ПРИКАЗКА ЗА ЗИМНОТО КИНО

Александър Урумов

web

Зимното кино в малкото градче имаше балкон и в това се криеше особено достойнство. Да имаш място на балкона, бе знак на избраност, знак за специална принадлежност. Изобщо, самото зимно кино бе импозантно и силно въздействащо като снимките на Зимния дворец в Санкт Петербург, за който тогавашните ученици добре знаеха, че оттам е почнала революцията и е свален руският цар. Киното - този тайнствен храм на Индиана Джоунс, революциите и каубоите, беше любимо място за момчетата от махалата. Особено през студените есенни вечери. Там можеше да се видят невероятно смешните Луи дьо Фюнес и Фернандел или неотразимите Ален Делон и Гойко Митич. Най-достолепната и всемогъща личност в зимното кино обаче не беше Индиана Джоунс, Люк Скайуокър или дори неудържимия Сандокан. Най-могъщият беше директорът на киното бай Насе, чиито солиден балтон и респектиращо бомбе бяха символ на власт и познание. Бай Насе знаеше какво се разказва във всеки нов филм и понякога хитро открехваше вратата пред детското въображение. Правеше го с достойнство, след второ или трето запитване и никога - веднага след първия въпрос какъв е филмът тази вечер. Има много бой в тоя филм, обявяваше тържествено бай Насе пред зяпналите го момчурляци. Много бой има, едни индианци гонят един влак, каубойците гонят индианците, препускат непрекъснато и така е през целия филм. Съвсем нов е, такова нещо не сте гледали, завършваше анонса си повелителят на прожекциите. И добавяше, че били пуснали няколко ленти от окръга и трябвало да отидат в други градчета, но той се преборил и взел една лента за неговото зимно кино. Това изпълваше децата с особено чувство на благодарност и дори - с гордост, че бай Насе е толкова могъщ и толкова предвидлив.

Разбира се, след прожекцията мнението на децата понякога се различаваше от анонса на бай Насе, но това нито се случваше често, нито намаляваше авторитета му, нито пък бе най-важното. Най-важното бе, че бай Насе знаеше не само какъв е сюжетът на утрешния филм, а и кога ще пристигне при него поредният нашумял хит. Той знаеше графика и на Индиана Джоунс, и на Люк Скайуокър, и на Сандокан. От него зависеше в кой ден точно децата ще могат да ги видят на екрана на зимното кино. Този човек бе диспечер на момчешките очаквания, властелин на вълшебния филмов свят и цялото му същество излъчваше разбирането му за тази важна негова роля.

Но бай Насе бе не просто добър търговец, той бе и тънък психолог и познавач на променящите се момчешки вкусове. Така, когато момчурляците влязоха в пубертета, отговорът на техния въпрос какъв е филмът тази вечер придоби друго звучене. Само любов, отсичаше лаконично бай Насе и от тази категоричност на момчетата им се завиваше свят. Половината от тях вече жертваха късните вечерни мачове заради срещи с момичета и си тръгваха по-рано от игрището под насмешливите погледи и подвиквания на останалите, които обаче трудно прикриваха завистта си. Директорът на зимното кино, разбира се, знаеше много добре това и филмите изведнъж станаха любовни. Актрисата в главната роля е много красива, невинно уточняваше бай Насе и ореолът на неговото величие засияваше с пълна мощност, а шумната момчешка банда заемаше любимата си позиция на балкона на зимното кино.

Когато преминаха първите и най-тежки хормонални атаки на пубертета и момчетата малко понахитряха, започнаха да се чудят какво ли ще измисли находчивият бай Насе. Какъв е филмът тази вечер, лукаво подпитваха те. Половината бой, половината любов, отсичаше авторитетно бай Насе и едва доловимо се усмихваше с очи. Момчетата оценяваха - за кой ли път - неговата изобретателност и със смях си купуваха билети за стратегическата балконска позиция. Дори и когато вече предпочитаха да отидат на кино заедно с момиче, те не пропускаха да разкажат на обекта на своето обожание за находчивия, изобретателен и твърде важен директор на градския филмов свят. Момичетата се усмихваха разбиращо, интуитивно усещайки и доверието, което се проявява към тях, и възможността да влязат през широко отворената врата в душата на момчетата. И от дума на дума, неусетно докосваха ръцете си и ги държаха една в друга през цялото време на филма.

А ако може някой да каже къде има по-скришно и удобно място да държиш едно момиче за ръката от балкона на зимното кино, нека да каже. За себе си - ще ви кажа честно - изобщо не вярвам да има друго такова място.

© Александър Урумов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.01.2011, № 1 (146)

Други публикации:
Александър Урумов. Приказки в края на времето. София: Труд, 2009.