ПРАЗНА ДЛАН

web

1.

Това е онова, което казвам през цялото време.
Движим се, а не напускаме мястото,
от което, с ръце, заровени в прахта,
обръщаме лицата на думите.

На някои думи просто не можеш да дадеш
значение.
Мислиш: изговаряш ги, а само отваряш уста,
плашейки стайните растения. Както когато трамваят
разтоварва пътниците.

Като празна длан.

2.

А празните длани винаги завършват върху лицето.
Съпротивляваш се на това, отдадена на прозореца
и на всичко, което отвън те гледа.
И мами.

Иска ти се да пътуваш, а на мен не ми се ходи никъде.

3.

Остава ми се, защото трудно следя
сънищата ти. Защото тогава
няма кой да остане тук, да нахрани котката.

Като те гледам
струва ми се, че раста. Някъде там,
в посока стената. Всъщност никъде.
Всъщност не раста.

4.

Всъщност изчезваш.
Ставаш думата, която премълчавам, празен портрет.
Като онзи Седер, който от месеци виси
в коридора.
Винаги си имала вкус.
Картините на стената са твоята специалност.

5.

Стъклото на прозореца ти стои отлично.

Вазата ми е приятел, а на теб ти се пътува.
С гърди на пророчица вещо избягваш
острия дим от цигара.

6.

Все пак,
най-добре ти лежи огледалото. От теб то
не търси нищо излишно. Никаква мисъл.
Там си цяла, защото
това е картината, в която аз не присъствам.

На теб, казваш, ти се пътува, да кажем
на Капри. Или във Ватикана:
там и портокалите миришат на светци.

Аз искам само да сънувам. Не знам,
например слънчогледи.

Ван-Гоговите
(нали знаеш, те се въртят точно като празна длан).

© Силвестар Върлич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2014, № 4 (173)