ЧАКАМ ТЕ*
我在等候你

web

Чакам те.
Копнея по залеза навън,
както копнея по бъдещето,
тътенът в сърцето ми заслепява слуха ми.
Защо те няма още? Надявам се
всяка минута да позволи разцъфтяването на цветята.
Пазя леките ти стъпки,
думите ти на щастие, лицето ти,
меките ти коси,
пазя твоето всичко;
надявам се всяка минута
да изсъхва подобно на клонка - къде си ти?
Искам те, желанието ми поражда болка в сърцето,
искам поглъщащата като огън твоя усмивка,
твоите жизнени извивки,
летящите звезди върху крайчицата на окото;
потъвам в омагъосващата атмосфера,
подобно на остров,
сред изумруденото зелено на морето, несамостоятелно съществуващата вълна.
О, притискаща ме мечта
твоето наближаващо идване, мечта -
онзи мистичен еделвайс
разтварящ острото цветче на времето!
Защо не идваш, търпеливата!
Ти добре знаеш, аз знам, че ти знаеш,
твоето неидване е застрашаваща живота ми болка
убиваща слънчевата пролет в живота ми,
истинността в непреклонимото убеждение прилича на черния метал в рудник,
притискаща мислите и дъха ми;
убиващо нещастното крехко ново листо на всеобхватната надежда,
плащайки с мен, подобно на затворник,
на ревността и болезнения гняв, на засрамения живот,
и на отчаяната жестокост.

Това може би е глупост, със сигурност е глупост.
Аз вярвам, че наистина съм глупак,
но не мога да завъртя щурвала в една следваща естествена посока
обкръжаващият ме вятър не ми позволява да бъда несигурен -
не мога да се върна назад, животът ме направлява!
Знам, че тази посока е повече от половината от
път, който ме обрича, но
заради теб, заради теб,
на всичко съм готов.
Това не просто е моят патос,
моят разум ми говори със същите думи.
Глупост! Искам да разчленя основните частички на живота
за да разчувствам сърцето на една жена!
Искам да предизвикам, мога да предизвикам най-много
една нейна сълза,
един нейн студен смях,
но аз съм готов! Дори
веста за моята саможертва да бъде предадена
на най-твърдия камък, дори и тя да ме мисли
за мишка в пещера, едно насекомо,
аз съм съгласен!
Полудял, откривайки истинската си същност, едно лишено от условност,
дори бог не би спасил,
отдадено на глупостта сърце, подобно на генерал,
който се опитва да върне вече изчезващата сърдечна линия на войника.
Напразно, всичко е напразно,
твоето неидване е истината, която не мога да отрека,
въпреки това в сърцето ми бушува бурен огън,
бленувам по твоето всичко,
косата ти, смехът ти, ръцете ти, краката ти;
която и да е детинска мечта и молитва
не може да смали и с милиметър
разстоянието между нас!

Притъмнената дневна светлина навън вече
са тъмните кондезирани капки вода,
върху клонките на дърветата,
птичетата направляват звука на чуруликането си,
тишината - една вселена в траур.
Часовете върху часовника непрестанно се сравняват,
мистериозният език на пръстите прилича на знак,
прилича на състрадание, прилича на ирония,
всеки път, щом удари кръгъл час, това, което чувам
е траурният звук на часовника, погребващ
моето собствено сърце.

1926

© Шу Джъ-мо
© Джина Баларева, превод от китайски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2014, № 4 (173)