Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СНЕЙК

Борислав Балтов

web

1.

- Престани да вдигаш тежести и ела да помогнеш в кухнята! Острият и резлив глас го изкара от онова състояние на удоволствие и покой, което му даваше спортуването. Изведнъж щангата стана непосилно тежка и трябваше да напрегне цялата сила на ръцете и кръста си, за да я закачи обратно на стойките. От усилието кръста му се изви неестествено на дъга, нещо, което до скоро щеше да е невъзможно за него. Дори и в армията нямаше тази гъвкавост, подвижност и сила, която сега, на петдесет, го беше завладяла. - Само яйца в кутии трупаш в мазето, и как е възможно да изпиваш по кутия на ден? - усети той кисело-железния глас на жена си върху езика си. - Добре де, идвам - каза, - само по-тихо викай! - Сигурно си си намерил някоя повлекана - каза жена му, когато, след кратък душ, отиде при нея - как иначе ще ми обясниш тия кожени дрехи, айде якето, разбирам, ама и панталон, намерил си нещо ти. - Да бе, с жена като тебе трябва да съм нобелов лауреат да скрия нещо - усмихна се на една страна той. - Казвай какво да правя, че имам още няколко серии за корем. Нещо се допря до крака му и той с бързината на змия се обърна и хвана котката за врата. Тя успя да изврещи и замръзна увиснала в ръката му. - Пусни ми котенцето веднага, звяр - изкрещя на дискант жена му. - Добре де, добре, аз колко пъти съм ти казвал, че като се промъква това животно наоколо, кара нещо животинско в мен да се пробужда. Трябва да я подариш на някого, иначе не отговарям. - Пази си ръцете далеч от бебенцето ми - проплака тя и притисна котката до гърдите си, а тя, намерила закрила, не смееше дори да мърка.

2.

Когато влезеш в къща като тази, си представяш света след ядрена война. Всичко е оставено по местата си, като че ли хората всеки момент ще влязат и ще те питат какво правиш в дома им, само дето знаеш, че това няма да стане. Тях вече ги няма и всичко, което някога им е принадлежало, сега е изоставено. Снимки, дипломи, благодарствени писма и такива за Коледа и разни годишнини, дневници от училището, в което тя е работила, и мемориална значка от местното газово дружество, където е работил той. Не знам какво може да ги е накарало да изчезнат така, оставяйки доказателствата за целия си живот непотърсени. Не ми е работа да знам. Моята работа е да почистя и да приготвя къщата за някой друг. Всичко останало не ме интересува. Не мога обаче да не се взирам във вещите и да си представям хората. Тя, била е домакиня, грижовна за къщата и съпруга си. Семейният девиз виси на един пирон високо в кухнята. "Да даде Бог здраве и живот на цялото семейство, благополучие и много любов на този дом". Сигурен съм, че тя го е помолила да забие пирона в стената и след това заедно са го закачили. В мазето беше направен мъжки кът на местния отбор по футбол. Пак нейна заслуга, макар сигурно той да си е мислил, че този път се е наложил. Той, бивш военен, спортист, щангите още седяха в гардероба в спалнята му, а в мазето имаше крос-тренажор и лежанка, кашони с яйчен концентрат показваха, че е взел спорта много насериозно. Много силно впечатление ми направи това, че всичко беше покрито с дебел слой прах. Не знам дали знаете, но къщната прах е съставена от 90 процента мъртва кожа. Не е най-приятното нещо, което се случваше да знам от обща култура. Тя колкото помага, толкова и пречи в живота, лесно може да те подведе и да си помислиш, че нещо е такова, каквото всъщност не е. Тази къща беше препълнена с домашен прах. Невероятни количества, навсякъде. Най-много се беше натрупал във вентилаторите в баните, направо ги беше запушил плътно. Бял, лепкав домашен прах. Мислех си какво ли е предизвикало такова лющене на кожата, може би някаква болест... Някой влезе шумно през входната врата и прекъсна мислите ми. Това са братята Джим и Джон, които ще ми помагат да изхвърлим по-едрите неща. В гардероба в спалнята, по закачалки висяха много дрехи, но един колан ми направи особено впечатление. Беше окачен на отделна закачалка, все едно е нещо много ценно. Изглеждаше много красиво. Двойно оплетена на плитка кожа и катарама от много солидно изглеждащ метал. Красива вещ. Когато се раздвижеше, изглеждаше като змия, виеща се между камъните. Моят беше доста протрит и си помислих "какво толкова, и без това всичко ще отиде на боклука". Взех го и го смених с моя здрав, но много остарял колан. В момента, в който го закопчах, почувствах странно усещане, все едно станах лъскав. Не знам как да го опиша, като че ли кожата ми стана по-здрава и някак си самите мускули отдолу се движеха гъвкаво. Работата вървеше бързо и скоро къщата беше чиста и готова за някой нов наемател. Само колана остана да ми напомня за тоновете покъщнина и всякаквите приспособления за чистене на прах, въпреки че къщата беше посипана с нея.

3.

- Излизам до магазина. Ще ти купя от противните ти кутии с яйца и нещо за вечеря и се връщам, моля те, докато ме няма, да престанеш с тези глупави упражнения и да почистиш праха - гласа на жената изкънтя по коридора и потъна в дебелия килим на стаите - не мога да си представя откъде се появи всичкия този прах, ще взема да се оплача в общината, чистя, чистя и не мога да насмогна - продължи да си мърмори на себе си тя, докато се приготвяше да излезе. Не мога да разбера какво толкова лошо вижда в заниманията ми по йога. Толкова добре се чувствам. За кратко време много напреднах и сега мога да изпълнявам и най-трудните пози. Направо талант. Добре, че се захванах. Много е приятно. Едновременно натоварваш мускулите си и започваш да се чувстваш толкова гъвкав. Даже и очите ми се оправиха. Диоптърът ми изчезна и мога да виждам много по-добре в тъмното. Цялата къща е в прах. Жената казва, че ще ходи да се оплаква в общината. Да отива. Аз обаче, преди да почна да чистя, ще си полегна малко, че тези нови упражнения направо ми изцеждат силите. Да не забравя да звънна на Джим, че ще започваме нова къща.....

4.

- Скъпи, прибрах се. Пак е легнал да спи. Само йога и сън, добре поне, че ходи да работи, че щях да се притесня дали не се е побъркал нещо. - Скъпи! Друг път се появява със сънено-гузна усмивка, но сега не чува. Трябва да си поговорим с него за това. Жената влезе в спалнята и изкрещя. На леглото лежеше цяла кожа, от която нещо беше изпълзяло на земята. Кещейки, тя хукна навън. Никога повече нямаше да стъпи в тази къща. Щеше да избяга и да остави всичко. Абсолютно всичко, дори и за котката си няма да се върне. Чантата й и дрехите на гърба бяха достатъчни.

А съпруг тя вече нямаше.

 

 

© Борислав Балтов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.01.2017, № 1 (206)