СЕМИНАР ЗА СЪНИЩАТА

web

Четири милиарда човеци на земята.
И всички спят, всички сънуват.
Във всеки сън се тълпят лица и тела -
сънуваните хора са повече от нас.
Но те не заемат никакво място...
Понякога се случва да заспиш в театъра.
Насред пиесата клепачите ти натежават
и следва миг на двойно експониране:
сцената отпред завзема съня.
И ето че я няма, тя става ти.
Театърът съвсем какъвто е!
Мистерията с директора му,
капнал от умора.
Безкрайно разучаване на новите пиеси...
Спалня. Нощ e.
Из стаята витае тъмното небе.
Книга, над която някой е задрямал,
стои разтворена
и просната като простреляна на края на леглото.
Очите на заспалия се движат,
следят безбуквения текст
в една различна книга -
разкошно илюстрирана, старинна, бърза.
Главозамайваща комедия, записана
между стените манастирски на клепачите.
Един-единствен екземпляр. Наличен именно сега!
На сутринта изчезнало е всичко.
Какво грандиозно и мистериозно разточителство!
Унищожаване... Както когато подозрителни
и униформени мъже спират туриста -
отварят фотоапарата му, изваждат филма
и слънцето убива онова, което е било заснето,
така на дневна светлина се затъмняват сънищата.
Унищожени или само станали невидими?
Едно сънуване, което става вън от полезрението
и не прекъсва. Светлина за очи други.
Зона, където пълзящи мисли се учат да вървят.
Лица и фигури се прегрупират.
Вървим по улица, сред хора
в слънчевия зной.
Но още толкова и повече дори
не забелязваме изобщо,
защото те са вътре в зданията, внушителни,
тъмнеещи от двете й страни.
Понякога един от тях пристъпва към прозореца
и ни разглежда отвисоко.

© Тумас Транстрьомер
© Вера Ганчева, превод от шведски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.05.2013, № 5 (162)

Други публикации:
Тумас Транстрьомер. Голямата загадка. Пловдив: Жанет 45, 2013.