Янош Аран е роден на 02.03.1817 г. в калвинистко семейство на обедняващ благородник в Надсалонта, днешна Румъния. Още в детството си написва първите си стихотворения на унгарски и латински, който изучил съвършено. За да посрещне семейните нужди, още 14-годишен, става помощник-учител. В 1833 г. постъпва в Реформаторския колеж в Дебрецен, където изучава древногръцки, немски и френски езици, но внезапно напуска студентската скамейка и се присъединява към пътуваща актьорска трупа. По-късно научава английски и работи като нотариус. Литературният успех го навестява в 1846 г., когато публикува "Изгубената конституция" и завършва най-известния си епос "Толди" (II част: "Вечерта на Толди", 1854; III част: "Любовта на Толди", 1879), за който получава премията на общество "Кишфалуди". Епосът му за народния герой Миклош Толди способства за израстване на националното самосъзнание на унгарците. По време на революцията 1848-1849 се сприятелява с Петьофи и създава няколко патриотични стихотворения и балади. След краха на революцията известно време се укрива. Връща се в Будапеща и през 1867 получава академичната награда "Надашди" за историческата си поема "Смъртта на Буда", посветена на брата на хунския предводител Атила. По-късно е избран за пожизнен секретар на Унгарската академия на науките. От 1860 г. оглавява обществото "Кишфалуди" и основава литературно списание "Szepirodalmi Figyelo", станало по-късно едно от най-важните литературно-критически списания на Унгария. Към този период се отнасят и неговите класически трудове за унгарското стихосложение. Литературно-критическите му публикации подпомагат освобождаването на унгарската литература от подражанието, а на езика - от неговата натруфеност. Черпейки вдъхновение за сюжети и образи от народното творчество, той прави литературата по-достъпна за читателите. През 1877 г. се оттегля от обществения живот и пише предимно лирически и епически творби. Превел е на унгарски "Сън в лятна нощ", "Хамлет" и "Крал Джордж" на Шекспир, смятани и досега за най-добрия им превод на унгарски, както и творби на Аристофан, Молиер, Лермонтов и Пушкин. Умира на 22.10.1882 г. и е погребан в будапещенското гробище Керепеши.

ПОЕЗИЯ

В превод от унгарски - Дьорд Арато, Марин Георгиев

Поезия
  В градината
  Епилог

© Електронно издателство
LiterNet, 2017