Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИРАТ

Борислав Балтов

web

Ягодина е малко селце на края на пътя. След него път няма и това изчерпва много от нещата, които трябва да се кажат за него. Младите идват само лятно време да се видят с родителите си, а прeз другото време се връщат обратно по пътя към големия град или си заминават за чужбина, където живеят.

Отделен от селото, се намира хотел, в който човек може да почива прилично в градски условия, в селска среда. Свързан е със селото с прашен път, застлан с чакъл. Прахът се вдига дълго след като колите минат и създава усещането за уестърн. Първо виждаш праха и после друсащите се по неравния път коли. Хотелът е построен върху нещо като нос сред пропастите на ждрелото. Отвсякъде е ограден със стръмнини, с изключение на посоката към Ягодина. Когато гледаш от втория етаж, на запад, имаш чувството, че си на кораб, който се носи в бурно море сред огромни зелени вълни.

Може би точно тази прилика ме накара да видя историята, която искам да ви разкажа.

Всяка сутрин имахме закуска, на която виждахме различни хора. Никой не се задържаше много в този хотел. Ние, с наши приятели, бяхме единствените, които се задържахме по-дълго време. За хора, които искат да видят много неща за кратко време, Ягодина не е най-доброто място. Ние сме изключение. Можем да изнамерим приключения и в най-затънтеното място. Винаги след почивка ни се налага да си почиваме от нея.

На една от поредните закуски аз и жена ми бяхме, както винаги, изпреварили другите от компанията и закусвахме с огромни мекици, които бяха големи и много вкусни за ужас на пазещите линия. Имаше и кафе с доста съмнително качество.

В това време на терасата дойде баща с малкото си дете, за тях знаехме, че са в хотела от предната вечер. На вечеря двете момиченца, които бяха с нас, се забавляваха с малчугана. Не го оставиха на мира цялата вечер, нали бяха каки.

Бащата беше доста интересен на вид. Носеше жълто кожено яке, къси панталони, а на ушите си имаше малки обици. Беше подстригал късо русата си коса, също както беше подстригал и детето си. За някои хора късото подстригване е символ на стегнатост и подреденост.

Сервитьорката, леля на собственика на хотела, а също така и основа на всичко, което се случваше там, беше от хората, които са алчни за работа. Искаше да свърши всичко сама, а което не може, да има пълен контрол върху него. Всяка вечер оставаше до последно, а сутрин първа идваше да отключи ресторанта.

Така беше и тази сутрин. Бащата на детенцето си поръча мекици с мед и сирене, но го направи по много особен начин.

Каза: може ли едни мекички с медец и сиренце?

И точно в този момент се случи това, за което искам да напиша този мой спомен. Жена ми, която дори беше с гръб към случката, повтори същите думи, но не както имитаторите, а някак много по-добре, сякаш ехо на репликата. Всичко беше същото, интонацията, чувството на раболепие, молбата и дори признанието за силата на волята у тази жена.

В този момент човекът с жълтото яке сякаш помръкна, сви рамене и погледът му стана празен.

Гледайки го, разбрах какво се е случило. Той беше като ограбен от пират кораб, а жена ми беше пиратът. Беше похитила неговата индивидуалност и сега той се носеше по течението, изпразнен от съкровището си.

Никой от тях не разбра какво се е случило.

Малко след това в ресторанта дойде жената на човека с обиците. Невисока жена с русолява, отново къса коса, очевидно това беше задължително в тяхното семейство, с не особено красиво, но здраво и някак стабилно тяло, пълно с жизненост.

Когато я видя, той сякаш видя пристанище. Усмивката и жизнеността отново се върнаха в него и той се заумилква около жена си.

Това е.

Някой ден трябва да разбера къде жена ми крие похитените съкровища. Може би и самата тя не знае.

Пиратите са много изобретателни в скриването на плячката си.

 

 

© Борислав Балтов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2016, № 9 (202)