ЗАТРЕПТЯЛ КРАЙ

web

Във дланите на бреговете
водата се е задържала -
зелено палмово листо сега е езерото,
а вятърът от планината слиза,
подема пак смеха ти и отлита с него.
Изплува кораб от безкрая
и иде като вест щастлива.
Седни
срещу вселената
под затрептелите криле на птиците
и забрави ти бледото си име.
Не си припомняй нищо,
не се надявай: -
тъй раждай време за любов.
Узрялото ти тяло ще достигне
на плодовете вихъра жълтеещ.
Отдай се ти на нечия въздишка,
която кацнала е в твоите очи:
базалтовите стълбове на вкаменилия се пламък -
пред твоето желание ще рухнат.

1962

© Шандор Чоори
© Генчо Христозов, превод от унгарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2014, № 1 (170)