МОИТЕ ГОСТИ

web

На Гейза Пашканди

Моята врата за вас отворена е, влизайте вий, бегълци
от четирите края на небето! Ето я най-малката родина:
никналата ни държава от последното пшенично зрънце!
И на вас, и на мене - тя наследство е останала.
Тук умората ви у дома си е дошла, а езикът ви пък, който
нищо другаде не значи, тука е владетел на света.
Влез, ела, ти, пратеник на Ангела на мъката, ти,
профучалият през локвите от вино мотористе, кожата ти
на бензин и смърт мирише, твоето пристигане - устата,
ревнала протестно срещу раните-гангрени, е.
Разкопчай яката твърда на Карпатите около врата си!...
Ти Баща, ти Сине на Бащата, влизайте и вий, елате!
Вие, длето-ръките ваятели, творци на корени коронни -
къщата ми пълна е с бодли и тръни без ръцете ви.
Тук, на временния ви подслон на прага, лятото е приковано,
като знак на огнено-стихийна напаст. Вие, надничари на
Последен шанс: през вода и огън,
и през разпнатото тяло Божие, както можете дохождайте!
Трябва едни други ние да се виждаме, за да бъдем видими!
Трябва едни други ние да се чуваме, за да бъдем чувани!

1973

© Шандор Чоори
© Генчо Христозов, превод от унгарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2014, № 1 (170)