ИСТОРИЯ БЕЗ ЖЕНА

Атанас Стойчев

web

Това е не само история без жена, но има и лошия късмет да започне с прасе. Най-големият срам е, че прасето ще бъде главен герой в тази история и ще завърши с него. Но какво толкова, защо прасе да не бъде овековечено върху белите листи. Още повече, че то беше с проклет и опърничав характер. А проклетите герои в литературата са много повече от свитите и богоязливи хорица.

Стопанинът на прасето Енчо Фурнаджията го кръстил Фидел Кастро, на името на прочутия кубински революционер. Приликата между тях била, че истинският Фидел държал пословично дълги речи, а нашият Фидел по цял ден квичал. Хапне нещо от коритото в кочината, надигне глава и надува своя свински пискун. Енчо Фурнаджията бил добър човек и цял живот се стремял да си обяснява нещата. Това прасе си квичало още от малко, но той решил, че не ще да е от проклетия. Той си мислел, че прасето иска да каже нещо, както малките деца плачат, защото не могат да ти кажат какво искат. Постепенно това мнение се загнездило в цялото село Долна земя. Повечето мъже от селото предлагали прасето да бъде заклано, но Енчо Фурнаджията и дума не давал да се издума по този въпрос. Но не се траел този свински писък, нещо трябвало да се направи.

Енчо Фурнаджията забелязал, че като е близо до прасето и особено като се застои, то се поуспокоявало. Пак квичало, но от време сменяло квиченето с грухтене, демек, нали разбра какво искам да ти кажа. Тогаз му хрумнало да го кръсти Фидел Кастро, просто прасето си реди речите и му трябва публика. И като си казал „публика”, още на другия ден привечер събрал дружината пред кочината, отбор селски юнаци, които много обичали червеното вино и тънко нарязаната сланинка. Пийвали си юнаците от червеното вино на Енчо Фурнаджията, хапвали си от сланинката и наблюдавали поведението на прасето.

Квичането на прасето почти изцяло преминало в грухтене, явно Фидел е искал да събере публика и като я видял, успокоил се.

Енчо Фурнаджията, доволен от случилото се, сковал една дървена маса и три пейки пред кочината. Разбира се, всеки би казал, как така пред вонящата кочина. А-а, да си имаме уважението! Енчо Фурнаджията бил голям чистник и поддържал изрядна чистота в къщата си, фурната и кочината. При това моренинът почти винаги духал срещу кочината и отвявал вонята, ако изобщо имало такава.

Всяка вечер, преди да тръгнат към хоремага, юнаците се събирали с лице към кочината и коментирали, както поведението на прасето, така и някои други селски работи. Изреждали се, всяка вечер някой идвал с дамаджана червено вино, друг носел сланинката. Селото се умирило, нямало го вече грозното квичене на Фидел.

- Абе, едно прасе не го знаеш - произнесъл се една вечер Танас Закупчика, - особено щом е източнобалканско прасе.

- Какво искаш да кажеш? - настръхнал Енчо Фурнаджията.

- Ами не знаеш кой ден ще ти направи сто бели и ще си чукаш главата, що не си го заклал или...

- Какво „или”? - Енчо Фурнаджията бил готов да налитне на бой.

- Ако ми го докараш да го претегля, ще вземеш някой лев.

- Ти само за това мислиш - срязал го поп Червенко, - как да ограбиш селяните.

Името на поп Червенко идвало от червендалестото му лице, а цветът на лицето му идвал от червеното вино, което си пийвал от сутринта. Почти никой от селото не помнел истинското му име. Бил едър, широкоплещест мъж и говорел, че червеното вино не му пречело на проповедите, напротив, помагало му, както му помагало за разни други работи, за които ще стане дума по-късно. Той имал зъб на Танас Закупчика, защото онзи се пишел по-религиозен от него. Имал вкъщи библията и все му задавал разни въпроси, на които поп Червенко не винаги можел да отговори. А Танас Закупчика наистина се молел на Бога всеки ден. И молитвата му винаги била една и съща - да не го хванат, дето удрял селяните с някое друго килце, докато им теглел прасетата. Той казвал, че бил религиозен, но никак не бил такъв. При това бил докачлив, което не е добре за един вярващ човек.

- В библията пише - започнал той отдалече спора си с поп Червенко, - че църквите трябва да бъдат съборени, човек може да се моли, където си поиска.

Танас Закупчика често дрънкал врели-некипели, защото знаел, че в селото никой не е чел библията.

- Що да я събаряме - обадил се Христо булин Радин, който рядко се обаждал, - можем да я направим на читалище... И балкон си има, всичко...

- Ти пък, мълчиш, мълчиш, и като изтърсиш нещо... Как така ще правим от църква читалище?! Грехота е! - обадил се Динко Хоремага.

Динко Хоремага никак не бил набожен, но се притеснявал, че ако направят от църквата читалище или построят ново, клиентите му в хоремага ще оредеят.

- То поне поп да имахме като хората... - продължил да се заяжда Танас Закупчика.

- Че какво ми е? - наострил се отново поп Червенко.

- От туй вино мозъкът ти е прогизнал кат мокра гъба и нищо не помниш. Десетте божи заповеди наизуст не можеш да кажеш.

- Десетте божи заповеди никога не забравям.

- Десетте божи заповеди никога не забравяш, но забравяш...

- Ха, докажи го! - разсърдил се поп Червенко и опънал яка глътка от каната. Като се разсърдел, глътката му винаги ставала по-яка.

- Ей сега ще ти го докажа - възпламенил се Танас Закупчика. - Ха сега си признай колко пъти си забравяш колелото и къде го забравяш?

- Пред фурната доста пъти - обадил се Енчо Фурнаджията.

- И пред хоремага съм го намирал - допълнил Динко Хоремага.

- И пред моята порта съм го виждал - смотолевил Христо булин Радин.

Мъжете се умълчали, защото всички, освен Христо булин Радин, знаели за лошата слава на буля Рада да приема в къщата си тоя-оня, когато мъжът й го няма.

Хубаво си казахме, че тази история ще бъде без жена, но появи ли се колело, като нищо ще докара жена. Макар че, нерде колело, нерде жена.

- Има ли колело, ще има и педали - обадил се Кольо Кривото колело, който винаги се обаждал ни в клин, ни в ръкав.

- Искаш да кажеш, че дим без огън няма - опитал се да го поправи Танас Закупчика, който, освен библията, четял и една книга с пословици и поговорки, събрани от Петко Рачов Славейков.

- Искам да кажа, има ли колело, ще има и педали - упорствал Кольо Кривото колело.

- Та като стана въпрос за жени, да ви кажа... - намесил се Петко Чобана, когото жените от селото тайно наричали Селския бик.

Никой не бил повдигал въпроса за жените, но в главата на Петко друго нямало - само фусти.

- Ей, криво колело се оправя, крив човек не се оправя - пак се вмъкнал ни в клин, ни в ръкав Кольо Кривото колело.

- Искаш да кажеш, криво дърво се оправя, крив човек не се оправя - опитал се пак да го поправи Танас Закупчика.

- Казах, каквото казах - не му обърнал внимание Кольо Кривото колело.

- Знаете само да дрънкате и нищо не знаете за жените. Знаете ли, примерно, защо жените в нашто село Долна земя са толкова хубави?

- Аз знам, че в нашто село Долна земя долни хора няма.

Както се вижда, този път и поп Червенко се обадил ни в клин, ни в ръкав.

- Ей, попе, ти сега се притесни за колелото и почна да ни се мазниш - веднага го стрелнал Танас Закупчика. - Още малко, ще кажеш, че всички ние тука сме за Горната земя.

- Горната земя не е за всеки... За да те приемат там, само богоугодни дела трябва да вършиш - поокопитил се поп Червенко.

- Като тебе... - боднал го пак Танас Закупчика.

- Пак дрънкате врели-некипели... - продължил Петко Чобана. - Знаете ли, или не знаете защо жените в нашто село Долна земя са толкова хубави?

- Аз знам, че източнобалканското прасе вирее добре из нашите земи, ама за жените не знам що са толкова хубави... - обадил се Енчо Фурнаджията.

- Източнобалканското прасе и жените виреят добре из нашите земи... И знаете ли защо?

- Ха, казвай де! - пак се обадил Христо булин Радин, който се надявал най-после да разбере отде иде хубостта на неговата жена.

- Горещо ли е през лятото в наше село?

- Горещо е, камък и дърво се пукат от жега - продължил да се умилква Христо булин Радин.

- Студено ли е през зимата?

- Студено е, камък и дърво се пукат от студ - подсказал пак Христо булин Радин.

- Е, това е, през лятото жената трябва да се пържи на жегата, а през зимата да зъзне, чак кокалите й да треперят... И така става хубавата жена.

- Това какво общо има с източнобалканското прасе? - попитал Енчо Фурнаджията.

- Има, но няма да ти кажа сега. Ама и ти, все за прасето говориш, сякаш жена нямаш.

- Тя моята е една скумрия, както и да я въртиш, както и да я печеш и изстудяваш, все тая, студена жена.

Истината е, че Енчовица минавала за кротка и скромна жена. Чак дотам, че я наричали „Тихата вода”.

- Абе, студена... - изказал се пак Петко Чобана.

- Какво искаш да кажеш? - засегнал се Енчо Фурнаджията.

- Хвърлена дума, тежък камък - пак се обадил ни в клин, ни в ръкав Кольо Кривото колело.

- Казана дума, хвърлен камък - опитал се пак да го поправи Танас Закупчика, но и този път Кольо Кривото колело не му обърнал внимание.

- Хайде, бе, ще кажеш ли какво искаш да кажеш? - надигнал се пак Енчо Фурнаджията срещу Петко Чобана.

Вдигнала са врява, дори Фидел загрухтял недоволно.

- Да ходим в хоремага - предложил Динко Хоремага и духовете се усмирили.

У Енчо Фурнаджията останала една утайка, но ако знаел какво ще му се случи на другия ден, щял да я брои за бистра водица.

Както всеки ден, станал в три часа сутринта, измил се и отишъл да опали фурната и да хвърли хлябовете. Да имат селяните рано-рано топъл хляб. Друг път първо раздавал хляба и тогава се прибирал вкъщи. Понеже имало около час, докато се изпече, решил да се прибере вкъщи.

Енчо Фурнаджията много обичал изречения, които започват с „ако”.

Ако чичо Слави Славягата не бил откраднал една нощ с каруцата Донка бабина Насина, Енчо Фурнаджията нямало да го има на този свят. Най-малкото нямало да се казва Енчо и едва ли щял да бъде фурнаджия. Ама каква връзка има, ще каже някой... Ами има...

Ако баща му не бил задирял същата тая Донка бабина Насина, едва ли щял да се ядоса и тутакси да се огледа за друга мома.

Ако тая мома не го била привикала на една сватба и не му била задала фаталния въпрос: „Ти май имаш нещо да ми казваш?”, едва ли баща му щеше да се реши да се ожени за нея.

Ако Енчо Фурнаджията не се бил появил на бял свят, сега нямало да му е толкова черно.

Ако не се бил прибрал тази сутрин вкъщи, нямало да научи горчивата истина.

А тя, горчивата истина, заразсъждавал Енчо Фурнаджията, освен горчива е и кисела. Като киселото вино на чичо Слави Славягата. Защото той, освен че го пуши със сяра, не мие добре бъчвите, затуй като го пиеш, направо ти мирише на преизподня. Пиеш ли го, на другия ден главата те цепи, червата ти куркат, ще се скъсат, все едно че си излял сярна киселина в гърлото си. Ей това правеше сега горчиво-киселата истина с Енчо Фурнаджията. Ама виното на чичо Слави Славягата можеш да го пиеш, можеш да не го пиеш. А горчиво-киселата истина не те пита, искаш ли, не искаш ли, излива си отровата в тебе и само ако се възнесеш на Горната земя, можеш да се отървеш. Да не говорим, че за другите хора тя не е никаква отрова. Те си пийват с кеф от нея, раздават и на комшиите, и така, докато цялото село научи за този срам.

Ако питат Енчо Фурнаджията, истината трябва да се казва само когато е приятна. Но тя не те пита, застава пред теб и ти казва, ей ме на, да видим какво правим сега. Някой път горчивата истина може да е човек, друг път може да е Господ, трети път може да е някоя селска клюкарка.

В случая тя била едно просто колело, забравено от поп Червенко пред портата на Енчо Фурнаджията.

Нямало долни хора в село Долна земя, мърморел Енчо Фурнаджията. От долни по-долни има, барабар с техния пастир. Какъвто пастирът, такова и стадото. Тиха вода била мойта скумрия... Тиха, ама дълбока...

Енчо Фурнаджията се хванал за ножа, който винаги носел на кръста си, но в този момент чул квиченето на Фидел Кастро. Някак си възторжено му се видяло квиченето този път. От опит знаел, че когато Фидел държи възторжена реч, нищо добро не очаквай. Намирисало му на голяма беля и решил първо да се оправи с Фидел.

Когато видял какво е направило прасето, пак се хванал за ножа. Само се чудел кого да заколи първо - жена си или прасето.

За да извърши останалите бели, като начало Фидел разбил кочината. После влязъл в курника, където кокошките все още дремели, и ги метнал една след друга. Захапвал ги за гърлата, най-удобно му било, и ги прегризвал. Не пощадил и петела. Не че искал да ги яде, ей така от спортна злоба ги унищожил.

Когато Енчо Фурнаджията приближал, Фидел рушкал една млада фиданка - черешка, която миналата година родила цели две черешки. Фиданката паднала на земята и Фидел се огледал доволен наоколо.

Енчо Фурнаджията решил да не губи време. Хвърлил се като джигит към Фидел и успял да забие ножа в дебелия му врат. Но Фидел се измъкнал, както си е ножът във врата и побягнал. Запилял се някъде, никой не го видял, нито из нивята, нито в гората. Изглежда Енчо Фурнаджията не го е боднал добре, защото най-малкото от загуба на кръв можеше да почине.

Така Енчовица се спасила от ножа, първо самият нож го нямало, а и Енчо Фурнаджията малко или повече претръпнал.

Но историята не свършва дотук. Факт, заразсъждавал пак Енчо Фурнаджията, че истината и историята не те питат за нищо. Дават обещания, които после не изпълняват.

Каза ли тази история, че ще бъде история без жена?

Каза го, още в заглавието!

Каза ли, че прасе ще бъде главен терой на тази история?

Каза го, още в първото изречение!

И какво стана сега? Появи се жена, а прасето изчезна. Нищо чудно, в един момент жената да изчезне, а прасето отново да се появи. Капризна история ще излезе тая, прави каквото си иска, не можеш да излезеш наглава с нея.

Отгоре на всичко същата вечер в училището щяло да има представление. Енчо Фурнаджията играел главната роля на един героичен поп, който на времето извел селяните в планината, за да ги спаси от разбойници. Накрая се самоубива, за да не попадне в ръцете на разбойниците. Енчо Фурнаджията бил толкова отчаян, че замислял дали да не се самоубие действително.

Както и да е, денят минал криво-ляво. Раздал хляба на селяните, метнал втора фурна, вечерта облякал попските дрехи и представлението започнало в една от класните стаи на училището. Точно когато дошъл сюблимният миг Енчо Фурнаджията да извади сабята и да я забие в сърцето си, токът спрял. Когато осветлението отново заляло сцената, Енчо Фурнаджията лежал в локва кръв. Вдигнала се голяма врява, но най се извисявал гласът на Енчовица.

- Ти да мълчиш! - станал и й викнал Енчо Фурнаджията.

Работата била проста. Преди да започне представлението, той напълнил ножницата с червено мастило.

Но нататък станали едни работи, не са за разправяне. Самата история толкова се усукала и оплела, че сама не можела да се разплете.

След представлението Енчо Фурнаджията и неговите другари актьори толкова се наквасили в хоремага, че не можели да станат от столовете си. Както си бил с килимявката и расото, Енчо Фурнаджията, все пак успял да стане и да излезе от кръчмата.

И какво станало с Енчо Фурнаджията, след като излязъл от кръчмата, историята мълчи като няма.

Едни говорят, че се спънал в тъмното и паднал в канавката. Минали някакви хора с каруца от друго село. Решили, че Енчо Фурнаджията е монах от манастира над селото, метнали го на каруцата и го стоварали пред портата на манастира. Монасите го затворили в някаква килия, белким изтрезнее.

На сутрината игуменът го повикал и го попитал кой е.

Енчо Фурнаджията все още не бил изтрезнял и бил толкова ошашавен, че не можал да отговори на този въпрос.

- Виж сега - предложил, - звънни в селото и питай за Енчо Фурнаджията... И ако ти кажат, че е там, аз отде, мамка му, да знам кой съм?...

Звъннал игуменът в селото и оттам му отговорили, че Енчо Фурнаджията си е коренен жител на Долна земя и в момента раздава хляба на селяните.

- Ами тогава аз кой съм? - попитал се пак Енчо Фурнаджията.

Други казват, че заминал в далечно село и се цанил там за фурнаджия. Трети разправят, че се възнесъл на Горната земя.

Истината е, че Енчо Фурнаджията една сутрин се върнал и застанал пред къщата си. Откъде се върнал, от манастира ли, от далечното село ли, от Горната земя ли и кога се върнал, никой не ти казва. Било по същото сутрешно време, когато видял колелото на поп Червенко пред портата си. Но сега колелото го нямало. А щом колелото го нямало, значи това ще да е друга история.

Ако колелото беше тука, казал си Енчо Фурнаджията, като нищо щеше да бъде същата история. Но сега липсата на колелото променяла всичко, може и хода на световната история да промени, разсъждавал Енчо Фурнаджията.

Тези хубави и мъдри разсъждения били прекъснати от възторженото квичене на Фидел Кастро. А, както вече казахме, от това нищо добро не можело да се очаква. И наистина, кочината била разбита, кокошките заедно с петела били изпотръшкани и черешката била изрушкана. Енчо Фурнаджията хванал ножа на кръста си, и той си бил на мястото. Само колелото на поп Червенко го нямало пред портата. Така че, това си е съвсем друга история.

Истината е, че това историите са много нахално нещо. Напират, набъбват, дразнят те, че вече за нищо не ставаш. Не те питат дали вече не си се изморил да натискаш педалите на всякакви истории и дали не ти се иска да спреш да си починеш под сенките на твоите минали истории.

- Щом в една история се казва, че е история без жена, значи в тази история има жена - обобщил една вечер в кръчмата Кольо Кривото колело.

- Искаш да кажеш... - започнал Танас Закупчика.

- Млък! - стрелнал го Кольо Кривото колело.

© Атанас Стойчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.11.2012, № 11 (156)