САЙОНАРА*
沙扬娜拉

web

1.

Спомням си изгрева в Япония,
подобно на злато, разстилащо се над Източно море;
спомням си ятата птици в Япония,
подобни на късчета изумруд, потапящи се в Японско море -
Сайонара!

2.

Плувайки в леките вълни, продължително и неуморно,
видях една старомодна, окрасена със звезди лодка,
приличаща на ято безгрижни чайки,
с криле, реещи си в блажена почивка в зластистия залез,
отразен във вълните,
Сайонара!

3.

Това е един погребален парк; кое ли семейство е погребано тук,
завинаги почиващо в чистия вятър, в разпростиращото се надалеч спокойствие и в рееещите се облаци?
Най-вече няма да забравя красивите надгробни камъни и имената върху тях,
животът пред гробовете застива за секунда в кристална неподвижност
така както го чуваме на върха на планината -
Сайонара! (погребален парк Кобе Ямате)

4.

Чувам коприварчетата пред насрещния вятър,
гледам прибиращите навътре крилете си ястреби и блатари
как минават отвъд облаците,
осланям се на завинаги затворените очи
от картина, извадена от императорски дворец:
питам хората в гробовете как приличат по безгрижие на хората пред тях? -
Сайонара! (погребален парк Кобе Ямате)

5.

Здраве, блажено щастие, странност - завиждам,
всички вие извиквате в един глас "аригато"**!
Наслаждавам се на присъствието на цветния дъжд в град Ман-чънг
пърхащите с крилца пеперуди летят в танц, "аригато"!
Сайонара! (празнично честване в префектура Осака)

6.

Постоянно присъстваща в съня ми музика - като днес -
звукът на гета***, потропването едно след друго -
чиста мелодия, свежа, изпълнена с искрена емоция,
понякога на пълната улица проблясва следа от светлина,
следата от светлина препуска и в радостен възглас казва "аригато"!
Сайонара! (празнично честване в префектура Осака)

7.

Все едно повеят на вятъра в клисурата****
обрисува с цветни нишки планински склон;
все едно опасността, която клисурата вижда,
е лодката, бързаща да се скрие в пръските вода -
Сайонара! (Префектура Киото)

8.

Преминавайки през една опасност, маневрирайки през чиста вода,
в кристалната вода се очертава чарът на зелената планина;
здраво стискайки дългото гребло, малкото пребивава във вълната,
вълните приютяват ята риби, рееещи се в уют -
Сайонара! (Префектура Киото)

9.

Тишина! Обичта към звука на кожата по греблото,
чувам тържествената радост на зелените дървета,
червеношийка ли е, или пък дрозд? Звучат като капчици ароматна вода,
капчици проникващи в страдащата ми, бленуваща душа -
Сайонара! (Префектура Киото)

10.

"Пагодата на птицата"*****: емоционалността в засрамения смях на туристите,
лодкари, вие се наслаждавате на абсолютната хармония на планината и водите,
изпийте чаша алкохол, приятели, заедно да се опияним в лъчите и вятъра,
"Пагода на птицата, пагода на птицата!" - душата на планината не роптае срещу непочтителния поздрав с песен -
Сайонара! (Префектура Киото)

11.

Аз не различавам - различаването не е нужно - различно звучащите думи на песента,
подобно на необразувалата се още вълна, пропадаща между планинските камъни,
създаваща тътен,
подобно на неизбежно остаряващия войник, разказващ трудностите по пътя до годините на късната му младост,
"Пагода на птицата, пагода на птицата!", изпълнен с искрящо просветление -
Сайонара! (Префектура Киото)

12.

Това е алпийска роза! Тя избродира една уейгъла******,
обвиваща се около подножието на онази зелена планина;
ах, онази зеленина се слива с безкрая на нейните предци,
ту изчезва, ту се появява разцъфващата се крехкост на цветните пъпки -
Сайонара!

13.

Но даваща ми сладкото мълчание в захлас,
това е не само прелестният мирис на алпийската роза;
победен от горделивата топлота на цвета,
най-трудно се забравя горделивата топлота на девойка!
Сайонара!

14.

Възхищава ме елегантността на техните пози,
женствената красота е тяхната дарба, женствената красота е тяхната дарба!
Възхищава ме неуловимостта на техните цветове,
пеперудената яркост на отразените лъчи,
пеперудената елегентност на техните движения -
Сайонара!

15.

Майсторството във всичко, създадено на тази земя,
в неточността на погледа на девойките е скрита тяхната безкрайна привързаност;
например свободата на отпускащия вятър и на аромата на цветя,
ненаситно поглъщам засмените им тръпчинки и топла емоция -
Сайонара!

16.

Аз съм само една нощна пепуруда в далечна прикътана планина:
в отделните стръкчета постепенно образувала се трева,
в полета в тъмнината
дарявам нежния златен прах по крилете си,
копнея по далечни звезди -
Сайонара!

17.

Аз съм една опияняваща се от сладостта пчела:
жадно поглъщаща приказния аромат; не предавам своята привързаност:
днес, по завръщащи се у дома тананикащи песен гласове,
възхваляващи неповторимия цветен прашец,
аз безгрижно усещам вкуса на този прашец -
Сайонара!

18.

Най-красива е онази смирена топлина,
прилича на гордата свенливост на устояващите хладния вятър лилии,
сбогом - вечно ще помня и обичам, сбогом - вечно ще помня и обичам,
звукът на това сбогом носи сладкия привкус на болката -
Сайонара!

1925

* Сайонара в превод от японски - "Довиждане”, е една от най-известните поеми на Шу. Публикувана е през 1925 г. в избраните му стихове и е посветена на красотата на Япония и на девойките от Далечния Изток. Дзен-съзерцанието в нея е отправено към нежната и топла красота на жените в Азия, лилиите в стиховете представят изящните пози на японските момичета. Едновременно с тази емоция поемата изразява преклонение пред силния дух на японците (бел.прев., Д.Б.).

** “Благодаря” (яп.; бел.прев., Д.Б.).

*** Дървени чехли с разделител между големия и съседния пръст на краката, чехлите са популярни в Китай и Япония (бел.прев., Д.Б.).

**** Известна клисура в Китай, събираща три извора (бел.прев., Д.Б.).

***** На японски фонетично думата се произнася като “пея” (бел.прев., Д.Б.).

****** Растение, разпространено в Азия, на японски: oh-beni-utsugi (буквалният му превод е “дърво с празно стъбло”) (бел.прев., Д.Б.).

© Шу Джъ-мо
© Джина Баларева, превод от китайски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2014, № 4 (173)