Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖАБАТА И ПЕПЕРУДАТА

Цвета Белчева

web

Жабата била принцеса и носела корона на главата.

Пеперудата била невероятно красива, а когато летяла от крилцата й се отронвал златен прашец.

Жабата обичала да се излежава по цял ден на някое лотусово листо насред блатото и да командва комарите да й носят коктейли от прясна тиня или да й веят с листата на някой папур. Когато някой комар не изпълнявал заповедите й, жабата протягала дългия си червен лепкав език и го изяждала на секундата.

Жабата тайно завиждала на красивата пеперуда. Да, жабата имала дълги слаби крака, била всъщност доста висока и нямало нужда да носи обувки на високи токове. Но кожата й била лепкава и ЗЕЛЕНА. Дори и с много грим и червило, дори и да си направела прическа и да си изрусяла косата, тя пак не можела да стане по-красива от пеперудата.

Искало й се поне за ден да бъде на мястото на пеперудата, но не можела. Това още повече я ядосвало и често в яростта си изяждала неуморните си слуги, комарите. Слава богу, над блатото винаги се навъртали толкова много поданици, че това не нарушавало жабешкото й спокойствие.

Пеперудата била красива. Много красива. Тя харесвала прекрасните си шарени крила, през които на слънце светлината се пречупвала и образувала разноцветна дъга, грижела се двете черни пипалца да са безупречни и изпънати и радостно разпръсквала златен прашец от сутрин до вечер. Сутрин миела лицето си с росните капки по повърхността на листенцата на растенията, а вечер полягала в пашкуления си хамак.

Тя работела неуморно. Летяла от цветче на цветче, събирала прашеца и го разпръсквала. Знаела, че работата й е важна, защото така щели да се раждат все повече и повече цветя.

Но работата била трудна и уморителна. Тя виждала как жабата се изпъвала по цял ден на слънце и как се разпореждала със слугите си. Искало й се поне за ден да бъде на мястото на жабата.

Веднъж, когато на небето се били събрали облаци, а пеперудата прелитала забързано над блатото, точно когато минавала над двореца от лотусови листа на жабата, пробляснала светкавица, последвана от силна гръмотевица.

От шума пеперудата залитнала и се озовала в краката на жабата, която стояла царствено на своя трон. В миг очите им се срещнали и се случило чудо. Жабата се превърнала в пеперуда, а пеперудата в жаба царица.

Жабата разперила новите си прекрасни криле, полетяла и започнала да разпръсква прашец след себе си. Пеперудата седнала царствено на трона и кръстосала дългите си жабешки крака. В един миг и двете получили това, за което мечтали.

Ненадейно се появила черна сянка и блатото се раздвижило. Тутакси спокойно подскачащите наоколо жаби се изпокрили. Но пеперудата-жаба не забелязала това, а спокойно останала да се наслаждавала на хубавия трон. Тогава видяла червените крака на щъркела, а в следващия миг потънала в дългата му шия.

Жабата-пеперуда пък летяла нависоко и все по-нависоко, разперила новите си криле. Тя искала да покаже на всички колко е красива и не чула обезпокоените викове на другите пеперуди, които я викали да се скрие при тях под листата.

Изведнъж задухал силен вятър, който сграбчил красивата пеперуда. Започнал да я подмята безмилостно, докато накрая я разкъсал на парчета и я захвърлил.

 

Ех, ако жабата и пеперудата бяха пожелали да бъдат просто приятелки...

 

 

© Цвета Белчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2012, № 9 (154)