Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГОЛЯМОТО ПОЧИСТВАНЕ

Борислав Балтов

web

1.

Понеделник сутрин винаги е унило. Особено когато си на работа, иначе не ти прави толкова впечатление кой ден от седмицата е. Седях си и си пиех кафето с мляко, чакайки колегите да дойдат и да стане време за работа. Мислено се поздравявах за това, че от петък не бях чел никакви новини на телефона си. Това е доста вреден навик, също като пушенето, не знаеш какво да правиш с ръцете си. Всъщност пробвайте да прочетете новините от преди два месеца. Никаква разлика. Само имената се сменят. Даже пробвайте да прочетете новините от преди две години.

Мислех си тези работи, когато видях да пристига един от колегите. Той беше от привържениците на теорията на конспирацията.

Това го разбирам. Да си привърженик на тази теория е добро нещо. Означава, че си добър човек с добър морален светоглед, който разбира, че нещата в света не са правилни. Знаейки тази истина и като не можеш да откриеш източника на неправдата лесно, започваш да вярваш или да си измисляш теории. Въпросът е защо тези теории са толкова невероятни. Ами защото това е краткият път. Много по-трудно е да разбереш скритите причини за действията на хората, особено ако те не са в крак със закона. Естествено е те да се крият възможно най-добре. По-лесно е да си измислиш нещо, което да пасва, независимо дали е истина, или не.

Та, седя си аз и го виждам да идва, а на лицето му една усмивка, като на лисица в кокошарник, макар че аз никога не съм виждал намръщена лисица, или делфин. Те така си изглеждат, обаче изразът е такъв. Още с влизането си ми казва:

- Добро утро. Видя ли, че бях прав, а ти с твоята прагматичност нищо не разбираш.

- Амииии. Как да ти кажа. Не знам за какво говориш.

- За това, дето го пишат по всички новини, за това - леко учуден ми казва той, нали знае, че аз само новините следя.

- От петък не съм чел нищо в интернет. Постя - усмихнах се аз.

- Ееее, точно сега ли. Целият свят гърми, а ти да не знаеш - доволната му усмивка не слизаше от лицето му през цялото време. Май че даже беше ехидна. Не знам.

- Добре де, ей сега ще прочета и ще говорим. Ти иди си направи едно кафе - толкова беше бързал, че даже кафе не си беше направил.

Историята е, че аз през цялото време споря с него. Винаги искам доказателства и разпитвам, като че съм от Инквизицията. Не мога да се примиря с факта, че нещата, които той разказва са абсолютно неаргументирани и без всякакви доказателства. Ако му приведеш някакъв факт, който да оборва теориите им, той с лека ръка се определя като конспирация, създадена с цел да се скрие истината.

Както и да е. Започнах да чета и наистина се изумих. Невероятно, но факт. В целия свят, навсякъде, от бунищата край градовете до подземните бункери с радиоактивни отпадъци се беше случило нещо изключително. Всички отпадъци, дори и малките нерегламентирани бунища, в които се търкаляха стари гуми от коли и строителни отпадъци от ремонтите на селски къщи, бяха изчезнали. Да, изчезнали, даже не изпарили се, защото въздухът не беше замърсен. Просто ги нямаше. Индия, Китай, навсякъде. Чудо.

В този момент се върна колегата ми с кафето си. Като видя слисаното ми изражение, лисичата физиономия пак се появи.

- Е, какво ще кажеш? Аз колко пъти съм ти казвал, че Господ ще помогне на хората? Сега трябва да се подготвим за Грабването и тогава ще дойде Второто пришествие. Това е - отсече той и изчерпа темата.

- Амииии, сигурен съм, че ще има някакво прагматично обяснение - измънках аз.

Да ви кажа честно, не знаех какво да мисля. Такива фантастични случки могат да разклатят вярата дори и на най-изявения последовател на науката.

- Оф, аман от твоите обяснения. Всичко се случва, както е написано. Колко пъти да ти повтарям. Закодирано и предвидено в Дебелата книга. Само трябва да знаеш ключа. Ще видиш. Ще видиш. Скоро при това.

- Кога? - това беше последното ми ниво на отбрана, макар и в случая вярата ми в обяснителната сила на науката да беше силно разклатена.

- Скоро - каза той и с изражение на Месия излезе от бараката.

 

2.

Планетата се смаляваше в задния панорамен прозорец на кораба. "Лешоядите", корабите, които вършеха основната работа при прибирането на събраната от местото население продукция, се завръщаха на борда. Щяха да го правят още доста време, чак докато напуснеха пределите на влияние на местната звезда. Не можеха да си позволят да включат звездния двигател толкова близо до планетите, защото щяха да убият всичко живо на тях. Звездните скокове не са шега работа, изкривяват пространството и така могат да унищожават, а не само да придвижват. На задния мостик имаше само двама души, които общуваха. Естествено, те общуваха с всички на борда, но прякото общуване ти дава възможност да се съсредоточиш върху непосредствения разговор.

- Та казваш, че никога не могат да общуват помежду си? - веждите на по-високия човек се вдигнаха в остри параболи и това го накара да изглежда някак още по-висок.

- Да - отговори другият, който беше облечен в униформата на звездния корпус, - не могат да общуват като нас, защото на тяхната планета не е еволюирал органът, с който можем да споделяме мислите си.

- Ама това означава, че са толкова самотни тези хора, направо ми е мъчно за тях.

- Е, чак толкова. Те си имат някаква примитивна система за общуване. Издават звуци и така се разбират, освен това могат да записват мислите си и да ги предават на другите.

- Но това е безкрайно бавно и ограничено, ужасно - лицето на високия даже се сви в маска на съжаление, явно беше много емоционален.

- И други такива раси има по различни планети. Такива като нас, които да могат да общуват помежду си и да използват общо съзнание, са много малко във Вселената. Обаче всички подобни раси, като нас, много бързо се развиват и откриват звездните пътешествия. Трябва да прескочиш нивото на самостоятелно мислене, за да направиш откритията, които са необходими.

- Ти си слизал на планетата нали?

- О, да. Само така можем да научим повече за тях. Те не само не могат да общуват, но и даже не могат да предават информация. Даже при опитите ни за умствено общуване, там, където все пак се получава малко, всички обекти изпитват неопределен и много силен страх. Ето защо се видяхме принудени да прекратим всякакви опити за мисловна комуникация.

- Горките - тихо каза високият човек с цивилните дрехи.

- Може и така да е, обаче те си имат някаква интелигентност. Много примитивна, обаче тя им е дала възможност да властват над планетата си. Всъщност са ни много полезни. Упорито събират високоенергийни продукти и ги складират. За тях това са отпадни продукти и ако не ги събираме от време на време, ще се отровят от тях. Те не са открили разпадането на веществата и тяхната трансформация. Не знам дали някога ще са способни на подобен научен скок. За да се направи подобно откритие, е необходима повече умствена свързаност. Макар че за примитивни същества са доста изобретателни. Ще видим. Имаме служба за наблюдение в района и те ги следят често.

- Значи, са нещо като пчелите, само дето събират боклуци, а не полезни, хранителни за тях вещества?

- Да, така е и ако не ги събираме с "лешоядите" ще се задушат в отпадъците си. Естествено, всичко сме направили така, че цялата операция да остане скрита за тях. Много са агресивни, дори и помежду си.

- Жалко - каза високият, - толкова приличат на нас, а само възможността да свързват съзнанията си ги дели от истинското величие - една сълза се появи в ъгълчето на окото му.

Много беше емоционален.

 

 

© Борислав Балтов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.05.2020, № 5 (246)