Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАБАВЕНО ДИШАНЕ

web

1.

Със забавено дишане подкрепяш желанието ми.
Преди сън внимателно скриваш движенията си под възглавницата,
но аз го видях.
Страстно се обръщаш към ливадата, която никога не сме имали.
Трябваше да бъде ос на стаята ни,
картина на лицето ти.
Може би по някакво чудо се обръщаш в съня си
изговаряйки на глас как не си сигурна чии пространства
плетеш под пръстите си.

Тръгвай. На това място си дъх
и се задушаваш.
Не го издържам и свивам колене
(те са гъсти и не прощават).

2.

Движа се невероятно бавно или
плодовете на масата все още не знаят колко вина
носи обикновеното отхапано.

Така и не се научих да взимам онова,
което ми даваш. Имам много братя
и нито един не е тук.
(Колко пъти ти казах, че голото ти тяло
не зависи от истината.)

Когато забравиш гласа ми,
отваряш всички чекмеджета в кухнята
и прегръщаш истината на ръба на печката.

3.

На дланите си носиш истината
и когато плеснеш с тях, тя се разпръсква из стаята.
Надвечер я вдишвам, но нищо след това.
Подреди стаята и каза: мислим ли се,
когато сме заедно?

Казваш, че лъжа,
но когато лъжа, го правя величествено.

4.

Развалям те, знам. Но
ще ти обясня нещо просто.
Като: защо не си тръгнах сутринта или
защо се обръщам към себе си
сякаш тук расте някаква пустош,
топлина, към която се връщам?
Така и не те разбрах. Когато говориш,
косата ти се превръща в лай.
Тогава си най-хубава.
Когато мълчиш, представям си безброй врати.

И двамата ни изяжда това мълчание.

5.

А аз съм ясен. С мътна игра
обикалям опустелите улици, говоря в себе си
и знам: лъжата ще ни изкупи.
(Не ти вярвам, даже когато така искрено
и без капка срам
слагаш току-що измитите съдове на рафтовете.)
Когато спиш, ми се иска да те сънувам.

Като несъзнателно движение на мястото,
в което трае, от което като хиляди малки смърти пътува
в мен и сплетничи.

6.

Познаваме ли се? Представям си те
като голяма жълта точка на стената
над леглото.
Там се шириш и обръщаш и гледаш
как се буди утринното ми лице
на лимон.

Изглежда: пътуваме, носени
от гъстия въздух, който стига до нас
от отдавна изгубения ти дъх.

 

 

© Силвестар Върлич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2014, № 4 (173)