник, а представлява специално посвещение. Поетесата е изпитвала уважение и респект към творчеството на Емануил Попдимитров. Свързвали са ги познанство, делови отношения, тъй като Емануил Попдимитров е бил член на комисията за интелектуално сътрудничество, член на Писателския съюз и на Пен-клуба, и не на по-следно място поетическо партньорство и симпатия.

"Певица" е философска творба, възпяваща жената личност, жената творец, вдъхновена и вдъхновение едновременно, жената в многобройните й превъплъщения, жената (вечната и святата), на която мъжът се покланя. Това е творба, която може да се нареди до класическите "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков и "Фрина" на Пенчо Славейков. За съжаление "Певица" е останала извън погледа на литературната критика, както и творчеството на самия Емануил Попдимитров, обречен до голяма степен на забрава от социалистическото литературо-знание, заради "идеалистическите" си убеждения, свързани с философията на Бергсон, и заради политическата си дейност по повод на Западните български покрайнини.

Поемата "Певица" на Емануил Попдимитров (която представлява 15 секстини в четиристъпен амфибрахий) е изключително зряла, изкусно направена творба интертекст, написана след десетки години работа на поета върху словото и върху образи на жени. Образът на "певицата" - творец на поезия и изкуство, въплъщава в себе си съцветие от световните образи на жени, известни от митологиите, евангелския текст и българския фолклор. Певицата на Емануил Попдимитров е жената на всички времена, въплъщение на женското присъствие и дейност в историята и човешката култура. Тя наподобява "вечната и святата" жена на Багряна и начина, по който лирическият Аз на поетесата изразява себе си в сборниците й от 20-те и 30-те години на 20. век.

Първата секстина от "Певица" на Попдимитров е отговор на първата строфа от "Утро" на Багряна: срв. "Развей, развей студената невяра, / като змия в сърцето ми се впила" ("Утро") и "Живота ни скръбен на сълзи долина, .../ И може би в слабост минутна, унила, / Ти плам на безвяра да кърмиш в гърди" ("Певица"). Екзистенциалният повод за "невярата" и по-скоро за несигурността по трудните житейски пътища в първия случай е неизвестността, а във втория - познанието за скръбната човешка участ.

Ще цитирам този общо взето слабо познат текст на Емануил Попдимитров:

                                   Певица (на Ел.)

Живота ни скръбен на сълзи долина,
Сама се наричаше ти Магдалина.
И може би в слабост минутна, унила,
Ти плам на безвяра да кърмиш в гърди.
Не! Пития аз те нарекох, Сибила
Безумна, що пламенни думи реди!
              Да млъкнат зли хули въз твоето име,
              О, хули въз светлото име - Желана,
              На толкоз сърца е то име любимо!
              Аз зная: не си ти менада пияна,
              Що свири на флейта дор вино лудува,
              Не си ти и нимфа, що с фавни танцува...
Сега ти отправям многоцветен привет,
Сега те зова: Посветена и Жрица,
(Че аз съм за тебе и брат и поет!)
По божия милост певица си ти
На арфа докоснеш ли златната жица,
Ний чуваме как песента ти кънти:
По божия милост певица си ти!
               И други любими са жарко любили,
               И други са мощно и звучно възпели
               В бездънна печал, ревността, любовта -
               Но в костер не са като тебе пламтели,
               Ни като плод майчин в сърце си носили
               Близнаците два на Скръбта и Смъртта.
Из дебри отново ти викаш към Бога,
Към синия шатър повдигаш ръце,
И радостна, в твоята смътна тревога,
Ти виждаш да свети Звездата-сърце!
Привет ти, певице, привет, Звездочела,
Води ни през бурите, о Maris stella!
               Сега са сърцата от лед и от камък
               И мъртви отдавна - за порив към щастие,
               Ти носиш в сърцето си чашата с пламък,
               Ти носиш, любима, светото причастие:
               И с виното чакаш ти устните жадни,
               И с просфорен хляб - зарад толкова гладни.
Аз зная: и ний ще заминем от тук,
Тъй както и птици отлитат на юг,
(Макар като тях да се нивга не върнем!)
Но може би там, в листопада на есен
В едничко утеха надеждна да зърнем -
В акорда последен на нашата песен.
               О, ти бе певица родена и с плам!
               Потомка на тез песнотворки моми,
               Що бяха ни дали незидани храм
               На песните: с гърло - на славея гласа,
               С коси, над които дъгата ръми,
               И с устни, що в медена лепнат роса.
Не би ли била ти безумна танчарка?
По кладенци вечер, под люляк на сянка,
В задевки на буйно хоро и седенки?
И щеше да бъдеш ти морна жътварка:
По заник на облог поста да засичаш
И да се девойка Маргита наричаш!
               Ти щеше да бъдеш момата в пчелина,
               Що сластна, премяна облича на скрито,
               Що спуща трендафил бял - риза коприна,
               И лудо я зарва, неведо, честито,
               И после години по нея копнее,
               От черна магия топи се и тлее...
И щеше да бъдеш ти слънчева Неда,
Низ слънчеви двори що влюбена гледа,
Та поглед еленов да мята, да трепка
С извити и дълги босилкови клепки,
И както върбата зелените върши -
Снага самодивска да гъне, да кърши.
               И там на гергеф под трендафил да шиеш
               И с мъничко славейче да се надпяваш,
               И радост и мъка горчива да пиеш
               За либе невярно ти птички да питаш
               Конеца копринен в игла като вдяваш
               Сълзите си в наниз с мъниста да вплиташ.
Ти щеше да бъдеш мома самодива,
Що огнени змейове чака в кочии
И зълви змеици, щом гръм затрещи.
В гори тилилейски, ни мъртва, ни жива,
Да виждаш, да чуваш в просъница ти,
Как борят се люти и върли стихии...
               А може би щеше да бъдеш девойка
               В Балкана, на вярна дружина войвода
               В юначен друг век на мъжествени нрави,
               И там окръжена от рицари славни,
               На кон, пред бойците, ти с броня жена -
               Над тебе да бдят, да плющят знамена!
Сега като чайка ранена, в забрава
Крилата си валяш в калта на живота...
Но снемеш ли тленното нявга - хомота,
Звездата ти ярко ще грей в небосвода,
И пак ще възкръснеш от пепел тогава,
Ти, феникс жена, в песента на народа!

Текстологичният анализ на тази творба на Емануил Попдимитров разкрива паралели с образността в творчеството на Елисавета Багряна. Не е възможно в рамките на тази статия да бъдат приведени всички интертекстуални съответствия на диалогизиращия с Багряна Попдимитров, затова ще приведа само някои паралела:

• Изразът на Емануил Попдимитров "Сама се наричаше ти Магдалина" съответства на последните стихове от "Любов" на Багряна, а "Да млъкнат зли хули въз твоето име" - на "Кукувица" (от сборника "Вечната и святата").

• "По божия милост певица си ти" - на "Амазонка", "SOS" (съответно от "Вечната и святата" и "звезда на моряка").

• Мотивът за свободолюбивата потомка у Емануил Попдимитров - "Потомка на тез песнотворки моми", е основен в стихотворенията "Младост", "Пиринска песен", "Потомка" (от сборника "Вечната и святата").

• "Сега те зова: Посветена и Жрица", "Звездочела, Maris stella" у Емануил Попдимитров съответства на стихотворенията "Maris Stela", "Зовът на морето" от "Звезда на моряка" у Багряна.

• На особената форма (условно наклонение) у Багряна "Да може все така (...); да можеше да..." от "Да може" ("Звезда на моряка") и "Защо не мога / да бъда с птиците, когато утре полетят?" ("Студ"), Емануил Попдимитров е отговорил "И щеше да бъдеш ти слънчева Неда", "Ти щеше да бъдеш мома самодива", "щеше да бъдеш девойка / в Балкана, на вярна дружина войвода".

Както вече посочих, "Певица" е част от група стихотворения в т. IV на Събрани съчинения на Емануил Попдимитров (1932), в цикъл лирически творби, озаглавен "Есенни пламъци. Нови песни - II част". Тези текстове завоалирано отправят страстни любовни послания. Датирани са по следния начин:

1. Певица (9.V.1932)

2. Змеица (14.V.1932)

3. Магия (14.V.1932)

4. Към Богородица (15.V.1932)

5. Зачатие (7.V.1932)

6. Морски сонети (всичко пет сонета, за разлика от издадените в "Есенни пламъци" (10.VIII.1932)

7. Като Ариадна (15.V.1932)

8. Диана (15.V.1932)

9. Ирод (без датировка).

Всяко едно от тези стихотворения отговаря на големите тематични цикли у Елисавета Багряна - "Магия" (3) - на "Уроки" например и на властната сила на любовта в "Кукувица" (и въобще от стихотворенията от цикъла "Омагьосана душа"), "Към Богородица" (4) - на творби у Багряна от Богородичния цикъл (например "Святата", "Жертвата", "Вечерня"), "Змеица" (2) - на фолклорния цикъл от "Старонародни образи", "Морски сонети" (6) - на творби на Елисавета Багряна на тема море, нови светове, свобода (като "Кораб", "Зовът на морето" и редица други). С "Като Ариадна" (7) у Емануил Попдимитров очевидно се асоциират елинските образи у Багряна ("Пасторал" и "Амазонка" например). Освен това като се има предвид митологичният смисъл на образа на Ариадна, "нишката на Ариадна" и усилието на човека да се оправи в лабиринтите на живота, това стихотворение на Попдимитров носи по-широк смисъл, зададен например в "Мъдрост" на Багряна.

Ако фиксираме вниманието си само върху творбите от "Есенни пламъци. Нови песни - II част" на Емануил Попдимитров, тематично те могат да бъдат подредени, като в началото бъде поставено (5) "Зачатие" (изпълнено със страст и космически послания), (7), (8), (9), "Като Ариадна", "Диана", "Ирод" представляват варианти на (1) "Певица", а (2), (3), (4), "Змеица", "Магия", "Към Богородица" развиват мотива за магията на любовта. Семантично трите основни мотива дават три аспекта на една и съща тема - мистиката на влюбването и страстта към жената.

Прави впечатление, че деветте творби от "Есенни пламъци. Нови песни - II част" са писани почти на един дъх, от 7 до 15 май 1932 (като изключение правят единствено "Морски сонети"). Стихотворенията очевидно са писани по едно и също време, следователно по повод на едно и също любовно увлечение. Само едно от тях обаче, "Певица", носи посвещението "на Ел.". "Морски сонети" имат посвещение "На Д.". Но това не е Дора, съпругата на автора, тъй като стихотворенията, посветени на нея ясно визират - "На Дора" ("Посвещение") или "На моята жена" ("Мадона"). Дали "Д" не е мистификация, след като петте сонета са писани няколко месеца по-късно (през август, 1932 г.) и напълно съответстват на емоцията на вече споменатите осем творби от "цикъла"? "Морски сонети" олицетворяват страстта по начина, по който би я назовал деликатният и фин ценител на женствеността Емануил Попдимитров, но едва ли това е друг обект на неговата любов, обожание и желание. И въобще доколко можем да се доверяваме на датировките у Емануил Попдимитров? Опитът ми с негови ранни творби, от 1907 до 1913 г., показва, че поетът мистифицира датировки. Друга особеност на творческия му процес е редактирането на текстове, представяни по-късно с нови заглавия. В отделни случаи поетът съкращава и приспособява към нов контекст определени творби - както е случаят с петте "Морски сонета", публикувани в т. IV от 1932 г. В сборника "Есенни пламъци", появил се през 1935 г., поетът изключва два от сонетите, а останалите пренарежда.

Сборникът започва с внимателно подбраното, но ясно деклариращо стихотворение "Посвещение. На Дора" (съпругата на поета). По-нататък обаче както "Морски сонети", посветени на "Д", така и "Актриса" ("на Н."), откриват един и същ образ - на жена, която може да се яви в десетки превъплъщения, но която е единствена и представлява обект на възхищението и любовта на поета. Такъв ред на мисли води до за-ключението, че Емануил Попдимитров е трябвало да прикрива едно любовно увлечение. И самите "Есенни пламъци" дават ключ към това увлечение с публикуваното тук изповедно стихотворение "Есенна любов":

                    Есенна любов

В полето минзухарите за втори път
Бадеми късно с нежно розов цвят цъфтят.
На запад морно тъжен заник в пурпур тлее,
И светло сянка - в спомени възкръсваш ти:
Мираж неуловим! По теб сърце копнее,
За втори път, за сетен път любов цъфти!...

Любовта е осенила поета "за втори път, за сетен път", подобно на топлата и благодатна есен, която предизвиква нов цъфтеж в природата. Това е характерна картина метафора за Емануил Попдимитров, поета на пролетния цъфтеж. В неговата поезия се наброяват повече от 20 стихо-творения на тема "пролет" (четири от които с такова заглавие) и още 15 на тема "есен" (три от които със заглавие "Есен"). А що се отнася до любовта - женското начало, за него те са градивен принцип на философията му (вж. Георгиева 2010). Затова дори в своите късни творби, като разглежданите тук, поетът е проявил преданост към боготвореното Женско начало; той е съхранил своя източник на креативна енергия и вдъхновение в много-кратно назования, макар и мистифициран образ на "любовта".

БЕЛЕЖКИ

1. "Утро" (Поток вълшебен, лекоструен / тече по мрамор ложе ...), "Утро" (Пурпурно ветрило / слънцето разпери...) - Кораби (1924), "Утро" (от "Пред дверите": И стоях безмълвен / пред светите двери ... / в лилийната чаша ...) - Сънят на любовта (1912), "Утро" (Нощта с полето се прощава, / към запад плахо бяга...) (1904), "Утро" (Слагам в моравите на всеки твой кръстопът / моето светло и чисто горящо сърце...) - Песни. Трета стихотворна сбирка (1914). Освен това стихотворението "Утро в Елада" (1906) - Юношески стихотворения. Т. I, 1904-1907 (1913). [обратно]

2. "Зора" (1905) ("Зора и ден") (Денят залюбил е зората,/ в зората влюбен е денят ...), "Зора" (Топли шепнат дребнолисти,/ звездите бледни ...) - Юношески стихотворения. Т. I, 1904-1907 (1913) и "При зори", Стихове и песни (1922). [обратно]

ИЗВОРИ

Багряна 1927: Багряна, Елисавета. Вечната и святата.

Багряна 1931: Багряна, Елисавета. Звезда на моряка.

Попдимитров 1935: Попдимитров, Емануил. Есенни пламъци.

Попдимитров 1924: Попдимитров, Емануил. Кораби.

Попдимитров 1914: Попдимитров, Емануил. Песни. Трета стихотворна сбирка.

Попдимитров 1922: Попдимитров, Емануил. Стихове и песни.

Попдимитров 1932: Попдимитров, Емануил. Събрани съчинения на Емануил Попдимитров, т. IV.

Попдимитров 1912: Попдимитров, Емануил. Сънят на любовта.

Попдимитров 1913: Попдимитров, Емануил. Юношески стихотворения. Т. I. 1904-1907.

ЛИТЕРАТУРА

Георгиева 2010: Георгиева, Цветана. Емануил Попдимитров. Поезия и философия. София.

Юбилеен сборник 1931: Юбилеен сборник Емануил П. Димитров по случай 25-годишна литературна дейност 1906-1931. София.

© Цветана Георгиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2011, № 3
© Електронно списание LiterNet, 28.10.2011, № 10 (143)

Други публикации:
Български език и литература, 2011, № 3.