Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Борислав Балтов

web

Както всяка друга вечер в последните двадесет години, аз се приготвях за сън. За разлика от другите хора за мен беше много важно да имам бележник и химикал до леглото си, за да мога да запиша едно име и адрес.

Всъщност след шестнадесетата си година аз всяка вечер сънувам различни престъпления и в началото бях много уплашен. Не е приятно всяка вечер да сънуваш кошмари. В началото само ме беше страх, но с времето се научих да внимавам за подробностите и да извличам информация от сънищата си. Странното е, че никога не можах да разбера имената на насилниците, докато тези на жертвите, винаги.

С времето започнах да проследявам дали такива престъпления са се случвали и с изненада открих, че всичко, което сънувам, се случва около седмица след като го видя в съня си.

Разбира се веднага се свързах с полицията.

В началото не ми повярваха. Нямате си представа колко много кукундели им се обаждат с невярна информация. Понякога заради избиване на комплекс за ниско самочувствие, понякога просто да навредят на някого, на когото имат зъб.

Именно за това и мен ме претупаха, обаче все пак записаха това, което имам да им казвам. Сигурно се притесняваха, че за да ми обърнат внимание, мога да инсценирам някое от престъпленията.

Така и стана. Скоро след това вратата на апартамента ми изхвръкна навътре и аз се озовах затрупан от полицаи. Бях с белезници и на ръцете, и на краката.

След като ме прибраха, започнаха разпитите. Когато им разказах за другите случаи, които сънувах, се усъмниха, че имам съучастник, но след като нападенията продължаваха, без да спират, а аз бях при тях, ми повярваха.

Проблемът е, че не мога да определям точното време и нападател. Мястото също не ми е винаги ясно. Виж, жертвите винаги разпознавам с големи подробности. Имена, адреси, всичко е в сънищата ми. Поради тази причина, и за да не се допускат ненужни жертви, хората от сънищата ми се прибират в полицията и се пускат отново десетина дни по-късно. Никога не е имало проблеми с тях след това. Странно, мине ли опасният период, хората продължават да си живеят необезпокоявани. Излишно е да казвам, че в началото се правеха експерименти, но всеки път резултатът беше, че тези, които посочвах, пострадваха.

Сега живея под полицейска закрила. Двама полицаи ме наблюдават непрекъснато и се водя на работа в полицейското управление. Не е кой знае какво, обаче се чувствам полезен.

Дарбата си приемам спокойно, за разлика от много хора, които искат на всяка цена да се похвалят с нещо, което даже нямат представа как са получили. В повечето случаи, и защо.

Както казах в началото, и тази вечер си легнах, като не забравих да приготвя бележника и химикала.

 

След като започнах да сънувам, за разлика от друг път, пред мен не се разкри картината на някакво злодеяние, а се озовах в голяма, празна зала, в която отвсякъде струеше мека бяла светлина. В далечината се виждаха, подредени амфитеатрално, каменни стъпала-пейки, прорязани на равни интервали от по-ситно нарязани в камъка стъпала. Обикновен гръцки амфитеатър. Бял и целият в мъгла.

По стъпалата слизаше фигура на човек, целият също облечен в бяло. Добре, че не беше искрящо бялото, защото щяха да ме заболят очите. По-скоро беше млечно бяло. Меко, и като че ли леко фосфоресциращо. Човекът беше внушителен. Огромен, с много широки рамене и с леко, златисто сияние около главата му, сякаш беше под напрежение, очаквах само да чуя жуженето на електричество, когато се приближи.

- Здравей - каза непознатият.

- Здравейте - отговорих аз - много странно, но не очаквах подобен сън.

- Да, знам - леко се подсмихна човекът в бяло, - именно заради това трябваше да се срещнем, заради сънищата. Аз съм Архангел Михаил. Знам, че е необичайно да се срещаме сега, но не ни оставихте никакъв избор - лицето му помръкна при тези думи

- Не разбирам - отвърнах аз, - не бяхте ли вие архангелът, които взима душите на хората?

- Да, точно за това се чувствам толкова неловко. Разбираш ли, времето ти още не е дошло, обаче ще се наложи да дойдеш с мен. Чакай, чакай - вдигна ръка той да ме прекъсне, виждайки, че ще започна да задавам въпроси, - нека да ти разкажа и после ще питаш. Обикновено, когато времето на човек на Земята изтече, ме изпращат, за да прибера душата му. В твоя случай имаме много оплаквания, от души, във връзка с дарбата ти да виждаш в бъдещето. Тази дарба е много рядка и се дава само на определени хора, и то на случаен принцип. Дори и ние не можем да си позволим някаква система в този избор. Ще се наруши правилото за свободната воля. Имам предвид, че ако започнат да се появяват на определени места и в определено време ясновидци, тогава хората ще разберат, че животът им е предопределен и ще загубят чувството си за свобода на решенията. При теб обаче се е получило прекаляване с качеството. Обикновено виждането в бъдещето е ограничено за случки. Разбираш ли, не може да се каже времето, в което ще се случи събитието. По този начин се ограничава до максимум възможността да се влияе на събитията. Не можеш да промениш нещо, което не си сигурен кога ще се случи, нали разбираш. При теб това е пропуснато и тъй като няма начин тези неща да се поправят, трябва сега, преди да ти е изтекъл срокът, да дойдеш с мен. Извинявай.

- Не разбирам. Оплаквания. От кого, от насилниците ли? Та аз съм спасил толкова много хора, правил съм само добрини - чувствах се объркан и омерзен от ситуацията. Та аз помагах на хората - даже помагам и на престъпниците. Самият факт, че им отнемам възможността да извършат злодеянието си, им дава възможност да продължат живота си като добри хора. Знаете, че в много случаи тези неща просто се случват не защото човек е зъл, а защото просто такава е ситуацията, в която е попаднал. Това ме прави защитник както на жертвите, така и на нападателите. Дори без самите те да го разбират. Елегантно.

- Да, да. Забравих, че хорските понятия са толкова объркани - засмя се Архангел Михаил, - оплакванията са от жертвите. Трябва да разбереш, някои хора са на Земята, за да изкупят грехове от предишни животи. Твоето дело, от друга страна, предотвратява възможността те да изкупят греховете си по-бързо. По този начин те трябва отново и отново да се връщат в ролята на жертви, което, сам разбираш, не е никак приятно. Всъщност когато отнемеш възможността на хората да страдат заради грешките си, ти само повече удължаваш агонията им. Просто е, обаче трябва да виждаш малко по-надалеч, отколкото вие, хората, можете. Някои хора даже не вярват в съществуването на душата - каза той и се засмя от сърце. Когато свърши да се смее, избърса краищата на очите си от избилите сълзи и ми каза - Съжалявам, грешката е не само твоя, но и наша, обаче така или иначе решението е да дойдеш с мен - когато каза това, той ме хвана за ръката и меката бяла светлина запълни цялото ми полезрение.

 

Когато на следващата сутрин полицията влезе в апартамента на ясновидеца, той си лежеше в леглото. На нощното шкафче беше тефтерът му с имена, но нямаше ново име, написано на страницата.

Полицаите бяха виждали много умрели хора, но никога с такова изражение на безкрайно учудване на лицето.

 

 

© Борислав Балтов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.10.2018, № 10 (227)