УЛИЦИ В ШАНХАЙ

web

І

Бялата пеперуда в парка мнозина четат.
Обичам зелевата, онази, дето e сякаш на истината
      пърхащо ъгълче!

Призори множествата завъртат нашата тиха планета.
Тогава парка изпълват хора. За всекиго там по осем лица
      като нефрити полирани, за случаи разни, грешка
      да няма.
За всекиго там и лицето невидимо, отразило "нещо,
      за което не бива да се говори".
Нещото, дето изплува в мигове морни и е парливо като глътка
      змийска ракия с послевкус траен на люспи!

Шараните в малкото езеро плуват дори да сънуват -
      дават пример на вярващия: вечно в движение.

ІІ

Денят преполовява. Прането играе със сивия
      бриз на морето, високо над велосипедистите, понесени
      в гъсти ята. Не отминавай страничните лабиринти!

Обкръжават ме писмени знаци, за мен непонятни, аз съм
      съвсем неграмотен!
Платих си обаче каквото бе нужно и разписки имам за всичко.
      Събрах толкова много нечетливи бележки.
Старо дърво съм със сухи листа, все са още по клоните,
      без да могат да се отронят от тях!

А щом подухне откъм морето, шумолят всички тези квитанции.

ІІІ

Призори множествата задвижват с крачки нашата тиха планета.
До един сме на борда на улицата, претъпкана като палубата
      на ферибот.
Накъде ли сме тръгнали? Ще стигнат ли чашите за чай? Нека
      поне да се радваме, че се качихме навреме!
Хиляда години преди раждането на клаустрофобията.

Зад всекиго тук се полюшва един кръст, който иска да ни настигне,
      да ни задмине, с нас да се слее.
Нещо, което иска да се промъкне отзад, да ни затули очите
      и да прошепне: "познай кой е!"

Сякаш почти сме щастливи под слънцето, а всъщност кървим смъртоносно
      от рани, за които не знаем.

© Тумас Транстрьомер
© Адриана Демерджиева, превод от шведски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.05.2011, № 5 (138)