Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИСТОВКА
web
Тихата ярост драска по стената отвътре.
Овошки цъфтят, кукувицата кука.
Така пролетта ни упойва. Тихата ярост обаче
чертае наопаки своите призиви долу в гаража.
Виждаме всичко и нищо, изпънати като перископи
в ръцете на притаен екипаж във подземията.
Това е война на минутите. А жаркото слънце
тегне над лазарета - паркинга на страданието.
Ние сме гвоздеи живи в обществото забити!
Някой ден ще се изтръгнем от всичко.
Ще усетим полъха на смъртта под крилете си
и по-нежни и диви ще станем от всякога.
© Тумас Транстрьомер
© Адриана Демерджиева, превод от шведски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.05.2011, № 5 (138)
|