 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА РЪКАТА ТИ СЛЕДАТА
Пълна е със сняг устата ми,
пак със сняг е пълна -
на кого ли бих могъл да кажа,
че покойница си ти два часа вече?
Бих могъл на себе си да кажа само,
който първия до тебе друг човек съм.
Ето, шалът на врата ми е,
а сякаш се обличам и към тебе тръгвам,
пък то само спрял съм се под лампата клатушкаща се
на една замряла планина,
милвам на ръката ти следата върху шала ми останала.
1982
© Шандор Чоори
© Генчо Христозов, превод от унгарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2014, № 1 (170)