Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РЕГУЛИРАНЕТО НА МЕДИИТЕ В НОВАТА МЕДИЙНА СРЕДА - ПРОБЛЕМИ, РИСКОВЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ВЪЗ ОСНОВА НА ОПИТА НА ПЕТ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ1

Бисера Занкова

web


Конвергенцията създаде условия за възникването на нова медийна система, която се характеризира с активната дейност на множество нови участници - платформи и услуги. Основният фактор за тази трансформация - интернет - дава възможност за по-бързо разпространяване и съхраняване на информацията и съдържанието и открива разнообразни възможности за по-широко, непосредствено и творчески обогатено упражняване на свободата на изразяване. Често промените в публичното пространство се свързват главно със зараждането на гражданската журналистика и с появата на нови начини за комуникация, които улесняват големи групи хора да упражняват свободата на изразяване като активни и равни граждани и да се свързват помежду си за постигането на важни цели на гражданското общество.

На фона на съвременната динамична медийна среда регулирането също се променя. Нормите и процедурите, които се прилагат в едно пространство на множественост на участниците и възможностите, търпят влиянието на разнообразни фактори и сили. Новите правила за комуникация оформят нещо подобно на спонтанен ред, в който преобладават принципите на саморегулирането и непосредствените практики. Новите аспекти на демократичната и регулативната култура, които трябва да формират ново отношение у публиката и нови навици, също допринасят за усложнената картина, на която сме свидетели.

Какви модели на регулиране са най-подходящи в сложната съвременна медийна обстановка, каква ще бъде ролята на медийните регулатори и как ще се променя компетентността им? Дали тези органи ще изчезнат като средство за регулативно въздействие или ще запазят мястото и ролята си в комплексната комуникационна и информационна среда? Статията се опитва да предложи отговори на тези нелеки въпроси, като коментира върху характера на регулирането и несигурната позиция на регулаторите в Словакия, България, Унгария, Гърция и Румъния, които трябва да откликнат на предизвикателствата в цифровия век и да поемат по пътя на промените.


 

1. Демокрацията днес

Обвързан от новите комуникационни технологии и особено от интернет, светът днес е далеч по-сложен от преди, а отделните социални области са свързани и взаимно зависими една от друга. Демокрацията също е сложна и е по-богата на възможности за въвличането на хората в обществените дейности или за мобилизирането им с цел постигането на различни каузи. Тя е хоризонтално разгръщаща се и мрежова по характер, като участващите лица имат възможността да бъдат в постояен обмен на идеи помежду си. Чарлс Едуин Бейкър твърди, че да се установи сложна демокрация означава, че "демокрацията на участието трябва да обхваща места на действие, където както индивидите, така и групите... издигат своите групови ценности и интереси." (Бейкър 2002: 252). Такива форуми безспорно се формират чрез медиите и главно в интернет. Ето защо не е пресилено отново да се твърди, че в една комплексна по характера си демокрация качеството и равнището на успеха на демократичния процес зависи до голяма степен от дейността на медиите (стари и нови). Без средствата за масова комуникация гражданското участие би било много по-ограничено, различни идеи и принципи биха останали нечути и неизвестни за публиката, а общностите биха били изолирани една от друга. Именно медиите в тяхната съвкупност, представени от традиционни и нови информационни канали, са основният фактор за активен многопластов диалог между личности, групи, общества и култури в съвременното общество.

Освен тези повишени възможности за общуване съвременните демократични системи могат да проявят недостатъци и дефицити и биха могли да не функционират гладко и в обществен интерес. По-специално свободата на словото като основно човешко право и ядро за пълноценното упражняване на другите права може да бъде поставена в опасност и в старите, и в новите демократични държави. В този смисъл бихме могли да си припомним обстановката около приемането на новите медийни закони в Унгария, която показа, че авторитарните тенденции са живи и могат винаги да попречат на демократичния ход на медийната система. Същевременно медийните системи в развитите демокрации също страдат от лицемерие, корупция и нарушения на върховенството на закона поради разместването на ценностите и подмяната на етичната и отговорна журналистика със сензационни материали, арогантност и сплашване на гражданите (скандалните разкрития около изданието на Мърдок "News of the World", както и други британски вестници).

На този фон на противоречия и недостатъци в демократичните системи някои теоретици предлагат участието в демократичните процеси да бъде подплътено с постоянна смислена дискусия и с истинска мотивация за действия в полза на обществено значими каузи. Въпреки че липсват абсолютни гаранции, че това непременно ще се случи, новите средства за комуникация притежават потенциала да създадат една по-динамична и демакратична публична сфера, която да избегне недостатъците на традиционната/ите публична/и сфера/и. Това е вярно, ако се отнасяме оптимистично към проблема, защото новата ситуация в медиите може да бъде не само динамична, но и доста противоречива.

Според Даниел Халин днес драматичен обрат е настъпил точно в социалната роля на медиите. Той е разместил равновесието между политическите институции и пазара, като е издигнал медийния пазар до доминираща позиция и го е направил по-силен от всякога (Халин 2008: 55-56). Последицата от такова развитие на нещата е главно масивната комерсиализация на медийния сектор, но и това не е единствената забележима промяна. Съвременната медийна култура също претърпява трансформации. Тя става противоречива сама по себе си поради насоката, от една страна, към по-висок професионализъм на журналистите, които й служат, а от друга, към по-популистка политическа култура, чрез която социалните движения и обикновените граждани искат и често получават правото да бъдат чути публично (чрез формите на гражданската журналистика, социалните мрежи и др.). Всички тези последици за медиите са сложни в по-тесен смисъл като практики сами по себе си и в по-широк - като влияние върху демокрацията.

 

2. Новите явления в цифровата среда

2.1. Медийната система - ново понятие за медии

С появата на интернет и на новите медийни услуги медиите днес не са това, което са били преди. Веднага обаче трябва да подчертаем, че медиите винаги са били сложна система, тясно свързана с индивидуалното право на свобода на изразяване на мнение2. Като институция медиите притежават социални, икономически и културни измерения. Медиите са не само решаващ фактор за демокрация, култура и образование, но са и изгодно предприятие, представящо една от най-успешните и печеливши модерни индустрии. Обществената функция на медиите е тази, която демонстрира изначалната връзка между свободата на изразяване и свободата на медиите и която е жизнено необходима на съвременните общества, за да може демокрацията да процъфтява.

Цифровите технологии и по-специално интернет улесняват до голяма степен обществената роля на медиите в многофункционалната комуникационна среда, като резултатът е по-голяма отвореност към хората и повече прозрачност. Новата медийна среда като цяло обаче поражда и проблеми за тези, които правят политиката в областта и по-точно за регулаторите поради различни фактори. Трудностите в намирането на най-верния модел се отнасят главно до сложността на системата, проявяваща се като използване, достъп, анонимност и наличие на умения за участие и ангажиране (т.нар. нова цифрова култура на участие); постоянно разнообразяване и разширяване на системата, което на свой ред може да доведе до усложнения и неуправляемост; необходимост за справяне с различни рискове (технически, комуникационни, политически и др.) в мрежата; фрагментиране на публиката и на общностите и формиране на затворени групи по интереси без връзки помежду си; загубване или установяване само на спорадични отношения с лидерите и с вземащите решения. Всички изброени аспекти поставят своя отпечатък върху подходите към ефективно регулиране в изследваната сфера.

Това, което е необходимо в новата среда, е вземащите решения да се концентрират върху същността на медиите като обект на регулиране. В многослойната медийна система е необходимо понятието за медии да бъде преосмислено и да бъде формулирано по по-широк начин. Създаването на ново определение за медиите не е лесна задача и всеки опит трябва да се опира върху фундаменталната и неразривна връзка, която съществува между свободата на изразяване и медиите (Баренд 2005: 422-425). Чрез използването на подобен метод, приносът на новите медии може да бъде интерпретиран като създаване на разнообразие от възможности за осъществяване на по-широко по обхват и по съдържание право на свобода на изразяване3. Освен по-широките измерения на това право, платформите и услугите в новата среда подпомагат пълноценното осъществяване и на други права - на правото да се получава и разпространява информация в и извън мрежата и на правото на събиране и сдружаване, като ги свързват с упражняването на активно и отговорно гражданство4.

2.2. Силата на блогърите и на конвергентната журналистика

В новите условия насоките в дейността на медиите не са радикално променени. Обществената функция на медиите - да информират, да образоват, да забавляват - е същата по своята същност. Променя се обаче начинът на осъществяването й. Например интернет предлага по-бързо разпространяване и съхраняване на информацията и съдържанието, както и различни, по-демократични подходи към самото създаване на съдържание. Често промените в публичното пространство и специално в създаването на съдържание се свързват с раждането на гражданската журналистика, чието начало беше поставено от блогърите (Сколкай 2006). В своя блог в постинга "Край на противопоставянето блогъри срещу журналисти" ("Bloggers vs. Journalists is Over") известният медиен специалист и популярен блогър Джей Розън съпоставя предимствата и недостатъците на последователите на непрофесионалната журналистика и професионалните журналисти по следния начин: "Ясно е, че голямата сила е яркостта на описанието от първо лице (при първите - б.м., Б.З.)... голямата слабост, обаче е липсата на форма, структура и най-вече на значение, на което всичко това се опира. Едно нещо е да четеш стотици човешки истории. Друго е да се опиташ и да разбереш за какво всъщност се отнася дадена история." (Розън 2005).

Аз не се наемам да коментирам вазимоотношенията между журналисти и блогъри, както и между тях и обикновени граждани, които предлагат свои коментари в мрежата. Демокрацията има нужда от всички тях. Това обаче, което поразява в новата медийна среда, е паралелното излизане на сцената на техническата и на журналистическата конвергенция (в журналистическата конвергенция или сливане между професионална и непрофесионална журналистика можем да забележим елементи или етапи на този общ характерен за съвременността процес). Конвергенцията в журналистиката означава установяването на тесни връзки между блогъри и журналисти и между журналисти и широката публика. Накрая взаимодействието между професионални и непрофесионални автори в творческия процес на създаване на съдържание води до възникването на т.нар. "отворена журналистика". Това само по себе си демократично и интересно явление поставя няколко въпроса.

Първият се отнася до статуса на участниците в медийните процеси и специално на тези, които участват в събирането на новини и информационни материали. Правното им положение трябва да се изясни и това е особено необходимо, ако те решат да се възползват от правното положение на професионални журналисти (Сколкай, Санчес 2012). Сходни въпроси могат да се зададат и общо за всички, които създават съдържание в интернет. Второ, коментарите от форумите и от социалните мрежи свидетелстват за позиците и чувствата на публиката по горещи теми и за това как те поддържат формирането на общественото мнение. Всъщност оказва се, че именно дискусиите във форумите и в социалните мрежи представят новия процес на оформяне на общественото мнение. Т.е. тези нови форми на общуване имат социална роля, чието развитие трябва да се следи и да се отчита, когато става дума за регулиране в новата медийна среда. Трето, най-общо в новите динамични условия журналистическата професия трябва да отговори и на нови изисквания. Очевидно е, че днес тя трябва да разчита не само на технически умения за работа в мрежата, но и на допълнителни качества, свързани с бързината на процесите и с необходимостта от сравняване и задълбочена аналитична обработка на материалите, по-голямата част от които са в интернет.

Като цяло въздействието на новите медийни услуги върху установената журналистическа практика е положително, тъй като журналистите са принудени да бъдат по-креативни и социално отзивчиви. Същевременно авторите са на мнение, че по-бързият ритъм на работа и множествеността на възможности и източници, които предлага новата медийна среда имат и отрицателни последици върху качеството на журналистическата дейност, тъй като прекалено големият обем работа, натискът на конкуренцията и комерсиализацията например снижават качеството на предлагания медиен продукт (Сколкай, Санчес 2012: 32).

2.3. Отговорността на медиите се търси в мрежата

За разлика от традиционните механизми за корекция и усъвършенстване на медийната дейност отговорността в мрежата предлага възможности за бърза реакция и за по-широко включване на потребителите и на публиката като цяло в процеса на оценяване на изпълнението на задълженията от медиите. Появи се и едно много сериозно изследване в тази насока, подплътено със солидни социологически данни. Специалистите обаче са на мнение, че новите форми на отговори и обратна връзка с аудиториата са все още неравномерно развити в различните страни и са променливи и несигурни. Ето защо те справедливо са наречени "практики", а не процедури и не могат да се смятат за стабилно изградени и официално признати канали за търсене на отговорност от медиите (Хейкила, Доминго, Пийс, Гловацки, Кус, Басне 2012). Понастоящем въздействието на тези "схеми за обратна комуникация" не е достатъчно ярко и забележимо, за да даде категорични доказателства за техния иновативен потенциал, който може да направи медиите по-прозрачни и отговорни в новата конвергентна среда. От друга страна, появата им дава основания да се имат предвид възможностите, предлагани от интернет и от новите медийни услуги за реформирането на съществуващите механизми за търсене на отчетност и отговорност от медиите.

2.4. Обществените медии и "разпръснатата" обществена услуга

Появата на обществените медии, които в цифровата епоха заменят обществените оператори чрез осъществяването на обществената функция посредством различни платформи и услуги, се утвърди не само като ново явление, но и като непосредствена практика в европейските страни (Якубович 2010: 195). За първи път в насоките на Препоръка CM/Rec(2007)3 на Комитета на министрите до държавите членки относно функцията на обществените медии в информационното общество се формулира определението за обществените медии в конвергентната среда и техните основни характеристики5.Документът същотаказадължава държавите членки "да осигурят продължаването на прилагането на специалните правни, технически, финансови и организационни условия за осъществяването на обществената функция и адаптирането им към новата цифрова среда." Днес положението на обществените медии, които служат на всички слоеве и групи в обществото, преследвайки високи социални цели като осигуряване на балансирана информация и разнообразни коментари, сближаване на хората от различни общности, постигане на социално значими каузи и активно гражданство в полза на демокрацията, трябва да бъде укрепено6. Тези институции обаче се нуждаят от значителни вътрешни реформи и подобряване на административния си капацитет и управленска ктултура, за да устоят на конкуренцията.

Когато говорим за трансформациите в медийната система и за съществуването на множество нови начини за създаване и пренос на съдържание, се натъкваме на проблема за "разпръснатата обществена услуга" или за възможността обществено значимо съдържание, което служи на обществено признати цели, да бъде разпространявано и хоризонтално от различни платформи и услуги, а не само от една институционална структура. Това са нови образувания и конфигурации, основаващи се на мрежовата свързаност, които се различават от класическите обществени медии. Друг е въпросът дали новата обществена услуга ще бъде така мащабна по обхват и ще има за цел изпълнението на пакет от различни обществени задачи, както е при обществените оператори. Възможността за създаване и разпространение на обществено значимо съдържание чрез новите платформи, която е последица от цифровизацията, трябва да се има предвид, когато се създават политика и законодателство в тази област. Тя трябва да се насърчава в името на свободата на изразяване, а не да се ограничава в полза на институционалните интереси на съществуващите обществени оператори. Международните актове поддържат тезата, че има все по-нарастваща необходимост да се приемат съответни видове политика и регулативни рамки, които да разширяват и да развиват подходящи равнища на предаване на обществено по характера си съдържание чрез новите платформи и услуги, за да се гарантира приемливо ниво на плурализъм, разнообразие на съдържанието и по-широк избор за потребителите.

С оглед на изложеното може да се направи изводът, че един от принципните проблеми в новата медийна среда е, как да се насърчава утвърждаването на нови медийни участници, за да се увеличават възможностите за по-широкото въвличане и разнообразното участие на гражданите в демократичните процеси. От гледна точка на регулирането това означава, че появата на нови платформи и услуги не трябва да се ограничава, а създаването и предоставянето на съдържание - да се възпира. Конкуренцията между различните медийни участници трябва да се разраства за постигането на повече плурализъм на предлаганото съдържание и услуги, които да задоволяват разнообразните потребности на съвременната публика.

Всичко това ще доведе до пълното използване на потенциала на новата медийна система за по-ефективното и непосредствено упражняване на свободата на изразяване.

 

3. Регулативни предизвикателства

Така очертаните промени в медийния сектор поставят въпроса за нови подходи в регулирането, които е добре да се възприемат от тези, които формират политиката в сектора. При демократичното управление винаги се е гледало с подозрение на всяко регулиране, което засяга свободата на изразяване и свободата на медиите като основа на личната свобода. Както посочва Декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа за мерките при прилагане на чл. 10 от Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (приета на 13 януари 2010 г. на заседание на представителите): "Свободата на изразяване и на информация, вкл. свободата на медиите, са неотделими от истинската демокрация и от демократичния процес. Когато тези свободи не се подкрепят, възниква рискът да бъде подкопана отчетността на управляващите пред обществото и да бъде обезсмислено върховенството на закона." В съгласие с този принцип, утвърждаван многократно в различни актове, всяко регулативно въздействие трябва да бъде обосновано и прилагано разумно и предпазливо. Или, както заявява многократно Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), всяка регулативна мярка в областта на медиите е необходимо да се основава на чл. 10 от ЕКЧП и на съответната практика на този съд7.

Регулирането може да се анализира от две гледни точки: като намеса в дадена дейност от страна на държавата с цел постигане на определени позитивни резултати, както и като предприемане на позитивни действия за създаване на предпоставки с цел човешките права като цяло, вкл. свободата на изразяване, да могат да изпълняват общественото си предназначение (позитивно задължаване).

Съдът в Страсбург формулира принципа на позитивно задължаване по следния начин: "Същинското, ефективно упражняване на определени права не зависи просто от задължаването на държавата да не са намесва, а може да изисква предприемането на позитивни защитни мерки в сферата на отношенията между индивидите".

При обсъждането на въпроса за съществуване на позитивно задължаване по смисъла на чл. 10 от ЕКПЧ, органите с решаващи правомощия трябва да вземат предвид вида на съответните права на изразяване, тяхното качество да допринасят за разширяване на публичните дебати, естеството и обхвата на ограниченията върху правата на изразяване, възможността за алтернативни способи за изразяване, както и тежестта на насрещните права на други лица или на обществото (вж. например Appleby and Others v. The United Kingdom8). В един от последните си казуси (Dink v. Turkey) съдът изрично подчертава, че "държавите са длъжни да създадат благоприятна среда за участие в публичните дебати на всички заинтересовани лица, като им осигурят възможността да изразяват без страх своите мнения и идеи"9. С това се утвърждава отново значимостта на свободния, без държавна намеса, обмен на мнения и идеи в обществото.

От тази гледна точка медийното регулиране се възприема като процес на създаване на адекватни условия за упражняване на свободата на изразяване и медийната свобода, т.е. създаване на достатъчни политически, правни и социални гаранции за съответното прилагане на тези свободи. В контекста на новата конвергентна среда това означава подкрепа за функционирането и разширяването на новите услуги и платформи с оглед насърчаването на свободата на изразяване и информация и медийната свобода като фактори за диалог и разнообразие в съвременната демокрация.

В този контекст Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на Европейския съюз от 2007 г. (ДАВМУ) (приета след дълги години на дискусии и компромиси) подкрепя, в крайна сметка, принципите за регулиране на традиционните, както и на аудиовизуалните услуги до поискване, но не осигурява пълно и подходящо регулиране в новата медийна среда. Нейният обхват е по-тесен в сравнение с нововъзникващата сложна медийна система и поради това тя не решава въпроса с въздействието върху нея. Директивата възприема степенуван регулативен подход чрез прилагане на два "слоя" от правила. От една страна, тя изтъква определени основни социални ценности, които са приложими към всички аудиовизуални услуги, като технологична неутралност, степенувано регулиране, забрана на подбуждането към омраза, достъп за хора с увреждания, защита на малцинствата и т.н. От друга страна обаче, директивата предвижда облекчено регулиране за услугите до поискване, при които ползвателите им имат по-активен, "пристрастен" подход и могат сами да решават за съдържанието и времето на ползването им. Печатните медии, онлайн изданията, свързаната телевизия, платформите и услугите онлайн и много други възможности и практики, които възникват, остават извън обхвата на този документ.

Сколкай и Санчес обосновано твърдят, че няма унифициран метод за регулиране на старите и новите медии, който да е възприет в различните страни. Изводът на авторите е, че ситуацията по отношение на дефинирането и регулирането на новите медийни услуги е несигурна и съответно не съществува ново медийно регулиране, което да се прилага. В много държави това, което е релевантно в реалната среда, е релевантно също така и в мрежата.

В същото време различните участници в онлайн пространството не са нито осигурени, нито защитени, ако те допринасят за свободата на изразяване и информация. Такива са платформите и услугите, които не са посредници, но могат да бъдат квалифицирани като медии; такива са блогърите, чийто статус не е признат еднакво в европейските страни и те са третирани по различен начин от журналистите; журналистическата професия също не е ясно регулирана в съответствие с новите условия.

Ако държавите не могат да предложат убедителни регулативни отговори, регулирането на медийната среда може да бъде осъществено чрез саморегулиране и сърегулиране. Саморегулирането и сърегулирането се разглеждат по принцип като ефективни инструменти за въздействие върху ефективността и ефикасността на медиите. Препоръката на Съвета на Европа за ново понятие за медиите също съветва държавите членки да подкрепят усилията, насочени към саморегулирането и сърегулирането на медиите, които да допълват в един или в друг случай общата регулативна рамка. Резултатите от тези форми на регулативно въздействие обаче невинаги са успешни. Основната критична бележка, която може да бъде отправена, е, че на саморегулирането и сърегулирането им липсва универсалността, стабилността и предвидимостта, които са характерни за правните норми. Често сърегулирането прикрива държавна намеса, докато саморегулирането фактически защищава ограничени секторни интереси. По-нататък, поради съществуването на множество правила за саморегулиране в една сфера, не са редки сблъсъците, конфликтите и съответно празнотите между етичните, професионалните, правилата, създадени от самите регулирани общности и други саморегулативни норми10. А в такова поле, като медийното, където поради публичната функция на медиите се очаква да има резултати в обща полза, подобни подходи не могат ефективно да гарантират независимостта на системата.

 

4. Примери за регулативни подходи в пет централно- и източноевропейски страни

Тази част от статиятасе спира подробно на богат емпиричен материал, който илюстрира регулативните подходи към съвременната сложна медийна система и различните й аспекти в пет централно- и източноевропейски страни. Основа за изводите са докладите по проекта на Европейската комисия Mediadem за 2010 и 2011 г. за съответните държави11. Използвани са и други източници като доклади на ОССЕ относно унгарските медийни закони и оценката за тях, дадена от международната неправителствена организация "Чл. 19" ("Article 19"). Взети са под внимание и други публикации и независими становища.

4.1. Словакия

Заключението на националните медийни експерти е, че "Словакия се опита да възприеме идеализирана медийна политика, отговаряща на западноевропейската демокрация, като създаде равно поле за изява на частните медии и на демонополизираните и деетатизирани обществени медии. Този процес никога не е бил открит и недвусмислен, а е направил няколко идеологически завоя в зависимост от политическите мнозинства. Развитието на медийната политика през изминалите двадесет години в Словакия може да се характеризира с липсата на стратегия, с непоследователност, с това, че е била мотивирана от политически конфликти и е заредена с личните вражди на политиците. По ирония на съдбата, въпреки че Словакия (като част от бивша Чехословакия) беше първата страна в централна и източна Европа, която въведе модела на обществените медии, най-общо хората, които вземаха решения относно медийната политика, нямаха широки експертни познания, както и ясна перспектива (Сколкай, Ондрухова Хонг 2010).

Новите технологии, разпространението на интернет и породените от тях възможности за повече свобода на изразяване и информация оказват въздействие върху подхода към националната медийна политика. В съответствие с нормите на Европейския съюз (ЕС) в тази област, уредени от Директивата на Европейския съюз за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ), в словашката уредба са въведени съответните изменения.

Техническата конвергенция обаче няма за резултат преобразуване на институционалната структура, нито създаването на единен комуникационен регулатор, както в други страни (т.нар. "мегаоргани" с конвергентна компетентност като AgCom в Италия или Offcom във Великобритания - б.м., Б.З.). Въпреки че дискусии по тези теми не са необичайни в началото на 2000 г., те не довеждат до реални резултати. Днес картината в Словакия е доста пъстра. Съгласно законодателството за електронните медии, което е в сила, доставчици на телевизионно съдържание, което се предава изключително в интернет, и доставчици на услуги по поръчка са под по-лекия контрол на електронния медиен регулатор RVR. За дейността им не е необходимо разрешение. За да се осъществява ефективен мониторинг на такива услуги, е необходимо само писмено уведомление. Радио услуги, които се разпространяват изцяло в интернет, не се смятат за "радиоразпространение" (broadcasting) според закона за електронните медии и следователно те не попадат в обхвата на компетентността на медийния регулатор.

Органът в областта на електронните медии е силно политизиран още от времето на правителството на Вл. Мечиар през 1993 г. По-късно, независимо че либералното правителство на Дзуринда в периода 2002-2006 прави опити да измени ситуацията, регулаторът продължава да е зависим в политическо отношение.

До 2002 г. в Словакия не функционира орган, който има задължението да разглежда жалби срещу печатните медии. Въпреки критичните бележки в доклада ясно е заявено, че печатът в Словакия с всичките си слабости и недостатъци е един от най-силните участници в процеса на демократизация в страната от 1989 г. насам. Понастоящем Прессъветът се занимава с жалбите на читателите и с критичните материали срещу журналистите и журналистиката най-общо. Същият орган отговаря на жалби, отнасящи се до поведението на печатните медии, а също и до по-фундаментални въпроси като свободата на печата и достъпа до информация. Идеята е в бъдеще Прессъсветът да обхване в рамките на своя контрол и електронните, и новите медии.

4.2. България12

В България няма законова уредба на печатните и онлайн медии. В настоящия си вид българското законодателство не третира съдържанието в интернет (сайтове, блогове, социални мрежи и др.) като медии. Такова съдържание не е обект на специално регулиране.

Законът за радиото и телевизията урежда телевизионното и радио разпространението, както и компетентността на регулатора в областта на електронните медии CEM, който има много правомощия, вкл. и тези, които се отнасят до съдържанието на програмите. Целта на изискванията относно съдържанието и кореспондиращите регулативни мерки е да се гарантира правото на гражданите да получават достатъчно и разнообразна информация и да се осигури политически и културен плурализъм.

Конвергенцията на средата не доведе до създаването на единен конвергентен регулатор в България с по-широка компетентност, която се простира над радиоразпространението и телекомуникациите. Промените в регулативната рамка напоследък бяха свързани с транспонирането в националното законодателство на разпоредбите на Директивата на ЕС за аудиовизуалните медийни услуги (изменения от 2010 г.). Новите норми обаче не доведоха до институционни реформи в сектора.

Етичният кодекс на българските медии беше подписан през 2004 г. и се прилагаше както за печатните, така и за електронните медии. Приемайки правилата на кодекса, медиите обявяваха, че при изпълнение на професионалните си ангажименти ще се ръководят от утвърдени журналистически стандарти за поднасяне на вярна и точна информация, за използване на открити, честни и законни средства в работата си, за уважение към хората и към личния им живот и за поемане на специална отговорност по отношение на правата на децата, за недискриминационно поведение въз основа на раса, пол, религия или етническа принадлежност, за спазване на приличие на използвания език и стил и пр. Специален раздел в кодекса беше посветен на гаранциите за независимостта на медиите от политически или икономически натиск и на регулирането на взаимоотношенията вътре и между медийните канали. През 2005 г. беше създаден Национален съвет за журналистическа етика с основна цел да конституира и да подкрепя работата на двете национални етични комисии - за печата и за електронните медии. Въпреки усилията на техните членове да поставят саморегулирането върху солидна основа и съответно приемането на някои основополагащи решения, които свързваха българската медийна практика с юриспруденцията на ЕСПЧ и с европейските актове в областта на човешките права, през годините прилагането на етичния кодекс и истинската му сила останаха незабелязани за публиката. Самите медии не правеха нищо, за да популяризират и да налагат добрите модели на етична журналистика. Логическа последица от такова поведение е общото ниско равнище на журналистическия продукт. Въздействието пък на комисиите и на кодекса върху публикациите в мрежата изобщо не съществуваше.

Съгласно изменение в Закона за радиото и телевизията от 2010 г. решенията на комисиите станаха задължителни за традиционните електронни медии и ако не бъдат изпълнени в срок може да им бъдат наложени глоби13. Свързването на дейността на етичните комисии като органи за саморегулиране с дейността на медийния регулатор в сектора е положителна идея, от чието осъществяване се очакваше подобряване качеството на представянето на радио и телевизионните канали. Друг резултат, който се преследваше, беше да се усъвършенства работата на самия регулативен орган и законовите норми да се обогатят с широко признатите етични принципи. Всъщност дейността на СЕМ и по-специално регулативното му въздействие и прозрачността му бяха подложени на много сериозна критика в доклада на Сметната палата за 2007-2008 г. като изпълнението на възложените му от закона правомощия е оценено като "недостатъчно и неефективно". Засега не е ясно как ще се развие компетентността на органа под влияние на бързото увеличаване на медийните услуги и платформи и дали той ще поеме някаква административна отговорност по отношение и на тях.

От друга страна, саморегулирането на медиите в България, изградено с много усилия, изведнъж се оказва, че спира да действа, а споменатата нова разпоредба в ЗРТ остава мъртва буква поради възникналите конфликти в Съюза на издателите, който е един от основателите на Националния съвет за журналистическа етика. В отговор на тези противоречия беше създаден алтернативен съюз на издателите. Новият съюз вече оповести, че в него ще членуват не само печатни издания и електронни медии, но и рекламни агенции. Една от шумно заявените цели е приемането на нов етичен кодекс за членовете му. Отново кодексът няма да се отнася до всички медии в страната и няма да ги обединява около универсални ценности и принципи, а ще има сила само за тези, които са го приели. Поради споменатите промени и очертаните бъдещи планове съществуващият национален механизъм за саморегулиране вече не функционира, а дейността на двете етични комисии е преустановена. В подобна несигурна ситуация могат да бъдат изгубени приемствеността в областта на саморегулирането на медиите в България и натрупаният ценен опит.

4.3. Унгария

Реформата в унгарските средства за масова информация, започната през 2010 г., стана скандално известна в Европа. Общото заключение е, че с груби и противоречиви намеси в няколко национални закона на практика правомощията на националния регулатор за електронни медии бяха разширени и централизирани.

На европейско равнище законите бяха оценени като сериозно ограничаващи медийната свобода и предизвикаха нарастващо безпокойство в ЕС и в Съвета на Европа. Преди една година, през февруари 2012 г., европейският комисар за цифровия дневен ред, Нели Круз, призова Унгария да се съобрази с препоръките на Съвета на Европа по отношение на предприетите реформи, които препоръки според експертите на ЕС и на международните организации, занимаващи се със свободата на изразяване, страната въобще не е отразила в новите законопроекти. Съветът на Европа подготви анализ, който изтъкваше множество проблеми, които трябваше да бъдат отстранени, за да може да се каже, че Унгария се придържа към нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Пренебрегвайки обаче мнението на Съвета на Европа, през май 2012 г. унгарското правителство предложи на парламента да гласува поправки към новоприетите медийни закони, които не само не разсеяха тревогата на европейските институции, но въведоха и допълнителни ограничния за свободата на медиите.

Според хронологията на събитията след съкрушителната победа на консервативната партия Фидес (Fidesz-KDNP) на изборите през април 2010 г. унгарското правителство се зае с приемането на пакет от нови закони и изменения в няколко съществуващи закона, вкл. в конституцията (закона за електронните съобщения, закона за цифровия преход, закона за националната информационна агенция и закона за радиото и телевизията), представящи радикална медийна реформа. Законодателството, което възбуди толкова много спорни оценки, се състои от два закона:

  • Закон 104 относно свободата на печата и основните правила относно медийното съдържание, приет на 2 ноември 2010 г. (съкратено "закон за печата и медиите", "медийна конституция"), урежда медийното съдържание и правата и задълженията на медиите;

  • Закон 185 относно медийните услуги и масмедиите, приет на 21 декември 2010 г. ("закон за медиите"), се занимава с медийните услуги и продукти и урежда създаването на медиен регулатор, Медиен съвет, както и административните процедури за прилагането на този закон.

Разглежданият законов пакет е опит да се модернизира унгарското медийно законодателство, като се откликне на предизвикателствата на технологичното развитие, довело до възникването на поток от нови комуникационни услуги и платформи. Промените се извършват като съществуващата законодателна рамка се разширява механично, за да обхване и новите медии, което само по себе си е неприемливо от гледна точка на свободата на изразяване в демократичното общество и най-вече от особеностите на съвременната медийна обстановка.

Кои са основните недостатъци на реформата, обобщени от експерти и международни организации?

Законодателните промени в медийната област, предприети в Унгария, създават йерархична система за регулиране на медиите под контрола на сложен по структурата си административен орган - Национален медиен и телекомуникационен орган и Медиен съвет. Този орган е по структурата си "мегаорган" и едва ли би могъл да се смята за независим, при условие че членовете му се назначават или от правителството, или се избират от парламента, в който управляващата партиа има квалифицирано 2/3 мнозинство. Анализите допълват, че съвсем не буди учудване, че споменатите институции назначават за членове на новия орган или активисти на Фидес, или лица, предани на тази партия, а не безспорни, доказали професионалните си качества, експерти. Всички членове са политически номинации и са назначени без консултации с другите партии или след разгърнати обществени дебати. Подобна напълно политическа конфигурация поражда сериозни съмнения по отношение на необвързания и неполитически начин на вземане на решенията от органа, което на практика засяга всички медийни канали в страната, вкл. и интернет. Друга особеност на законите е, че всички видове медии - печатни, електронни, по поръчка и онлайн - се поставят под контрола на едно единно регулативно тяло. По-точно проблемните зони засягат широкия обхват на контрола, който ще се упражнява, и отсъствието на достатъчно гаранции за независимостта на регулатора. В първите текстове на законите изискванията относно съдържанието са неясни и свободата на печатните и онлайн медии, радио, телевизионни и по поръчка услуги са ограничени от множество общи забрани, а именно, че тези услуги трябва да зачитат "конституционния ред", да се въздържат, за да не засегнат "човешкото достойнство" и "личния живот", както и да се въздържат, за да не проявяват дискриминация срещу "което и да е мнозинство" или "църковна или религиозна група".

Независимо дали са търговски или обществени, електронните медии трябва да предлагат "обективна и балансирана информация". В допълнение медиите трябва да се въздържат да не подбуждат към омраза срещу "нации", "всяко мнозинство" или "църкви", без тези понятия да бъдат дефинирани.

В критичните бележки на международната организация "Чл. 19 (Article 19)" се подчертава, че законите нe се придържат към международно признатите норми в областта на свободата на изразяване и медиите. Освен че са неясни, не всички от споменатите забрани са признати от международното право като легитимни ограничения на свободата на изразяване. Член 10 от ЕКПЧ, който урежда правото и изброява изчерпателно възможните ограничения върху него, е основната отправна точка за всяка законодателна реформа в това отношение14. Нещо повече. Ограниченията съгласно унгарските медийни закони не са преценени като необходими в едно демократично общество и не са пропорционални, а прекалено широки по обхват15.

Друг съществен аргумент срещу медийните закони в Унгария е, че измененията в тях не водят до намаляване на правителствения натиск въху обществените медии, тъй като председателят на Медийния съвет продължава да упражнява правомощието да номинира кандидатите за генерални директори на тези оператори. Проблемът дори се удвоява, тъй като в актовете липсват изисквания относно процедурата или критерии за подбор на кандидатите.

Медийният съвет има и правомощието да задължава доставчиците на интернет услуги да блокират всеки източник на новини в мрежата. Такова регулиране би породило проблеми поради възможността правителството индиректно да влияе върху Медийния съвет и поради липсата на съответни гаранции срещу произволното упражняване на посоченото правомощие, което би довело до задушаване на критичното слово.

Блокирането на сайтове в мрежата е много тежко ограничение върху свободата на изразяване и според международните норми трябва да се налага само в изключителни случаи, като например разпространението на детска порнография и то в резултат на проведена съдебна процедура. Като има предвид опасността от произволни и политически мотивирани намеси в работата на операторите, съдът е длъжен да прецени дали не може да се наложи по-лека мярка, преди да се стигне до блокиране на съответната услуга и да обсъди случая, прилагайки принципите на справедлив процес и прозрачност16.

Голям пропуск на новите закони е липсата на последователна защита на източниците на журналистическа информация, тъй като самото право не е ефективно гарантирано. Очевидно е, че без да имат правото да запазят в тайна самоличността на техните конфиденциални източници, журналистите не биха могли да провеждат разследвания, което само по себе си може сериозно да навреди на разследващата журналистика, както и на свързаното с нея и подкрепящо я право на вдигане на тревога за нарушения (whistle blowing). Съгласно закона за печата и медиите източник, който е осигурил незаконно информация (какъвто често е случаят с разследващите журналистически статии), няма право на защита. Отделно съд или друг орган, който не е уточнен от закона, ще решават дали разкритата информация е в обществен интерес.

Според Препоръка No. R (2000) 7 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно правото на журналистите да не разкриват източниците на информация:

a. Правото на журналистите да не разкриват информация, която идентифицира източник, не трябва да се подчинява на други ограничения освен на споменатите в чл. 10, ал. 2 от Конвенцията.

b. Разкриването на информация, идентифицираща източник, не трябва да се смята необходима освен ако е установено по убедителен начин, че:

i. не съществуват или че са изчерпани от лицата и от органите, настояващи за разкриването разумните алтернативни мерки за това и

ii. легитимният интерес да се разкрие информацията ясно надделява над обществения интерес да не се разкрива информацията, като се има предвид, че:

- е доказано най-важното изискване за нуждата от разкриване,

- обстоятелствата са достатъчно съществени и сериозни,

- необходимостта от разкриване се определя като отговаряща на неотложна социална нужда и

- държавите членки имат известна свобода на преценката, когато оценяват тази нужда, но свободата върви заедно с контрола, упражняван от ЕСПЧ.17

Друг недостатък, който се изтъква, е, че законите не предвиждат действителни гаранции срещу своеволията на администрацията при провеждането на лицензионните процедури. Настоящото законодателство забранява на компаниите да участват в търгове за лицензии, ако през последните пет години са били санкционирани за "грубо нарушаване на задълженията, произтичащи от радиоразпространението или от публичен договор, сключен въз основа на предишна тръжна процедура". Като се има предвид, че това, което се приема за грубо нарушение, се определя според дискрецията на Медийния съвет, операторите винаги ще бъдат внимателни да не го безпокоят, ако искат да останат като играчи на пазара. Очевидно подобно поведение би имало възпиращ ефект върху свободното слово и лесно води до автоцензура.

Размерът на глобите, които Медийният съвет може да налага, са толкова високи, че всекидневник или седмичен вестник би фалирал, ако това се случи18.

Историята на унгарските медийни закони е продължителна и е свързана с въвличането на национални и международни институции на най-високо равнище. Във вътрешен план целият пакет беше обжалван пред Конституционния съд на Унгария и през декември 2011 г. той обяви дълго очакваното си решение. Една основна част от "Медийната конституция" и някои противоречиви раздели на медийния закон бяха отменени - по-специално тези, които се отнасят до неясните ограничения на съдържанието на печатните и онлайн изданията, както и по отношение на източниците на информация, които беше заявено, че ще бъдат защитени само ако се използват в обществен интерес. Друга промяна беше премахването като противоконституционна на длъжността "медиен комисар", предвидена в новите разпоредби. Фигурата на медийния комисар беше замислена като лице, което може да възбуди разследване по свое усмотрение във всяка медия и след това да докладва обратно на медийния регулатор.

Въпреки тези положителни действия, насочени към усъвършенстване на медийните закони, няколко други разпоредби, които също не бяха съобразени с международните норми, бяха оставени в сила като непротиворечащи на конституцията. Това са задължението да се регистрира всеки медиен канал, вкл. печатни и онлайн издания и теоретичната макар възможност да се ограничи защитата на журналистическите източници на информация (съгласно решението на Унгарския конституционен съд, за да може мярката да бъде наложена се изискват повече данни). Компетентността на новия мегаорган върху печатните и онлайн изданията също беше запазена. След отпадането на изискванията относно разпространяваното съдържание тя се стесни до регистрацията на медиите и до контрола на позицията им на пазара19.

Според един по-ранен доклад от 2010 г., възложен от ОССЕ и подготвен от Карол Якубович, известен полски медиен експерт и водещ специалист в областта на обществените медии, унгарските закони могат да бъдат оценени като "(i) от една страна, институционализиращи система за регулиране на медийното съдържание (вкл. интернет и медийно съдържание, разпространено чрез ИКТ), която стига по своя обсег и обхват извън всичко онова, което е било експериментирано в демократичните страни и извън границите на приетото в международните дебати като подходящо и оправдано като подход за уреждане на новите комуникационни услуги и (ii) от друга, представящи, често пренебрегвайки или нарушавайки нуждите на демократичната система, на социалната комуникация и буквата и духа на международните стандарти, на по-строга уредба и по-дълбоко проникващ контрол и ограничения на свободата на изразяване."20

Становището на Съвета на Европа, потвърдено в експертен анализ, което е обявено, но не е публикувано, е, че "процесите на назначаване в медийните регулатори (в Медийния съвет, в управителния съвет на Фондацията за обществените медии и в управителния съвет на самите обществени радио и телевизионни оператори) не осигуряват политически неутралитет или независимост". Съществуващите гаранции в медийния закон се "подравят в голяма степен от факта, че настоящото правителство на Унгария се ползва с квалифицирано парламентарно мнозинство", се добавя в анализа. За да може цитираните актове да бъдат в унисон с принципите на Съвета на Европа, се препоръчва въвеждането на нов механизъм за гласуването им, който да гарантира, че всяка значителна промяна в това законодателство разчита на "истинска междупартийна подкрепа". На сериозна критика е подложено и обстоятелството, че всички видове медийни услуги (вкл. и онлайн) са обединени под контрола на един орган. "Няма подобен прецедент в демократичните европейски държави да бъдат регулирани печатното и сравнимото с него онлайн медийно съдържание (като изключим аудиовизуалните медийни услуги по поръчка) извън обхвата на общото законодателство" се казва по-нататък в текста. Според експертното мнение на Съвета на Европа законът трябва да бъде изменен "така, че регулирането да се прилага само по отношение на доставчиците на медийно съдържание, установени в Унгария, без да се изключва възможността да се въвеждат специални, пропорционални и ясни правила и изключения в тази област."

Примерът на Унгария за нов регулативен подход в новата сложна медийна среда е показателен, че силно централизираната управленска система в медийния сектор, представена от няколко органа за надзор и наблюдение, с различни правомощия за вземане на решенията е рискована стъпка, която може да възбуди конфликти на всички равнища, вкл. международни. Крайният резултат е неефективно и политизирано регулиране, "мултиплициращо възможности за политически контрол." Що се отнася до мисията на медиите и новите медийни услуги, подобна система би имала сериозен възпиращ ефект върху тяхната отдаденост на свободата на изразяване и върху независимостта им, както и общо върху упражняването на това право от всички граждани. В областта на новите медии резултатът би бил крайно негативен, защото в по-голяма степен би ограничил, отколкото насърчил потенциала им да служат на свободното слово по един по-демократичен и интерактивен начин.

4.4. Гърция - различно регулиране на блогосферата и на традиционните медии

Медийното регулиране, прилагано в Гърция, е интересен пример да това как дейността на блоговете и блогърите могат да бъдат разбирани в новата медийна обстановка (Психогиополу, Анагносту, Кандила 2011). Обхватът на съществуващото законодателство за обида и клевета в старите медии се разширява и спрямо електронните версии на вестници и списания и телевизионното и радио съдържание. Подобен подход обаче се смята за неподходящ по отношение на блоговете, тъй като усещането е, че те позволяват интерактивна комуникация с участието на няколко страни - собственика, редактора или журналиста и останалите потребители в интернет. Има информация, че скорошно съдебно решение поддържа, че блоговете са особено средство за комуникация, което се различава от традиционните информационни канали като вестниците и електронните медии. Съдиите мотивират заключенията си, като се аргументират, че отговорността на блогъра, който често е обикновен гражданин, в случаите на обида и клевета, не може да се сравнява с отговорността на могъщия медиен предприемач. Накратко, логически не е приемливо, а влиза и в противоречие с принципите на свободните демократични дебати, големите обезщетения за обида и клевета, които се налагат на представителите на печата, аналогично да бъдат налагани и на блогърите. Подобни мисли напомнят за решението на ЕСПЧ по делото Толстой-Милославски (1995)21 и специално за принципа, оказал огромно влияние за правилното осмисляне на всякакъв вид ограничения върху свободата на изразяване, а именно, че присъждането на непропорционално големи обезщетения в случаите на обида и клевета пречи на свободата на словото. Явно в гръцкия сценарий съдът се стреми да защити свободното мнение и свободата на дискусиите в интернет чрез блогирането, както и да насърчи хората да се включват по-активно в подобни форми на диалог без страх от наказания за изразените критични бележки.

Друг проблем, привлякъл внимането на органите в Гърция, е анонимността на блогърите. Докато от една страна, именно анонимността прави възможно блогърът да запази идентичността и личния си живот и да критикува, разследва и съобщава информация по-свободно, избягвайки негативните последици, оказва се не само трудно, но и невъзможно да се определи кой е отговорен за съдържание, което нарушава правата на другите хора.

Както твърдят специалистите "анонимността затруднява или прави невъзможно идентифицирането на отговорното лице за съдържание, нарушаващо правата на другите и то е защитено от законите за личните данни, които са в сила (чл. 9A от Конституцията на Гърция) и за тайната на съобщенията (чл. 19 от Конституцията)."

Както и в други европейски страни, в Гърция се приема, че отговорен за съдържанието на блоговете не е и не може да бъде интернет доставчикът, а собственикът на блога и/или авторът на текста (ако е различен от собственика). Досега обаче остава нерешен проблемът за анонимността на блогърите, който предизвиква доста спорове. Предложение, което заслужава да се обсъди, е, че най-общо има различни видове блогове и е логично да се прави разграничение между информационни и новинарски блогове (или тези, които публикуват политическа, икономическа или публицистична информация и допринасят за формирането на общественото мнение) и други блогове, предлагащи развлечения, отдих, лични преживявания и др. Ако се приеме, че е нужно да се прави подобна разлика, първият вид блогове ще бъдат задължени да предоставят името на човека, който е отговорен за съдържанието им. Имайки предвид тези трудности, в последно време в Гърция правителството създаде работна група със задача да формулира общи предложения относно регулирането на интернет.

4.5. Румъния - фигурата на "онлайн журналист"

Румъния не изостава от другите страни и румънската публика е свидетел на бързо нарастващите публикации в интернет. Важното, което ни информира докладът, е, че някои от тях възникват в резултат на политически или редакционен натиск върху журналистите в нюзрумите, докато другите са последица от разочарованието на публиката от таблоидното съдържание, предлагано от традиционните медии (Гинеа, Авадани 2011). Алтернативната онлайн комуникация поражда и повишена интерактивност и лесен достъп до информацията в мрежата. Спадът в качеството и в значението на съдържанието, предлагано от старите медии, и разширеното предлагане на съдържание, създадено от потребителите, подравя обществения статус на журналистическата професия и като следствие размива професионалните стандарти. Както твърдят Авадани и Гинеа "понастоящем интернет се смята за "ставаща" медия, ничия земя по отношение на законодателство и редакционна отговорност, както и безплатен източник на информация и материали за медиите, където авторското право не намира приложение."

Регулирането на онлайн средата се оказва, че е предизвикателство за румънските органи. Всеки опит да се приложи на практика някакъв вид регулиране, който се отнася до новите медии, среща съпротивата на организираното гражданско общество (представено главно от неправителствени организации в областта на свободата на печата). Тази дискусия се преплита с едни продължаващи дебати относно предложени изменения в Закона за аудиовизиите, които ако се приемат, ще наложат всички публикации - печатни или в мрежата - да получават разрешение, което от своя страна би овластило електронния медиен регулатор - CNA - да наблюдава цялото медийно съдържание, независимо от начина на разпространението му. Подобна концепция не се различава много от съответните разпоредби в унгарските закони, които вече анализирах. Докато те обаче провокират широки национални и международни протести, румънският вариант тихо е бил оттеглен от вносителите поради ниското качество на самия проект.

В Румъния, както и в другите страни, обект на сравнение, регулаторът в областта на радиото и телевизията (CNA) е традиционен по своите организация и компетентност и няма единна конвергентна структура. В повечето случаи той задвижва някаква процедура, ако е бил сезиран писмено или получи оплакване от засегнатите лица. В доклада на проекта Mediadem за Румъния за 2011 г. се признава, че в последните години органът е бил доста активен в прилагането на Кодекса на електронните медии (Broadcast Code).

Паралелно с традиционните медии в публичното пространство в Румъния се утвърждава ново поколение лидери на общественото мнение: блогърите. Някои от тях стават известни и влиятелни поради изгодните договори, предлагани от рекламодателите. Авторите на доклада правят извода, че "скритата реклама и продуктовото позициониране, забранени от закона или строго регулирани относно традиционните медии, процъфтяват в онлайн средата чрез блогове и социални мрежи". Очевидно някакви правила, подобни на тези, които се прилагат за "старите медии" и които се налагат поради необходимостта да има ясно разграничение между съдържанието на програмите и публикациите и съдържанието на рекламите, трябва да се въведе и за разпространяваното съдържание в интернет, главно в активно използваните сайтове, блогове и социални мрежи.

В Румъния саморегулирането никога не е било признато напълно за ефективно средство за въздействие върху поведението на медиите. Популярните блогъри обаче са постигнали съгласие да приемат правила за работа, чиито корени са в широко признатите журналистически норми и ценности.

Приемането на нов професионален стандарт за онлайн журналисти - "редактор на мултимедия" - който отразява изискванията към журналистическата професия в цифровата среда, може да бъде интерпретирано в две посоки. От една страна, по-оптимистичната оценка е на мнение, че този стандарт може да служи като основа за по-добра и по-задълбочена професионална подготовка на онлайн журналистите, които трябва да разполагат със специални умения и разбиране за ролята на новите технологии, когато практикуват в мрежата. От друга - както националните експерти подчертават, тази промяна в подхода може да бъде смятана за сигнал за въвеждането на нова система в професията, подобна на акредитационната, в чиито рамки традиционно обучените журналисти и свободно практикуващите могат да имат трудности, когато кандидатстват за работа в онлайн издания. Твърде рано е да се правят някакви изводи дали едната или другата група са прави в предвижданията си. От позициите на новите нужди и изисквания към журналистиката такава стъпка в регулирането може да бъде тълкувана като преследваща дългосрочна цел, а именно чрез по-високите и специфични условия, които се поставят пред журналистите, да се изисква спрециална квалификация за работа в мрежата и за публикуване в интернет. Крайният ефект, ако тези условия се прилагат последователно, би бил формирането на солидна професионална база за разпространението на съдържание с по-високо качество в мрежата.

 

5. Възможни регулативни сценарии в петте разглеждани страни

От изложеното става ясно, че бързото развитие на новите технологии и промените в медийния сектор подтикват към реформистки идеи и изменение на регулативните подходи в по-голяма или в по-малка степен в държавите от централна и източна Европа. Досега обаче не са констатирани ярко налагащи се тенденции или едно общо кардинално решение. В изследваните нови демокрации могат да се срещнат различни подходи, прилагани към новата медийна система. От една страна, очевидно е, че тези, които правят политиката, са предпазливи относно начина на регулиране, както и дали въобще да предприемат мерки за регулиране по отношение на новите медийни услуги. Това е една от причините, поради която не всички са направили видими стъпки към радикално трансформиране на съществуващите медийни регулативни режими и към нова организация на регулаторите. Ето защо може да се направи изводът, че това, което съществува към момента, са елементи на реформи, а подходите не изпреварват събитията, а повече следват технологичните промени.

Подобно на печата някои от изследваните страни са оставили интернет извън обхвата на някаква възможна форма на регулиране - например България, в други новите медийни участници - блогърите, са поели отговорността да създадат свои собствени правила по пътя на саморегулирането (Румъния), в трета група попада Словакия, където се дебатира включването на контрола върху новите медийни услуги в компетентността на настоящия орган за саморегулиране - Прессъветът. В Гърция съдът е важен регулатор на новите взаимоотношения между медиите и публиката и е твърде активен по отношение изясняване на правното положение на блогърите и как да се въздейства върху поведението им.

На другия полюс са опитите на правителствата драстично да въведат общо регулиране за всички видове медии - традиционни и нови - като създадат йерархични и централизирани многостепенни структури. Тук може да се цитира примерът с Унгария, където всеобхватната организация на медийното регулиране възбуди сериозна критика и недоволство.

Въз основа на скицираните модели могат да се откроят четири възможни подхода - пасивен от страна на заинтересованите участници - никакъв интерес към регулирането на интернет, саморегулиране, инициирано от съществуващите органи за саморегулиране като прессъсвети или етични комисии (зад което стоят журналистите и техните асоциации), саморегулиране, предложено от новите общности в мрежата (блогъри или други непрофесионални участници), въздействие отгоре, предприето от влиятелни играчи - политици или медийни собственици.

Различните сценарии по отношение на политиката и възможните резултати, които могат да произтекат от тях, са показателни, че регулативната намеса в новата комплексна и взаимносвързана медийна среда, трябва внимателно да се обмисли. Случаят с Унгария доказва, че въздействие върху медиите, което е напълно подчинено на волята на мнозинството, е неприемливо. Същото наблюдение е валидно относно собствениците на медиите, ако те сами предприемат стъпки за по-строгото регулиране на интернет. И двата модела ще се опират на тесни политически и икономически интереси и ще противоречат на отворената природа на интернет и на неговия динамичен демократичен капацитет. Освен това такива стъпки биха компрометирали саморегулирането, което е нужно да се формулира като правила и да се прилага от самите медии. Дали журналистическите асоциации се чувстват достатъчно силни, за да застанат начело на процеса на регулиране на новите медийни услуги (както се загатва за Словакия), е отворен въпрос, като не можем да бъдем сигурни за последиците от техните действия, особено след като авторите и анализаторите на развитието на медиите в централна и източна Европа твърдят, че професионалните организации и гражданското общество в тези страни са разединени и са под натиска на различни фактори - политически, икономически и професионални.

По-възможно е намесата на публиката и на гражданското общество да се прояви в по-леки форми, като например разширяване и популяризиране на новите практики за търсене на отговорност от медиите в мрежата. Тези форми биха могли да конкурират традиционните и недостатъчно респектиращи заварени механизми, които са в сила и към момента, но новите практики са все още неизвестни за широките маси потребители и остават неизползвани.

 

6. Регулиране и регулатори в областта на медиите - какво предстои в бъдеще?

На фона на динамичното медийно развитие се налага наблюдението, че регулирането също се променя бързо в търсене на нови конфигурации и решения. Нормите, правилата и процедурите, които управляват това сложно пространство, са повлияни от разнообразни фактори и сили. Това, което прави впечатление, е, че те оформят нещо подобно на спонтанен ред в една напълно нова ситуация, в която тенденцията е саморегулирането и неинституционалните практики да преобладават. Като се вземе предвид, че гражданското общество няма много висок потенциал и че професионалните медийни организации не са добре подготвени, за да направляват процеса в анализираните дотук страни, налагащият се подход към регулирането на новите медийни услуги би бил този, при който реформите ще бъдат започнати от лицата, ангажирани с политиката в сектора, медийните собственици или други влиятелни играчи, въпреки че подобен сценарий е противоположен на самата същност на саморегулирането и на новия ред в интернет. Ако се предприемат подобни действия, те трябва да се уповават на по-широко представителство и подкрепа от всички заинтересовани участници, вкл. академичната и техническата общност.

Регулаторите в медийната сфера също ще претърпят промени. Въпреки че приличат на независимите агенции в другите сфери, функциите на регулативните органи в медийната област са неразривно свързани със свободата на изразяване и затова те трябва да работят като пазители на това основно право. При тези условия регулаторите, които познаваме днес, трябва да се стремят към съответна организационна структура, отразяваща различните измерения на новата среда, в която са потопени, и служеща на пълноценното осъществяване на свободата на словото.

Става все по-ясно, че пазарите и административният тип на управление ще отстъпят в полза на мрежите и партньорствата, прехвърлящи националните граници, защото те могат да отговорят гъвкаво и комплексно на промените в медийната система и на постоянното й разширяване. Субординацията ще бъде заменена с координация и експертни познания, а политическите или икономическите връзки няма да бъдат главното предимство за бъдещето. Новият модел трябва да даде възможност за създаването на норми, кодекси, практики и насоки извън правните норми и както подчертават експертите, ще насърчава иновациите и знанието. Един въпрос, за който си струва да се помисли внимателно, е, че мрежите могат да координират усилията на различни институции и организации на различни равнища и такъв дизайн на регулиране би реагирал съответно и на многобройните предизвикателства и рискове в новата медийна среда, без да се засягат свободата на изразяване и другите човешки права. Той би отчел и социалната активност, и индивидуалния принос на членовете на обществото. Специално държавите ще могат да изпълняват по-ефективно своите позитивни задължения в сътрудничество с всички заинтересовани страни.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Електронната Power point версия, която стои в основата на настоящата статия, беше представена на конференцията "Трансформации в електронните медии", организирана от Института за комуникационни науки към Университета в Лийдс, Великобритания (12-13 юли 2012 г.). [обратно]

2. Вж. в тази връзка класическото обяснение на Джудит Лихтенберг в статията й "Основа и граници на свободата на печата" (Лихтенберг 1990). То разкрива различието между свободата на словото и свободата на печата и различната ценност на всяка от тях. Докато първата е принципът, втората е ценна дотолкова, доколкото поддържа прилагането му. Свободата на изразяване и свободата на медиите представят взаимодействието между двете понятия. Вж. също подробният анализ на Ерик Баренд в книгата му "Свободата на словото" (Баренд 2005). [обратно]

3. Единственият международен акт към настоящия момент, който се фокусира върху ново понятие за медии от позициите на прилагането на човешките права в новата медийна среда, е препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно ново понятие за медиите (CM/Rec(2011)7). Текстът е достъпен на английски език (Препоръка 2011), а на български език (Резолюции б.г.). Препоръката съдържа следната дефиниция за медии: "ново, широко понятие за медиите, което обхваща всички участници, ангажирани с производството и разпространението на съдържание (например информация, анализ, коментари, мнение, образование, култура, изкуство и забавление чрез текстуална, аудио, визуална, аудиовизуална или друга форма) и приложения, които са предназначени да улеснят интерактивната масова комуникация (например социалните мрежи) или на други широки по мащаб интерактивни практики, основаващи се на съдържание (например игрите в мрежата), насочени към потенциално големи групи от хора, като запазват (във всички изброени случаи) редакционния контрол или наблюдение върху съдържанието." (Препоръка 2011; Резолюции б.г.). [обратно]

4. Вж. например препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа за ролята на частните платформи в интернет и доставящите услуги за улесняване на упражняването на правото на свобода на изразяване и информация. В декларацията се казва, че "независимо че са частни, те са значителна част от публичната сфера, защото улесняват дебатите по теми от обществен интерес; в някои случаи те могат да изпълняват, подобно на традиционните медии, ролята на социален "пазител" и вече са показали полезността си за осъществяването на положителна промяна в реалния живот." (Declaration of the Committee of Ministers on the protection of freedom of expression and freedom of assembly and association with regard to privately operated Internet platforms and online service providers) (Декларация 2011). [обратно]

5. Виж по-подробно тук: Recommendation CM/Rec (2007)3 of the Committee of Ministers of the Council of Europe on the Remit of Public Service Media in the Information Society (Препоръка 2007). В преамбюла на препоръката се казва: "Убедени, че обществената функция е от значение в още по-голяма степен в информационното общество и че тя може да бъде осъществена от обществените предаващи организации чрез различни платформи и чрез предлагането на разнообразни услуги, което води до възникването на обществени медии, които за целите на настоящата препоръка не включват печатните медии.". [обратно]

6. Както е подчертано в Декларацията на Комитета на министрите относно управлението на обществените медии, "главната мисия на обществените медии е да подкрепят общозначими цели като социален прогрес, информиране на обществото относно демократичните процеси, междукултурно разбирателство и обществена интеграция, както и да постигат всичко това чрез разнообразно и висококачествено смесване на различни видове съдържание. Като важен обществен източник за разпространение на безпристрастна информация и на различни политически мнения обществените медии трябва да останат независими от политическа и икономическа намеса и да постигат високи редакционни стандарти на безпристрастност, обективност и честност." Declaration of the Committee of Ministers on Public Service Media Governance (Декларация 2012). За българската версия вж. Резолюции (б.г.). [обратно]

7. "Като форма на намеса всяко регулиране трябва да съответства на изискванията, изложени в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и нормите, които произтичат от съответната практика на ЕСПЧ" (Препоръка 2011). [обратно]

8. Виж по-подробно Апълбей (2003). [обратно]

9. Повече аргументи и сравнителен материал вж. в ЕCtHR Research report Positive obligations on member states under article 10 to protect journalists and prevent impunity (Изследване 2011). [обратно]

10. Вж. повече относно неуспехите на саморегулирането в Оливър (Oliver 2010). [обратно]

11. Mediadem е европейски изследователски проект относно процесите на формиране на медийната политика в държавите членки на ЕС и в държавите кандидатки. Целта на проекта е да установи кои политически рамки подкрепят най-добре развитието на свободни и независими медии. Началото е поставено на 1 април 2010 г., като е предвидено работата да продължи три години. Докладите за съответните години са достъпни на Mediadem (2010-2012). [обратно]

12. За тази част от изследването особено полезен беше докладът на Mediadem за България с автори Ружа Смилова, Даниел Смилов и Горги Ганев (Smilova, Smilov, Ganev 2011). Вж. също и Антонова, Владков, Станева, Райчева, Пешева, Петров, Николова (2011). [обратно]

13. Чл. 126г ЗРТ - "На доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Етичната комисия към Фондация "Национален съвет за журналистическа етика" и/или Сдружение "Национален съвет за саморегулация", се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.", Закон за изменение и допълнение на закона за радиото и телевизията, Държавен вестник, № 12/2010. [обратно]

14. Вж. по-подробно тук: Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Обн. ДВ. бр. 80 от 2 октомври 1992 г., изм. ДВ. бр. 137 от 20 ноември 1998 г., приета на 4 ноември 1950 г.):

Свобода на словото (Изм. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.). Член 10:

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Този член не забранява на държавите да въвеждат разрешителен режим за дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2. Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието (Европейска б.г.). [обратно]

15. Виж по-подробно тук: Hungarian media laws Q&A country report, Art.19, 2011 (Боев 2011). [обратно]

16. Вж. например препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно прилагането на филтриране в интернет с оглед спазването на правото на свобода на изразяване и информация Recommendation CM/Rec(2008)6 of the Committee of Ministers to member states on measures to promote the respect for freedom of expression and information with regard to Internet filters (Препоръка 2008); в същата насока са и заключенията на доклада на ОССЕ Freedom of Expression on the Internet. A Study of Legal Provisions and Practices Related to Freedom of Expression, the Free Flow of Information and Media Pluralism on the Internet in the OSCE Participating States (Свобода 2010). [обратно]

17. Виж по-подробно тук: Council of Europe Recommendation No. R (2000) 7 of the Committee of Ministers to member states on the right of journalists not to disclose their sources of information (Препоръка 2000). [обратно]

18. В доклада си по темата "Член19/Article 19" дава примери за глобите, които Медийният съвет може да налага - например, глобата за "засягане на достойнството" на публична личност от радио или телевизионен оператор може да стигне 200 млн. форинта (около €700,000). Други максимални размери на глобите могат да стигат до 25 млн. форинта (€90,000) за национални всекидневници и новинарски сайтове и до 10 млн. форинта (€36,000) за седмичници. Частни лица могат да бъдат глобени до 1.5 млн форинта (€ 5,500) в случаи на неизпълнение в процеса на административно разследване. Всичко това е в противоречие с практиката на ЕСПЧ и международните норми за свободата на изразяване и медиите. [обратно]

19. Позицията на Дуня Миятович, представител на ОССЕ за свободата на медиите, относно новите правни разпоредби е, че "новото унгарско медийно законодателство може въпреки всичко да постави ограничения пред медийния плурализъм и да застраши медиите от политически контрол." - OSCE Press release Revised Hungarian media legislation continues to severely limit media pluralism, says OSCE media freedom representative (Ревизиран 2010). [обратно]

20. Вж. по-подробно тук: Analysis and assessment of a package of Hungarian legislation and draft legislation on media and telecommunication, prepared by Dr. Karol Jakubowicz,commissioned by the Office of the OSCE Representative on Freedom of the MediaWarsaw, Poland (Якубович 1995-2013). [обратно]

21. Вж. по-подробно Милославски (б.г.). [обратно]

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Антонова, Владков, Станева и др. 2011: Антонова, В., Владков Е., Станева Е., Райчева Л., Пешева М., Петров М., Николова Р. Телевизионната среда  2001-2010. Програми, аудитория, реклама, регулация, цифровизация. Ред. М. Пешева, М. Петров. Велико Търново: Фабер, 2011.

Апълбей 2003: Appleby and Others v. The United Kingdom. // HUDOC. European Court of Human Rights, 06.05.2003 <http://hudoc.echr.coe.int/sites/eng/pages/search.aspx?i=001-61080> (13.01.2013)

Бейкър 2002: Baker, C. E. Media, Markets and Democracy. Cambridge: Cambridge University Press, 2002.

Баренд 2005: Barendt, E. Freedom of Speech. Second Edition. Oxford: Oxford University Press, 2005.

Боев 2011: Boev, Boyko. Hungarian media laws Q&A. Country report. // Article 19, 01.09.2011 <http://www.article19.org/resources.php/resource/2714/en/hungarian-media-laws-q&a> (06.01.2013).

Гинеа, Авадани 2011: Ghinea, C., Avadani, I. Does Media Policy Promote Media Freedom and Independence: the Case of Romania. MEDIADEM, 2011.

Декларация 2010: Declaration of the Committee of Ministers on measures to promote the respect of Article 10 of the European Convention on Human Rights (Adopted by the Committee of Ministers on 13 January 2010 at the 1074th meeting of the Ministers' Deputies). // Council of Europe. Committee of Ministers, 13.01.2010 <https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1571879&Site=CM> (06.01.2013).

Декларация 2011: Declaration of the Committee of Ministers on the protection of freedom of expression and freedom of assembly and association with regard to privately operated Internet platforms and online service providers (Adopted by the Committee of Ministers on 7 December 2011 at the 1129th meeting of the Ministers' Deputies). // Council of Europe. Committee of Ministers, 7.12.2011 <https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=Decl> (14.01.2013).

Декларация 2012: Declaration of the Committee of Ministers on Public Service Media Governance (Adopted by the Committee of Ministers on 15 February 2012 at the 1134th meeting of the Ministers’ Deputies). // Council of Europe. Committee of Ministers, 15.02.2012 <https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1908241> (14.01.2013).

Европейска б.г.: Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. // Философски факултет - СУ "Св. Климент Охридски", б.г. <http://www.phls.uni-sofia.bg/cult/suvetnaevropa/SE_konvencii_01.html> (14.01.2013).

Изследване 2011: Research report Positive obligations on member states under article 10 to protect journalists and prevent impunity. // Council of Europe/European Court of Human Rights, December 2011 <http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/16237F92-BCB9-4F12-9B1C-0EF6E3B2CB27/0/RAPPORT_RECHERCHE_Positive_obligations_under_Article_10_EN.pdf> (06.01.2013).

Лихтенберг 1990: Lichtenberg, J. Foundation and limits of freedom of the press. // Democracy and the mass media. Ed. J. Lichtenberg. Cambridge: Cambridge University Press, 1990.

Медиадем 2010-2013: Mediadem, 2010-2013 <http://www.mediadem.eliamep.gr> (06.01.2013).

Милославски б.г.: In the case of Tolstoy Miloslavsky v. the United Kingdom. // European Court of Human Rights, without year <http://www.iidh.ed.cr/comunidades/libertadexpresion/docs/le_europeo/tolstoy miloslavsky v. united kingdom.htm> (14.01.2013).

Оливър 2010: Oliver, D. Regulation, democracy and democratic oversight in the UK. // The regulatory state, constitutional implications. Ed. D. Oliver, T. Prosser, R. Rawlings. Oxford: Oxford University Press, 2010.

Препоръка 2000: Recommendation No. R (2000)7 of the Committee of Ministers of the Council of Europe to member states on the right of journalists not to disclose their sources of information (Adopted by the Committee of Ministers on 8 March 2000 at the 701st meeting of the Ministers' Deputies). // Council of Europe Conferences of Specialised Ministers, 2000 <https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=342907&Site=CM> (14.01.2013).

Препоръка 2007: Recommendation CM/Rec(2007)3 of the Committee of Ministers to member states on the remit of public service media in the information society (Adopted by the Committee of Ministers on 31 January 2007 at the 985th meeting of the Ministers’ Deputies). // Council of Europe Conferences of Specialised Ministers, 2007 <https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1089759> (14.01.2013).

Препоръка 2008: Recommendation CM/Rec(2008)6 of the Committee of Ministers to member states on measures to promote the respect for freedom of expression and information with regard to Internet filters (Adopted by the Committee of Ministers on 26 March 2008 at the 1022nd meeting of the Ministers’ Deputies). // Council of Europe Conferences of Specialised Ministers, 2008 <https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=CM/Rec%282008%296> (14.01.2013).

Препоръка 2011: Recommendation CM/Rec (2011)7of the Committee of Ministers to member states on a new notion of media (Adopted by the Committee of Ministers on 21 September 2011 at the 1121st meeting of the Ministers’ Deputies). // Council of Europe Conferences of Specialised Ministers, 2011<https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1835645&Site=CM> (06.01.2013).

Препоръка 2012: Recommendation CM/Rec (2012)1 of the Committee of Ministers of the Council of Europe on Public Service Media Governance Adopted by the Committee of Ministers on 15 February 2012 at the 1134th meeting of the Ministers' Deputies). // Council of Europe Conferences of Specialised Ministers, 2012 <https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1908265> (14.01.2013).

Психогиополу, Анагносту, Кандила 2011: Psychogiopoulou, E., Anagnostou, D., Kandyla, A. Hellenic Foundation for European and Foreign Policy (ELIAMEP). Case study report, Does media policy promote media freedom and independence? The case of Greece. MEDIADEM, 2011.

Ревизиран 2010: Revised Hungarian media legislation continues to severely limit media pluralism, says OSCE media freedom representative. // Organization for Security and Co-operation in Europe, 7 October 2010 <http://www.osce.org/fom/90823> (06.01.2013).

Резолюции б.г.: Резолюции, препоръки, декларации, конвенции и други документи на Съвета на Европа, в областта на медиите и новите комуникационни услуги. // Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, б.г. <http://www.mtitc.government.bg/page.php?category=495&id=3605> (14.01.2013).

Розън 2005: Rosen, J. Bloggers vs. Journalists is Over. // Pressthink, January 2005 <http://archive.pressthink.org/2005/01/21/berk_essy.html> (06.01.2013)

Свобода 2010: Freedom of Expression on the Internet. A Study of Legal Provisions and Practices Related to Freedom of Expression, the Free Flow of Information and Media Pluralism on the Internet in the OSCE Participating States. // OSCE Report, 2010 <http://www.osce.org/fom/80723> (06.01.2013).

Сколкай 2006: Skolkay, A. Blogosphere - a new ideal Habermasian public sphere? // Democracy, Technology and Freedom of Expression. Sofia, 2006.

Сколкай, Ондрухова Хонг 2010: Školkay, A., Ondruchová Hong, M. with contributions by Ivan Brada and ĽubicaGállová (SKAMBA), Background information report, Media policies and regulatory practices in a selected set of European countries, the EU and the Council of Europe: The case of Slovakia, MEDIADEM, 2010.

Сколкай, Санчес 2012: Skolkay, A., Sanchez, J. L. New media services: Current trends and policy approaches in a comparative perspective (manuscript). 2012.

Смилова, Симов, Ганев 2011: Smilova, R., Smilov, D., Ganev, G. (CLS), Background information report, Media policies and regulatory practices in a selected set of European countries, the EU and the Council of Europe: The case of Bulgaria. MEDIADEM. 2011.

Халин 2008: Hallin, D. Neoliberalism, Social Movements and Change in Media Systems in the Late Twentieth Century. // The Media and Social Theory. Ed. Hesmondhalgh, D., Toynbee, J. London: Routledge, 2008.

Хейкила, Доминго, Пийс, Гловацки, Кус, Басне 2012: Heikkila, H., Domingo, D., Pies, J., Glowacki, M., Kus, M., Basnee, O. Media Accountability goes online. A transnational study on emerging practices and innovations. // MediaACT, Jan. 2012, No 14 <http://www.mediaact.eu/fileadmin/user_upload/WP4_Outcomes/WP4_Report.pdf> (06.01.2013).

Якубович 2010: Jakubowicz, K. From PSB to PSM: A new promise for public service provision in the information society. // Media reform and pluralism, media policy challenges in the enlarged Europe. Ed. B. Kilimkiewicz. CEU Press, 2010.

Якубович 1995-2013: Jakubowicz, Karol. Analysis Analysis and assessment of a package of Hungarian legislation and draft legislation on media and telecommunication, prepared by Dr. Karol Jakubowicz, commissioned by the Office of the OSCE Representative on Freedom of the Media Warsaw, Poland. // Organization for Security and Co-operation in Europe, 1995-2013 <http://www.osce.org/fom/71218> (06.01.2013).

 

 

© Бисера Занкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2013, № 2 (159)