Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИТАЛИАНКАТА

Атанас Стойчев

web

Вашите моряци не знаят ли, че се връщате с един човек по-малко? Не знаят ли за какво идвам на кораба? Ще си повредят очите да ми смигат. Престанете да ме оглеждате и вие. Знам какво ще кажете. Не съм облечена подходящо за случая. Това имам, това слагам. Кожената пола я нося от десет години, а високите обувки - от пет. Пазя си хубавите неща. Знам, че походката ми винаги е обръщала погледите на мъжете, но човек трябва да е ангел, за да изглежда прилично по тези стръмни трапове. Сигурно си помислиха, че по-скоро ще го прекрача, отколкото да го оплаквам. И не са далеч от истината. Имате ли хубави цигари? Не може да нямате. Благодаря. Кажете сега как стана, капитане. Смущавам ви, така ли? Не ви изглеждам достатъчно нещастна. Е, преглътнете го. Има ли някой виновен за това? Мълчите. Не ви харесва хладнокръвието ми. Щяхте да се чувствате по-добре, ако бях писнала още от кея, да дойда тук и да припадна, предпочитате да търсите вода, да ме свестявате и успокоявате. А да ми избършите сълзите не искате ли? Няма да ви се случи, оставете това и говорете. Та, има ли някой виновен? Само като си помисля, че може да тежи на нечия съвест... Аз? Аз съм виновна? Искате да ме разсмеете. Не съм му изпратила нито една радиограма. И какво? Мислите, че това го е трогнало? Може, но да го накара да се хвърли през борда - никога! Сигурно има мъже, които се побъркват, но Доктора не беше от тях. Моряците наливали масло в огъня. И как го наливаха? Мълчите. Вече мислите дали да не пратите по дяволите съмнителната ми скръб, да плюете на всичко и да ми кажете, че съм мръсница, каквато се старая да изглеждам още от началото. Преглътнете това и кажете какво говориха моряците. Знам, че не са от хората, дето ще вземат да утешават някого, напротив, душата му ще извадят, ако разберат, че нещо не му е наред. Сигурно са говорили и за мен. Какви ли бикини е сложила сега, бели с червени розички, няма да се излагаме, нали, Докторе. Добре, няма да си въобразявам, че аз съм причината. Била душна вечер в Южния Атлантик, моряците говорили малко повече. И какво от това? Кой е тоя, Господа, който го подлудил съвсем и...

Добре! Ясно ми е. Вече мога да тръгвам. Да остана още малко? Може, ако ми предложите кафе. Не се извинявайте, че не сте се сетили досега. Изглежда на вас нещо не ви е ясно. Казвате, той беше човек, все пак. Не беше, уверявам ви. И сега ще разберете защо.

Мълчанието ми бе едно малко отмъщение. Толкова малко, че се съмнявам дали го е забелязал. А така исках да го уязвя, умирах си да му отмъстя за всичко, което направи с мене, а не можех, нямаше как. Неговите колеги му казваха, по-добре да ме остави, щом не може да понесе, че има такава млада и хубава жена. Щом ме ревнува толкова, по-добре да ме остави. Не, казваше той, тя затова е тук, за да я ревнувам и измъчвам, нали, котенцето ми? Няма да ме остави, докато не откачи или не нахрани рибите някъде из океаните. Той сам казваше, че може да свърши със себе си някой ден, толкова му беше опротивяло всичко. Сега ще ме питате защо аз не съм избягала. Ще ви кажа. Дайте ми още една цигара. Благодаря. Поставяли ли сте се някога на мястото на жена? Да? И сте си казвали, че не би било лошо. Така ли? За пръв път виждам мъж с подобни желания. Как ли бихте изглеждали в рокля! Значи, няма да го преживявате тежко, когато получавате по някоя и друга плесница. Ще се радвате, като ви тръсват по стотина лева всеки месец. Вземай, уличнице. Вашите моряци ще се изчервят, ако чуят мръсотиите, които съм чувала. Какво ще направите, ако имате две деца, получавате символичната заплата на медицинска сестра и нямате дом и мъж? Сложно ли ви се вижда? Напротив. Много е просто. Сигурно си мислите, че свестните мъже ще си изпочупят краката подир вас. Не, драги, ще се намери някой куц, с едно око, някой мръднал, някой алкохолик на години, ей такъв ще ви прибере. И после тихо и кротко ще понасяте всичко. Дори свинщините, които ще ви кара да правите в леглото, за да се насити, и най-важното, да си отмъсти на някого, който не съществува. Не сте сигурен дали ще търпите всичко това? И какво ще направите? Искате ли да ви кажа какво? Признайте си, че това никак не ви засяга. Но работата е там, че вие ме харесахте. Нищо чудно. Освен ако не сте нещо сбъркан. Моля? Така не се говори с капитан? И какво като е капитан? Мъж като всички останали мъже със слаби ангели. Та, вие ме харесахте, там е цялата работа. И затова си внушавате, че искате да направите нещо за мен. Ако вдовицата беше на петдесет години, много се съмнявам дали щяхте да поискате телефона й. А сега ще бъдете така благороден да ми се обадите с трагичен глас, за да ме поканите на вечеря. След вечерята тук, сутринта ще ме изпратите до трапа и после ще заминете на рейс. Прелест! Не съм права, така ли? Значи ще направите нещо друго за мен? Женен ли сте? Разведен. Прекрасно. Както виждам, не сте куц, с две очи сте, не сте мръднал, не сте алкохолик и най-важното, не мислите, че трябва да се ожените за някоя свободна мацка без деца. Сигурно имате особена слабост към жени с две деца. Тогава обадете ми се, ако решите да поискате ръката ми. Помислете и ми се обадете. Само не използвайте телефона, за да ми поднесете пак съболезнованията си. Искам да знаете, че лошите живи са и лоши мъртъвци. Искам да знаете, че аз мразех този човек като жив и сега не мога да се правя на неутешима вдовица, само защото той е отишъл на дъното. Има неща, които вие, мъжете, никога няма да разберете. Ние можем да плачем за някой негодник, но за говедо като моя мъж - никога!

Има ли нещо за пиене? Уиски? Започвате да ме глезите. Така съм трогната, че съм готова да сменим малко мрачния тон и да ви разкажа нещо приятно. За най-милия негодник, когото съм срещала. Искате ли?

Знаете ли как ме наричаха някога? Италианката. Доста мургава съм и с тия тъмни коси много повече приличам на циганка, отколкото на италианка, нали? Минавах за лекомислена, но не бях, за добро момиче, но и това не беше вярно, за мадама с характер, както ме лъжеха мъжете. Но бях приятна и мила и много хора ме обичаха. Хубаво ми беше така и си мислех, че винаги ще бъда едно весело момиче, създадено само за щуротии.

Едва ли щеше да се сети някой, че приличам на италианка, ако не бях преметнала така майсторски Боян. Онова лято в бара на хотел “Шипка” имаше страхотна програма, но аз все не успявах да отида. Та, Боян беше барман в “Шипка”. Сестра ми отиде малко по-рано с компания. Много се бях навила на тоя номер, знаех ги какви са мошеници всички бармани и колко мангизи смъкват за една вечер. Аз не бях виждала Боян, сестра ми го познаваше, отишла на бара и почнала да му шушне. Знае ли, че в хотела е отседнала една италианка, дъщеря на богат адвокат от Рим. Има самостоятелен апартамент на последния етаж. След малко ще дойде на тяхната маса. Влязох, без да свалям тъмните си очила, огледах се небрежно, като ги понамествах от време на време и се правех на гранд дама. Изпихме две бутилки метакса на тоя тарикат. Накрая ми подари една бутилка “за горе”, като се надяваше, че щом затвори бара, ще дойде да я изпием заедно. Бях изкарала курс по италиански и дрънках, каквото знаех. Сестра ми превеждаше. Уморена била, по-добре да се наспи. Тогава утре на плажа. Да, на плажа може. Много се надява, че ще те види утре на плажа. Буена ноте. Буена ноте.

Когато на другата вечер отидох отново в бара и му казах “здрасти”, Боян дълго не можа да ми отговори. А защо отидох? Защото го харесах. Има мъже, които ми харесват от пръв поглед. Спокойно, вие не сте от тях. Такива мъже изобщо не се усещам как ги зяпвам. Така и направих, когато видях Боян, за момент забравих, че ще се правя на италианка, веднага го зяпнах, сякаш не бях виждала мъж от сто години. Стоях така, докато сестра ми не ме ритна. След като изтърсих моето “здрасти”, аз бях смутена не по-малко от него. Но като се съвзе, той се засмя, стана му весело, че така добре сме го преметнали, и с това ми хареса още повече. Оказа се, че не бил никакъв барман, а студент и само през лятото се уреждал тук. Стоях срещу него, докато затвори бара, все повече го харесвах и все повече си мислех, че този мъж не е за мене. И аз му харесах, но още от началото разбрах, че моите щуротии няма да вървят дълго пред него. Кой знае защо си мислех, че няма да мога дори да го пипна. Не е за тебе, повтарях си, избий си от главата, че ще го имаш. Може би ще попитате, какъв беше толкова тоя мъж, че... Не знам, но бях сигурна, че той може да бъде мил с всяка жена, без да я пуска близо до себе си, че си има свой живот и не пуска там никого. А може би чакаше някоя жена, но аз не бях тази жена. После, колкото и добре да се държеше с мен, до края се тровех от мисълта, че не съм за него. Боян беше умен, имаше интереси, от които си нямах понятие, а аз измислях само щуротии, които в началото страшно му харесваха. Той също не падаше по-долу с неговото леко чувство за хумор, побъркваше ме от смях, а когато приказваше сериозно, зяпвах го като първия път. Веднъж, когато беше много хубаво, го попитах, представя ли си да живеем заедно, да се виждаме всеки ден, няма ли да ни омръзне. Да опитаме, каза весело той и се оженихме. После, едно след друго, двете деца, семейната въртележка, докато един ден разбрахме, че все по-малко имаме какво да си кажем. Вече не вървеше да щурея, а аз сякаш не умеех друго. Боян започна работа, но не ми беше интересно да слушам за проектите му, не харесвах книгите, които четеше, и филмите, на които ме водеше. Приятелите му бяха особени, скучно ми бе с тях и един ден той ми каза: “Дотук, моето момиче.” Бяхме на квартира и аз останах с двете деца там, а той отиде да работи в Козлодуй.

Все още ми беше мил, когато се виждахме понякога заради децата, той пак ми позволяваше да бъда веселото момиче, каквато си бях. И преди да си замине, пак имаше дни, когато щуреех, слънчево дете ме наричаше, аз не съм за тебе, ти можеш да живееш само с любов, аз не мога, трябва да си намериш мъж от твоята кръв. Е, как да го намеря с тия две деца, негоднико, казвах му, и той вдигаше рамене. Беше мил, дори когато вдигаше рамене, просто невъзможно, и той не знаеше какво да направи, единственото възможно - да се разделим, дори когато казваше това, пак ми идеше да го целуна. Иначе си беше негодник, остави ме с двете деца и замина.

А Доктора ме прибра по милост. Знаех го, но се съгласих. Той не остави и помен от онова момиче. И ако ми се плаче днес за някого, то е за веселото момиче, което никога няма да се върне, то умря, умря през тези години, докато бях с Доктора. Сега вече мога да заплача. Не ме гледайте, покажете ми банята.

 

 

© Атанас Стойчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.06.2012, № 6 (151)

Други публикации:
Атанас Стойчев. Слаби ангели. София: Факел, 1999.