Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАКЪВ ЕВРОПЕЕЦ

Петер Зилахи

web

Петер Зилахи. Три + 1Преди някой да ме сметне за душевно болен, бих припомнил, че хората от една европейска фондация с добро име ме помолиха да разговарят с мен, която молба, ако я приемем за такава, е достатъчно европейска, доколкото предполага, че ще знам нещо по-добре, ако го подложа на задълбочен анализ и не бягам от конфронтация със самия себе си, особено с оглед на това, че темата е Европа. Все едно разсеян хирург да прави дисекция на самия себе си. Или планетата да се опитва да остане в орбитата си с помощта на самоуправление вместо с гравитация. Помолиха ме да създам открита конфликтна ситуация, да дам гласност на страховете и на надеждите си, да накарам да зазвънят у себе си многото малки европейски камбани, нека да бият, както някога във ветровитите манастири на тъмното средновековие, когато предците ни за първи път насочили стрелите си към Европа.

 

Как може да се окачестви поредното обединяване на Европа? Коя картина би му подхождала по-добре? Търкалящ камък към върха на планината Сизиф или търкаляща се надолу по стълбите детска количка?

Европа видях за първи път като дете. Вместо унгарски народни приказки майка ми даде гръцката митология, за да попия малко класическо образование. Античната култура ме привлече с пировете на Олимп, с пиянските оргии, със съблазняванията си, с предателствата си, с убийствата си, със свирещи на арфа девственици и завистливи богове. В една от историите се говореше за Европа - името вече ми беше познато във връзка с много световни войни.

Светкавицата удари в Европа, казано на езика на цветята. Зевс я съблазнил, преобразен като бял бик, после я обладал като орел. Ако в караулното помещение бяха поискали описание на нападателя, на фоторобота щеше да се появи един тотемен стълб. Финикийската принцеса изгубила девствеността си на Крит1, между три континента, което е виц, защото европейците са измислили континентите. Може би Европа е била само една дума?2

Европа е полуостров в западното ъгълче на Азия, подобен на Индия субконтинент, само че в нея живеят по-малко хора, не толкова древни и не толкова разноцветни. Въпреки това я наричаме континент поради вече споменатите причини. Европейците не твърдят, че тук е започнало всичко, но нещо непрекъснато им подсказва, че тук е завършило. Сякаш произнесените в далечината думи тук получават смисъла си.

Една дума като сто, Мама я отвлекли. За щастие, това бил Татко. Майка ни пристигнала на гърба на бик и бебето й било хищна птица, което, меко казано, говори за неясно семейно родословие. Първата европейска любовна история. Доколко е европейска, може да се каже само, че митът за произхода на унгарците3 също излъчва граблива птица като случаен партньор на майка ни и по подобен начин гради върху отвличането на девойка завладяването на новата родина.

Следователно няма дилема кое е било първо, кокошката или яйцето, Европа или европеецът. Оттогава редовно отвличат Мама и само от време на време трябва да се ходи в Хага заради нея. Европа е разглезена. Забравила е откъде е дошла. Въобразява си, че е континент, че е голямото добрутро. После я обхваща съмнение, изтичва на брега на морето и се мята като обезумяла. Като че ли само чака да я отвлекат.

 

Къде е Европа? Европа в Европа ли е? Къде в Европа? Колко Европи има? Съществува ли Европа извън Европа?

За първи път европейците отвлекли Европа, което сякаш е противоречие, но по онова време не притеснявало никого. Не им хрумвало, че са европейци, докато някой не ги нападнал. Нарекли враговете си варвари. Европа системно се възраждала от удрящите по стените варвари: готи, вандали, викинги, българи, унгарци, литовци, всичките се превърнали от варварски нашественици в европейци. Европа винаги побеждавала победителите си. После отивала на брега да се огледа.

Европа е най-красива, когато я отвличат. Ако някой е склонен да я отвлече и да я обича. Би било преувеличение да твърдим, че я познаваме, понеже най-характерната й черта е промяната. Европа се възражда в обятията на новия си любим и все още е привлекателна, макар че не е в първото си хилядолетие. Европа ще свърши тогава, когато повече няма да е необходима на никого. Ако варварите не идват повече. Седи самотна на брега на морето с обветрени бръчки...

Кои са варварите и кой играе Европа засега не може да се определи. Източна Европа във всеки случай не е кандидат за жених. По-скоро е декласиран член на семейството, който идва да проси на задната врата. Жителите на Източния блок със съмнение четат във вестниците, че с нетърпение чакат деня на присъединяването. Ако го забранят, Съюзът ще е много по-популярен. Откакто е и наш, вече не изглежда толкова привлекателен. Мангизите са добре дошли, но идеалите са изчерпани. Източноевропейците не вярват, че могат да управляват съдбата си, както и че на Запада му пука за цялата работа. Иска им се само да лежат на плажа и да се оглеждат. Дано да дойдат варварите! Или поне мангизите.

 

Ти за европеец ли се смяташ? Това означава ли нещо? Средна? Източна? Централна Европа? Карпатският басейн? Милата унгарска родина? Какво е за теб!?

Преди всичко съм жител на Буда, после съм унгарец и чак след това европеец, но по принцип се чувствам добре на тази планета, разбира се, имам любими континенти. Ако се наложи, бих могъл да се застъпя за човечеството, но не съм жена, не съм цветнокож, родителите ми не са разведени, съседът не ми е досаждал в детството и досега крайни групировки не са се опитвали да ми пъхат отзад нажежени железа. Където и да отида извън Европа, казват, че съм европеец. Дори не мога да го отрека. Където и да отида в Европа, казват, че съм унгарец. Само в Европа е трудно да си европеец и в Унгария да си унгарец. Разбирам, че съм напуснал Европа по това, че изведнъж ставам европеец. Какъв европеец! Казват. Поведението ми, погледът ми, езикът ми, маниерите ми, движенията ми. Подразбирам се от само себе си.

Hungarian: старите източници наричали "Hungarian" онези конници, които в IX век извършвали набези в Европа, понеже ги обърквали с войска от няколко века преди това. Европейците сигурно са гледали на унгарците както азиатците, африканците, американците и местните жители на Тихия океан са гледали на безчинстващите европейци 700 години по-късно. 700 години по-късно Унгарското кралство се борело за съществуването си срещу османските турци, които по онова време редовно извършвали набези край Балатон. По едно време унгарският роб бил най-евтината стока в Истанбул.

 

Коя буза да обърна към вас?

Който е по-европеец от мен, мами. Идентичностите ми се допълват хармонично. Не бих могъл да съм само унгарец или само европеец. Ако трябва да избирам, тогава ще бъда срещу онези, които ме принуждават да избирам. Ще бъда срещу онези, които искат да присвоят наследството и между две речи задигат среброто на баба, били те унгарци, европейци или извънземни. Ще бъда срещу онези, които не обичат Европа, а само се навеждат над нея запъхтени.

Да бъдеш европеец изобщо не е трудно, аз например не трябва да правя нищо за това, само си драскам, пиша този текст, не бих могъл да не съм европеец или да не съм унгарец. Също така не мога да емигрирам в Европа, не мога да се присъединя към нея и не мога да се разширя. Аз съм цялостен. Не мога да бъда европеец повече или по-малко. Европа няма да е повече, няма да е по-малко след обединението, няма да е по-добра и няма да е по-лоша. Ако ще се случи нещо, то няма да е сега и няма да започне сега. Не можеш да изпуснеш Европа, защото Европа не е една страна, не е един митнически съюз, не е единни пари. Европа съм аз! Европа е дума, която изнасилват на всеки ъгъл. Европа е брак на имена, в който съпрузите не спят заедно.

 

Какво ще кажеш за границите? Хубава нова Желязна завеса? Къде би прекарал границите на Европа? Боже господи! Може ли да питат за такова нещо унгарец?!

Уредбата на границите на ХХ век не се получи добре. И от двете страни на унгарските граници живеят унгарци, които и от двете страни пак ще бъдат изключени от нещо и ще очакваме да проявят разбиране, защото в края на войната някой прокарал линия на картата. Молим ги да бъдат добри европейци, да не създават проблеми. Аз безгранично обичам Европа, която по принцип се намира между Ню Йорк, Буенос Айрес и Москва. Краищата й не се мият от морета, нито от реки, не е обградена от планини. Не може да се бутне на картата, не може да се присвои. Най-много понякога да я вземат под наем.

Европа никога не е била единна и никога няма да бъде единна страна. Винаги ще има части, които ще висят изпод одеялото, ще има части, които ще се преобразуват като Константинопол или Кордоба4. Ще има части, които ще висят и под самите себе си, ще има и части, които ще се отдалечат от Европа.

 

Дошло ли е времето на Европа? Или пък е минало? Как ще свалим покривката от дремещото ни европейство, което е покрито от едно друго европейство?

Европа вече много пъти се е обединявала, малко и много, в империи и в държави. Оригиналните кубчета, от които е построена, са големи колкото Прованс или Тоскана, или колкото морските градове-държави от Черно до Балтийско море. Такива мащаби, които могат да се изминат на кон за един ден или могат да се пробягат от маратонец. От друга страна, Франкската и Свещената Римска империя се опитали да съживят разпадналия се Рим, църковните и имперските им стремежи били над езиците и народностните групи.

 

Но тогавашната Европа била в отбранителна позиция, заплашена от постоянни външни нападения. Можем ли да направим сравнение с европейската интеграция? Стремим ли се днес към възстановяването на нещо? Рехабилитация или креативен оригинал?

Европа видимо не е свой господар. Когато се чувствала силна, всяка европейска сила с по-голям или по-малък успех се опитала да обедини под крилото си другите. Мога да приведа френски, немски, руски, австрийски, полски, унгарски и шведски примери. В единната, а после разпокъсана Европа в края на Средновековието възникнали такива супердържави като Франция, Великобритания и Испания5, които хомогенизирали и асимилирали по-големи географски територии. В този процес се смесили дузина езици и европейски традиции. Западните държави не трябвало да се изправят срещу такива военни велики сили като монголския племенен съюз, Златната орда или Османската империя, а най-много срещу бурния океан, който неочаквано станал източник на богатство. В източната половина на Европа не можело да става дума за подобно обединение. Полско-Литовската уния, Хабсбургската или Австро-Унгарската монархия били многонационални държави и стоели по-близо до създадения понастоящем модел, отколкото атлантическите държави. Не всички имали такъв късмет като португалците или като холандците, повечето малки европейски държави изчезнали в тогавашната интеграция.

 

Трябва ли да се страхуваме от Съюза? Нова ли ще е старата Европа? Защо не вярваме в себе си? Защо не вярваме в Запада?

Имаше един израз, не толкова отдавна, който използвахме за отвъдната страна на желязната завеса: "Работещата Европа". Противопоставена на винаги повреждащите се източноевропейски машини, автомобили, атомни електроцентрали и практически на всички отношения във всекидневния живот.

На изток мнозина се надяват, че отсега нататък машините ще работят, автомобилите няма да се повреждат, че пазарът ще донесе качеството и ако това е същността, тогава обединението си заслужава до последната песъчинка. Други плачат, че старите маркови имена ще изчезнат във водовъртежа на глобализацията и че Западът ще ни колонизира до последния гвоздей, и ако това е същността, може би пак си заслужава. Но какво ще стане, ако не това е същността?

 

Какво би казал за обединението един византиец или един стар прусак?6 Ще се зарадва ли оксиденталистът на обединена Европа?

Отвличането на Европа не винаги било безоблачно, още първия път се появяват новородени чудовища, сред тях един внук с бича глава, който вечеря с девственици. Европейците наричат азиатец или балканец всеки европеец, когото презират, особено балканските страни обичат да се наричат взаимно балканци. Европа само в светлината на изпълващия света хаос изглежда толкова европейска. А пък изпълващият света хаос до голяма степен е дело на европейците. В сравнение с лошите моменти на европейското съдружие тъмното средновековие изглежда страхотно добра идея.

 

Коя Европа е по-европейска? Европа на Света София, на Сикстинската капела, на Кьолнската катедрала? Или Европа на кръстоносните походи, на инквизицията, на холокоста? Не трябва ли по-скоро светът да бъде спасен от Европа, отколкото Европа да се страхува от света?

Един европеец, който през ХХ век гледаше как откарват съседите му. Които повече не се върнаха. Може би се е питал дали е бил страхлив или мъдър. Може би великодушно си е мислел, че ако всеки оцелял е виновен, тогава вината става обществена съкровищница, култура, а пък невинността принадлежи на отвъдния свят. Може би си е мислел, че е по-добре да живее. По-добре, отколкото да умре като европеец. Тогава Европа умря малко. Призраците още бродят тук. От време на време някой гроб се отваря.

Би било по-практично да се страхуваме от самите себе си, отколкото от прииждащата отвън орда. Ограниченията ни не трябва да бъдат основа на идентичността ни. Ако позволим източният фундаментализъм да продължи да възбужда европееца, никога няма да се освободим от призраците си. Европа трябва да остане отворена, иначе окончателно ще се затвори. Нашата европейска същност не бива да е предмет на страх. Не можем да загубим Европа, щом вече сме я изгубили.

 

Къде би била Африка без Европа? Къде би била Австралия без Европа? Къде би била Европа без Европа?

Когато първите европейски нашественици започнали да колонизират южните брегове на Западна Индия, срещнали такива християни, които вече повече от хиляда години мирно си живуркали в християнството, по-отдавна, отколкото повечето европейски държави, без някога да искали да завладеят Йерусалим или Константинопол, или да изпратят хиляди на кладата. Случайно първата индийска джамия и първата синагога са построени в Керала, където религиите мирно съжителствали заедно, докато не пристигнали португалците.

 

Какво е неевропеец? Какво е това, което не съм? Какво е това, което не мога да бъда?

Не съм индоевропеец, но съм обиколил Индия и ме очароваха нейното неизмеримо богатство и бедност. Не съм американец, но любимият ми град е Ню Йорк и вече съм живял във всички квартали на Манхатън. Не съм будист, но естетически и морално по-близо до мен стои будизмът, отколкото християнската църква. Не съм евразиец, но две трансконтинентални велики сили в значителна степен са повлияли на историята на родината ми. Едната в края на Средновековието повали страната, а другата в края на новото време отне младостта на родителите ми. В такъв смисъл Унгария е по-скоро европейска, отколкото, да речем, Белгия, защото стоеше по-близо до огъня.

Но да бъдеш унгарец също не е Холивуд. Напълно сме пропаднали, болниците скоро ще рухнат, образованието е остаряло, хиляди старци гладуват, общественият живот гъмжи от гласовити демагози. Не знаем английски - дори да молим!, - а пък да попълваме формуляри за конкурси съвсем не.7 Представата ни за нас е повече от нереална и продължаваме да сме най-ефективни в самоунищожението. Само хуморът ни е старият. Черен като нощта. В такова положение какъв друг да бъда освен изпълнен с надежда?

 

Ще бъдем ли по-умни заедно? Повече ли знае голяма Европа за себе си, отколкото един-единствен европеец?

Сещам се за вица, познат от детството ми, според който във вселената интелигенцията е постоянна, но броят на населението непрекъснато се увеличава. След смяната на системата започна трагикомична надпревара между източноевропейските държави коя е по-западна, а пък ако нещо има смисъл в Съюза, това може да е сближаването на малките държави. Бих направил задължителен учебен материал езиците на съседните държави, не само английски трябва да научим.

 

Не е ли прекалено обременена която и да е европейска идентичност? Не е ли по-просто да си син на света?

Цялата планета е достатъчно компрометирана. В една по-добра галактическа кръчма не биха ни пуснали да влезем. Би било хубаво най-после да се изправим лице в лице с миналото, но не би било добре непрекъснато да предъвкваме греховете на предците. Аз например нямам колективно съзнание за вина. Може би не съм възприемчив? Работата е там, че не сме имали колонии и роднините ми по възходяща линия не са се сдружавали с нито един режим след световна война. Не са били опозиция, понеже от поколения не са вярвали във възможността да се промени историята, но не си държали езика зад зъбите, в резултат на което изгубили привилегированите си места и за малко да изгубят и живота си. Въпреки това не се превърнали в жертви, нито в герои, поне не в собствените си очи, за което съм благодарен на съдбата. Ако въпросът е дали имам представа за бъдещето, бих казал, че от наличните запаси може да се построи една цветуща Европа, но не бих се изненадал, ако не се получи. Вече дори един прекрасен провал е съблазнителен.

Европа, казват, значи широколика. Под въпрос е колко е широка усмивката на невястата в сравнение с тази на новите кандидати? Като юноша с изненада видях, че в Ирландия няма магистрали, че бедните хора са много, а още повече са вярващите и селяните не живеят по-добре, отколкото в "комунистическа" Унгария. Макар че нямаше нито диктатура, нито революция, нито война. Оказа се, че Португалия, Ирландия или Южна Италия не са "пò на запад". Политическата координатна система е случайна и може да изненада и двете страни, ако сравним Марсилия със Загреб, Неапол с Лемберг или Прага с Берлин. И ако Европа е всичко, което правят европейците, тогава там е Швеция, която е отсъствала и от двете световни войни. Тогава шведите по-малко европейци ли са?

Сърцето на Европа не е в средата й. Това всеки може да види на картата. На мястото на сърцето на Европа има една банка. И в тази банка, ще подскажа, не пазят европейското културно наследство.

 

Какъв ще е новият годеник на Европа? Къде е принцът? Какви приказки можем да прочетем в новите книги с приказки?

Да видим как широколиката и многообещаваща Европа ще стане силна и желана, страшна и прекрасна, накрая скучна и омразна. Някой ден пак ще изтича на брега с безумни викове и ще я отвлекат. И отново ще я измислят. Каквото и да стане, Европа ще остане и ще плува. Не така, както би искал Западът, и не така, както би искал Изтокът. Съединението няма да е мирно, нито изпълнено с любов, въпреки това ще процъфти, дори да пукнем. Разбира се, няма да трае вечно. Това не би било европейско.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. И до днес показват на туристите дървото, под което се е състоял историческият акт. [обратно]

2. Още повече, защото и азбуката горе-долу по онова време доплувала от Финикия. [обратно]

3. Които тъкмо препускали из безкрайните пампаси на един далечен континент и си нямали хабер, че рано или късно ще навлязат в Европа. [обратно]

4. И двата града-държави са разрушени от европейци, виж Реконкистата и кръстоносните походи. [обратно]

5. Интересно сравнение в историята на оста Изток-Запад е, че докато държавите на маврите една по една изчезвали на Иберийския полуостров, Османската империя завладяла Балканите. [обратно]

6. Балтийска народностна група, която говори език, близък до санскритския, на практика избита от тевтонския рицарски орден. [обратно]

7. В трактата на Витгенщайн се казва: "Границите на моя език са граници на моя свят" - по друг начин звучи на унгарски. [обратно]

 

 

© Петер Зилахи
© Стефка Хрусанова, превод от унгарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.07.2016, № 7 (200)

Други публикации:
Петер Зилахи. Три плюс 1. София: Ерго, 2010.

Написано по молба на Европейската фондация за култура.
Първо издание: Alter Ego. Amsterdam University Press, 2004.