Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЩЕРН

Борислав Балтов

web

Натаниел Щерн беше един от най-умните хора на света. Именно заради това всички останали го смятаха за невероятно разсеян, а това въобще не беше вярно, точно обратно, той беше изключително съсредоточен, за да обръща голямо внимание на заобикалящия го свят.

Тъй като беше водещ учен в областта на астрофизиката, можеше да си позволи да пътува в първа класа и да отсяда в скъпи хотели, но вродената му скромност и желание за усамотение винаги го тласкаха встрани от другите хора.

Този ден една научна конференция го беше довела в Ню Йорк, град, който, независимо от това, че беше финансовата и научна столица на света, имаше и своите типично английски викториански квартали. Д-р Щерн винаги предпочиташе да отсяда на квартира в някоя къща, напомняща му за родния Лондон, отколкото лукса и суетнята на скъпите хотели.

Конференцията беше за разширяването на Вселената, един много нашумял в последно време въпрос сред физиците-теоретици, които дори бяха измислили тъмната материя, едно построение, което повече прилягаше на математици, отколкото на физици. Натаниел предпочиташе простите неща, един по-философски подход към физиката много повече му харесваше, макар да бе изключителен математик.

В този есенен ден, в който пожълтелите листа, накапали по улиците и в парка, изключително добре допълваха червеникавите тухлени фасади на къщите, стигайки до тежките огради от ковано желязо, които въпреки че не бяха високи, респектираха със своето достолепие, той се беше запътил към близката метростанция на Юниън Скуеър. Излизайки на оживената улица, той, както винаги, се беше вглъбил в мислите си и чувайки сирената на пожарната, си помисли, съвсем машинално, че тя се отдалечава от него поради специфичния звук на сирената й, дължащ се на Доплеровия ефект. В главата му премина като светкавица обяснението на този ефект. Пожарната, докато се отдалечаваше от него, разтягаше звуковите вълни и тонът на сирената ставаше по-нисък. Обратното щеше да се случва, ако се приближаваше. Същият ефект се използваше във физиката за определяне скоростта на отдалечаване на галактиките и разширяването на Вселената. Нещо толкова познато за него, че не се замисли да се огледа, когато направи крачка на пътното платно. Ударът беше толкова силен, че Натаниел даже не го усети. Мозъкът му изключи още преди да падне на платното.

Събуди се в тъмна болнична стая. Беше много приятно, тихо, топло и сумрачно. Приглушените светлини от коридора го караха да се чувства като в църква. Изпитваше тежко напрежение в гърдите и не можеше да движи лявата си ръка и левия си крак. Но се чувстваше отпочинал. За целия му живот за пръв път мозъкът му беше получил пълна почивка, не сън, а пълно изключване. Опита се да възстанови ситуацията. Макар и разсеян за останалите хора, д-р Щерн имаше невероятна фотографска памет. Спомни си улицата, разположението на сградите, звука от отдалечаващата се пожарна, ударът, толкова неочакван. Знаеше, че го е ударила пожарната, но не можеше да си обясни как така, след като се отдалечаваше от него. Тогава в главата му се роди невероятна идея. Ако от другата страна се е движила друга пожарна и звукът на двете се е отразил от сградата срещу него, тогава част от вълните щяха да се неутрализират и така щеше да се получи лъжлив доплеров ефект, а това, съпоставено с теорията за разширяването на Вселената, означаваше, че ако подобен ефект се получаваше при светлината, то Вселената не се разширява, а е статична. Всичко идваше на мястото си. Искаше веднага да го сподели с някого. Това беше най-голямото откритие във физиката от много време насам. Знаеше, че в тази болница никой няма да го разбере, затова се огледа за нещо за писане. Точно до леглото му имаше папка с листи и флумастер, закрепен за нея. Жиците на монитора малко му пречеха да пише, но скоро цял лист от папката беше изписан с уравнения, които за някой физик щяха да са пробният камък на новата астрофизика. На друг лист нарисува схематично ситуацията, при която беше направил откритието си и с доволна усмивка се отпусна в леглото.

 

Сестра Бети Милд беше много доволна от живота, толкова доволна, че дори нощната смяна в болница Бетх Израел не можеше да развали настроението й. Предния ден беше един от най-хубавите в живота й, макар тежкият живот да дава възможност за много най-хубави дни в живота. Мъжът й, с когото тя непрекъснато беше в конфликт, най-накрая си беше намерил нова работа и те се бяха сдобрили така, както само младите хора се сдобряват след скандал. Това я беше накарало да се почувства отново млада и което е по-важно за една жена, желана. Освен това същия този ден съседката й от долния етаж я беше повикала да прегледа болното й дете и това, макар малко да я натъжи, а тя лесно се натъжаваше, което е присъщо за пълните жени с меко сърце, я изпълни и с гордост, която изпитват лекарите, когато успеят да помогнат на болен. Въобще Бети минаваше за една от най-образованите в техния квартал. Не напразно се беше издигнала до сестра в болница.

Докторът от дневната смяна й каза да внимава с пациента от 10-та стая, постъпил днес, след като се хвърлил под гумите на пожарната.

- Състоянието му е стабилно, но и много опасно - каза докторът - защото има много голяма травма на гръдния кош и на аортата. Сметнал съм му така обезболяващите, че и да дойде в съзнание, да не го боли много. Божа работа дали ще прескочи трапа. Гледай да го наглеждаш и да си наблизо в случай на нещо.

Както си вървеше по коридора и си тананикаше някаква полузабравена мелодия, от стая 10 се чу приглушеният звук на болничната аларма, направена, да не плаши останалите пациенти и същевременно да не бъде пропусната от сестрите. Сестра Милд натисна бутона, с който алармираше спешния екип, и се запъти с най-голямата си скорост към проблемния пациент. Когато стигна, професионално установи, че мониторът на сърдечната дейност на болния е с равна черта и че с неговата диагноза не е необходимо да предприема каквито и да е спешни мерки за съживяване, дребният човечец не беше прескочил трапа. До леглото му имаше папка с листи. На първия, очевидно, докторът беше смятал дозата обезболяващо. Бети откъсна листа и го смачка на топка. Тези сметки нямаха да трябват повече. От това, което видя на другия лист, в очите й се появиха сълзи. През деня сигурно беше идвало детенцето на починалия и беше нарисувало пожарните, как вият сирените им и един дребничък човек на тротоара. Сестра Милд се разплака, скъса и този лист, смачка го със сила и захвърли и двата в коша. Тя имаше толкова меко сърце, а починалият явно беше много добър човек, защото беше починал с усмивка на лице, като човек, доволен от свършената работа.

 

 

© Борислав Балтов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2012, № 2 (147)