Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪРЗАНОТО ДЕТЕ

Атанас Стойчев

web

Откак Петко Чобана похлопал на вратата на буля Рада и тя го пуснала в къщата, животът й хич не бил весел. И всичките й нещастия идвали от онуй проклето въже, с което Мико Сарафа вързал онази унгарка през войната; самата буля Рада, каква муха й влязла в главата, та да кара кроткия си мъж - Христо булин Радин, да открадне въжето от Мико Сарафа; нали пак самата тя подсказала на Петко Чобана уж да забрави въжето, за да може да се върне, да похлопа на вратата й, и тя, кукувица ли тогава й изпила ума, та да пусне Петко Чобана в къщата; хубаво направила, че накарала мъжа си да подари въжето на църквата; какъв пък му бил дертът на Димо Циганина, че да го краде от църквата; имала ли ум Хубавата Яна, че да се беси с него; имал ли ум Христо булин Радин, и той да иска да се беси с него; разправят, че онуй момче Миклош от Унгария дошло да го търси, но накрая въжето било изядено от въртоглавото и опърничаво магаре на Димо Циганина и, както се казва, вече ни вест, ни кост от туй въже. Нищо не останало от въжето. Нищо! Да, ама когато за едно нещо се каже, че няма нищо, значи има нещо. И това нещо била вързаната за крака на кревата малка Найда. С друго въже. Найда приличала на Петко Чобана, направо му одрала кожата. Буля Рада запрятала поли и пред други мъже от селото, но единствено след случката с Петко Чобана се появило дете. Хубаво й казвала майка й, веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, докато се счупи, ама кой да я слуша.

Когато Найда била още бебе, буля Рада не я показвала на никого, винаги държала личицето й скрито. Но Найда растяла, искала да излиза на двора, искала да играе с другите деца. Буля Рада не я пускала никъде сама, а когато излизала с нея, слагала й забрадка, така я забраждала, че само очите й се виждали. Когато разбрала, че е бременна, буля Рада правила какво ли не да махне детето. Скачала от високите купи сено, стягала се с колани, друсала се на каруцата, дано излезе туй пусто дете, но Найда упорито си седяла в корема й и не щяла да се покаже преждевременно. През цялото време буля Рада се стягала, за да не й проличи, че е бременна. Когато тайно и сама родила детето, де когото срещне из селото, казвала, че е намерено, демек найдено и затова го кръстила Найда.

Ако не се брои Найда, първото нещастие за буля Рада дошло, когато тъй тихо и кротко, както си живял, си заминал Христо булин Радин. Откакто научил за случката с Петко Чобана, той залинял и току повтарял: долен човек, долен човек... Явно, когато се появила и Найда, много му дошло, врял от мъка и хорски присмех, накрая се възнесъл на Горната земя, както се изразил поп Червенко. Всички от Долна земя му повярвали, защото Христо булин Радин наистина бил добър човечец.

Променил се и Петко Чобана. Често обикалял около къщата на буля Рада, хлопал на вратата, но тя не го пускала вътре. Не му показвала детето и не приказвала с него. Петко Чобана нямал деца и досега мислел, че той е виновен да няма деца. И сега, като заимал дъщеря, искал да я види, но буля Рада и дума не давала да се издума. По цял ден мислела как да се отърве от детето.

Буля Рада също нямала деца, преди да се появи Найда. Но наследила от баба си Йордана умението да изражда децата на другите.

- Парадокс! - казвал по тоя повод Танас Закупчика, който обичал купешките думи. - Да израждаш децата на цялото село, а да нямаш собствено.

А самата Найда, понеже си нямала друга работа, растяла и ставала все по-красива. Било диво и плашливо момиче, щото буля Рада нито я пускала да играе с другите деца, нито я показвала на хората. Дошло време детето да ходи на училище.

Един ден буля Рада наистина решила да се отърве от Найда. Изчакала хубаво да се стъмни и да загаснат всички прозорци по селските къщи. Овързала с парцали колелата на каруцата и копитата на конете. Била научила за едни хора от далечно село, които нямали деца. Впрегнала конете, изкарала каруцата от двора и поела заедно с Найда към туй далечно село. Само до моста над реката, която деляла двете села, имало три часа път, а до далечното село още два. Сметките на буля Рада били да остави Найда пред портата на хората и преди разсъмване да се върне в Долна земя. Така и направила и наистина се върнала в селото, преди да се развидели.

Минал ден, минали два, минала цяла седмица и буля Рада започнала да се успокоява. Решила, че наистина се е отървала от детето. Дори благославяла онези добри хора от далечното село, че са приели Найда. На деветия ден посреднощ чула някакво скимтене. Отворила вратата и що да види. Найда лежала на стълбите още по-дива, измъчена и трепереща. Буля Рада не се чудила дълго как се е върнала Найда. Сетила се за една проклета котка, която Христо булин Радин занесъл в чувал оттатък реката. След три дни котката се върнала подивяла, проскубана и гладна. Буля Рада я нахранила и полека-лека котката се съвзела и досега била в къщата.

Много се ядосала буля Рада, като видяла Найда, идело й да се нахвърли върху нея и да я удуши. На времето се смилила над котката, а сега не й давало сърце да се смили над клетото дете.

В Долна земя не се знае дали хората обичат повече добитъка си или децата си, добитъка го храним, поим го, почистваме му, милваме го даже, а децата си ги бием, оставяме ги яли-недояли и ходят с една риза по цяла седмица, произнесъл се веднъж Кольо Кривото Колело в хоремага.

Все пак нещо трепнало в буля Рада, както трепнало, когато видяла подивялата котка. Вдигнала от стълбите горкото, все още треперещо дете, стоплила супа, нахранила Найда, изкъпала я и я сложила да спи. Макар да си представяла как горкото дете броди самичко денем и нощем, дали е намерило нещо за ядене, пийнало ли е водица някъде, тя не се трогнала. Нещо повече, веднага в главата й се родил следващ план как да се отърве от Найда. Нямало време, есента тръгвала на училище.

В съседното село Камено поле буля Рада имала далечни роднини, които нямали дете. Като не могла да хариже Найда в далечно село, решила да го направи в близкото Камено поле. Понеже знаела, че роднините няма да се съгласят лесно, метнала две овце в каруцата и поела с Найда към селото. Както повечето хора от Камено поле, нейните роднини били злобни, завистливи, стиснати и за всичко си правели сметката. Била сигурна, че като им каже, че освен детето, ще им даде и две овце, няма начин да не се съгласят. Така и станало.

Не че досега Найда не живеела мъчен живот, но в Камено поле мъките й се умножили. Мъжът и жената били лоши хора, сякаш една майка ги е раждала. Тормозели момичето, биели го с пръчка, наказвали го на колене зад вратата. Найда тръгнала на училище, но всички учители вдигали ръце, никой не успявал да опитоми дивото дете. Момичето страняло от другите деца, които й се подигравали и присмивали и увеличавали мъките й. Дори я нарекли Найда Дивото. С всеки изминат ден Найда ставала все по-хубава и растяла учудващо бързо. Още в пети клас избуяла цяла глава над връстниците си, отпред се появили хубави заоблени гърди, които Найда се чудела как да прикрива. Кой знае защо, това също било повод да яде бой - как може да расте толкова бързо.

Годините минавали. Нещастията на буля Рада се множали. Чешмата над къщата, коята ромоляла от незапомнени години, пресъхнали. Водата, която се изтичала, минавала през градината на буля Рада. С тази вода буля Рада поливала пипера, доматите, чушките, че дори и за картофите оставало вода. Около вадата, където течала водата, Христо Булин Радин бил засадил тополи, които, както се знае, много обичат влагата. Това било преди доста години и сега тополите били вече огромни яки дървета. Всичко изсъхнало в градината на буля Рада - пипер, домати, картофи, нищо не вървяло, накрая изсъхнали и тополите.

Една вечер в курника се промъкнала невестулка и изпотръшкала всичките й кокошки заедно с петела. А последната година всичките й десет овце останали ялови. Няма мляко, няма агнета, мърморела буля Рада.

В селото също започнали да се редуват нещастия, едно от други по-големи. Една нощ магарето на Димо Циганина влязло в стаята на майка му, баба Чакърка. Захапало одеялото, с което била завита старата жена, и започноло да го дъвче. Баба Чакърка много се уплашила, помислила, че дяволът е дошъл да я води в пъклото. Щото магарето на Димо Циганина никак не приличало на ангел, който да те възнесе на Горната земя. Димо Циганина извикал човек да й лее куршум, казали му да я държи с главата надолу, направил го, но нищо не помогнало, след семица горката женица си отишла от този свят.

От незнайна болест се поминала и леля Койка, жената на Петко Чобана.

Когато буля Рада изродила мъртво дете, селяните се сетили, че преди години, тя изродила малоумно дете, хлапето на чичо Слави Славягата и леля Донка.

Енчо Фурнаджията мислел друго за туй дете и една вечер го казал в хоремага.

Навремето леля Донка си падала по неговия баща, Стою Горския, а и той си я харесвал. Дори се сговорили Стою да изпрати женихи да я искат от майка й и баща й. За чичо Слави Славягата леля Донка хич не щяла и да чуе. Но той я издебнал една нощ, уловили я заедно с още двама мъже, негови роднини, метнали я на каруцата и я закарали в къщата на чичо Слави Славягата. А преспи ли една мома в друга къща, няма връщане назад.

- Насилена жена хубаво дете не ражда, ражда злобно, завистливо дете, а може и ненормално дете, какъвто е Митко Малоумника - завършил Енчо Фурнаджията.

Кольо Кривото колело решил да продължи неговата реч.

- Не мога да разбера - подхванал той, - защо хората толкова мразят незаконните деца, че да ги подхвърлят на чуждите хора. Онази унгарка, дето Мико Сарафа имал вземане-даване с нея, чак от Унгария му изпрати копелето си. Какво ще кажат хората, от това ги е страх, и буля Рада, и оназ унгарка... Какво щели да кажат хората!... Едни ще кажат, други ще си траем и животът ще си върви.

Но другите селяни не мислели като Кольо Кривото колело. На всичкото отгоре последната година настанала суша, изгорила посевите, че и градушка паднала.

- Има някой виновен в туй село, има някой, който сърди Господа - започнал да кълне от амвона поп Червенко.

На селяните не им трябвало повече. Знаели те кой е виновен за всичките им злини. На кого му дошло на ума, кой бил първият, не се знае, но след него почти всички селяни, щом минавали покрай градината на буля Рада, хвърляли камъни в нея. Тя се видяла в чудо, не сварвала да вади камъните и да ги трупа покрай плета. И без туй оряла и копаела сама, сега и камъни да събира.

Между другото, един ден от съседното село Камено поле достигнала тревожна новина.

Преди години чичо Слави Славягата, който минавал за оправен човек и не искал да има малоумно дете в къщата си, изпратил Митко Малоумника да чиракува в Камено поле. Хората, които го наели, били доволни, защото чичо Слави Славягата не искал пари, само да го хранят и толкоз.

Та Найда, макар че имала-нямала тринайсет години, взела, че се забъркала с Митко Малоумника. И май била бременна... Роднините на буля Рада били толкова възмутени, че я изгонили от къщата си. Митко Малоумника я прибрал при себе си. Той спял в нещо като килер, където стопаните държали мотики, лопати, сърпове, че и хомота за воловете. Мястото не стигало за един, а дошла и Найда. Чорбаджиите на Митко Малоумника били добри хора и не им давало сърце да изгонят Найда. Момчето отделяло от свойта си храна и носело на Найда в килера.

Една нощ през август било толкова горещо, че буля Рада оставила всичките врати на къщата отворени. Тъкмо се унесла, когато била събудена от безумно квакане на жаби. Жабите не само квакали, те били в къщата й. Подскачали по пода, цялата къща напълнили. Буля Рада много се уплашила, направо се видяла в чудо. Накрая решила, че те са дошли нещо да й кажат. Напънала се да ги разбере, но нищо не й идвало на ума. Въпреки това, тя вярвала, че жабите не са случайно в къщата й. Баба й Йордана, от която наследила умението си да изражда деца, й казвала, че Господ си знае работата, винаги праща някакъв хабер, но кой да го разбере.

Изведнъж нещо й пробляснало на буля Рада. Първата дума, която й дошла на ума и тя я прознесла на глас, била „Найда”. Решила, че нашествието на жабите в къщата й е божи знак и тя много бързо трябва да отиде при Найда.

Впрегнала конете и ги пришпорила към Камено поле. Родилните мъки на Найда вече били започнали, когато буля Рада влязла в килерчето. Митко Малоумника, нали и без това си бил малоумен, само сумтял наоколо и махал с ръце, без да може да помогне на Найда. Буля Рада веднага запретнала ръкави, изпратила Митко Малоумника за топла вода и се заела с израждането.

Родило се здраво ревливо момиченце, което - буля Рада веднага преценила с опитно око - отново много приличало на Петко Чобана. Какъв е тоз ген, какво е туй семе, до седмо коляно ли ще тече, занареждала буля Рада.

Но нямало време за клетви, чакала я работа. Завила бебето с ризата си, изчакала малко Найда да се съвземе, качила ги на каруцата и тръгнали към Долна земя.

Когато Митко Малоумника се качил на каруцата, първата й мисъл била да го шибне с камшика и да го свали. После махнала с ръка и четиримата поели към селото.

Никой от селото не можел да си обясни какво е станало с буля Рада. Дали се уплашила от жабите, дали от селяните, но животът й се променил. Решила да отглежда детето на Найда, а и самата Найда, нали тя все още си била дете. Не изгонила Митко Малоумника, той все пак бил баща на момиченцето. Найда сама предложила детето да носи нейното име.

Буля Рада не можела да познае себе си. Не само пуснала Петко Чобана в къщата си, но го оставила да живее в нея. Все пак Найда си била негово дете, а малката Рада - внуче. Чичо Слави Славягата също идвал от време на време да види сина си и внучето си.

- Туй дете, дето го връзвах за кревата, сега то ме върза за него си - промърморила веднъж буля Рада.

А селяните престанали да хвърлят камъни в градината й. Следващата година била добра и берекетът - голям. Чешмата над къщата на буля Рада отново потекла и някои от тополите отново се раззеленили. Жабите си квакали около вадата и никога повече не влезли в къщата на буля Рада. Явно нямали какво да й кажат.

 

 

© Атанас Стойчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.11.2012, № 11 (156)