Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "КЪЩАТА НА ГЛУХИЯ"

Петер Крищуфек

web

14.

В Брежани войната се обявяваше няколко пъти.

Когато италианците нападнаха Абисиния, вестникарят, с камара вестници в ръце, крещеше на площада: Войната избухна! В Пушкаровата сладкарница нотариусът, господин Левендовски, вероятно така се бе уплашил, че пенснето му паднало в кафето и се счупило. Но хайде - възможно е само да се е подхлъзнал върху разсипан крем и малко да се е изцапал от сметаната - но така звучи по-драматично, както се полага в случая. Това бе първият път.

Оттогава татко намрази италианците за цял живот - не разбираше защо нападнаха със самолети и оръдия бягащите полуголи туземци с копия. Беснееше, че това са само дегенерирали римляни, последен стадий на залязващата велика антична империя, която някога гордо бе владяла цяла Европа, а днес те знаеха само да се шляят по улиците и да подсвиркват след момичетата. Наистина, това също изисква някакво умение, но...

Не промени мнението си и когато се появиха филмите на Мъжа котка, или по италиански Фелини, когото всички, включително и аз, моментално започнахме да обожаваме. Заедно с безделниците, и с подсвиркванията.

 

За втори път войната започна през лятото на 1938 година.

За това топло, спокойно и балансирано лято мама разказваше, че било най-хубавото през последните години. Цялата атмосфера убеждаваше, че светът е безопасен и ароматен. Прясно консервираните сливи и кайсии грееха в мазето, когато случайно се прокрадвахме там и отваряхме предварително някой буркан, при което под натиска капачката му издаваше хълцащ звук. Спомням си, че тогава Войто получи от баща си красив тъмнокафяв бумеранг и по цели дни си играехме с него. От време на време той излиташе в малинака накрая на градината и трябваше да го търсим, но накрая се научихме да хвърляме, така че да се връща обратно в ръцете ни.

По това време някакъв чудноват юначага (татко казваше, че е министър-председателят на чехословашкото правителство Ходжа) се жалеше по радиото, а когато не се оплакваше, поне свиреха тъжна музика. Татко не можеше да се откъсне от приемника, да не би в тези бурни времена да пропусне последните новини. Неделните ни обеди започнаха да приличат на панихида без покойник. Всички се правеха на сериозни и когато вуйчо Армин едва-едва започна да се шегува с това (той обожаваше вицовете за погребения и покойници), всички го смразиха с поглед. Радиото завладя цялата къща.

После, през септември 1938 година, когато в брежанското кино "Слован" (малко преди да го преименуват на кино "Словак" с допълнена удължена последна гласна и със заменена последна светеща буква) прожектираха филма оперета "Земя на усмивките" с тенора Рихард Таубер, чиято насмешлива физиономия с монокъл красеше много от картинките върху кутиите от цигари, каквито татко намираше в своите подаръчни пакетчета, родителите ми излезли от кисалона на Централна гара с песента Dein ist mein ganzes Herz1 на уста и научили, че е обявена мобилизация, тъй като ни грози война с Германия. Точно на двайсет и трети септември - спомням си го, тъй като тъкмо се наливах с горещ шоколад, празнувайки рождения ден на Войто. Татко си купил вестник от вестникаря на ъгъла и там това било написано с големи букви. Спрял се да прочете статията под светлината на уличната лампа, докато до него мама се блъскала и искала да види подробностите.

Точно с Войто си играехме с бумеранга в градината и дочухме как баща му засили звука на радиото. Мелодията на суинга внезапно прекъсна и се обади развълнуван глас: Внимание! Внимание! Кучето на Войто - Летов - името си бе получил според типа самолет, на който летеше подпоручик Рошко - вдигна глава, сякаш разбираше за какво става дума, разтресе се с цялото си тяло и започна да вие. Търсеше защита от Войтовия баща, притискаше се към него и не искаше да престане с това. Мотаеше му се под краката, трябваше да го гали по главата, докато поне малко се успокои, което в крайна сметка се реши от едно голямо парче шунка. Когато разказах на татко за това странно поведение, той каза, че сигурно кучето е усетило обезпокоителния тон на гласа, а може и промяната на телесната миризма у другите.

Напрежението в Брежани достигна кулминацията си със заминаването на младите мъже, подлежащи на военна служба. Въведоха затъмнение, местното радио непрекъснато обръщаше внимание на това. С Войто се взирахме до безкрайност в небосклона в очакване на първото нападение. Не можехме даже да си го представим и затова дори малко се радвахме.

Войто ми каза, че когато през нощта отишъл да се изпикае, в кухнята още светело. Там седял баща му и замислено чистел служебното си оръжие. Правел го много старателно, а от радиото звучал гласът на говорителя, който мелел нещо за един немски град, някъде зад гори и планини. Мюнхен. А на мен това ми напомняше за някакъв манастир - студени стени, обръснати глави и исус-христосовци, мъченически висящи на всеки ъгъл.

На другия ден по време на класическия маршрут на татко през площада до бръснарницата на Армин, някой развълнувано му заобяснявал, че сме отстъпили Судетите на Германия. Това нищо не ми говореше. За кратко предполагах, че са някакви строителни дялове, после отново, че са сладкиши. За голямо мое разочарование не долетяха никакви самолети - макар че многократно ги сънувах.

Няколко дни по-късно, в началото на октомври, бе провъзгласено словашко автономно правителство начело със същия свещеник, който заради това няколко години по-късно увисна на бесилото. Йозеф Тисо2 беше дебеличък и май че това бесене не бе преминало чак толкова гладко. Но сега за сега отново всичко бе наред. Настана радост, че Словакия става самостоятелна, говореше се за непоносимия чешки гнет, а от библиотеките започнаха да изчезват книги - тези, в които пишеше, че Чехословакия е прекрасна. Или тези, в които казваха, че Съветският съюз е добра страна, от която всички трябва да вземат пример.

 

Започнаха да стават различни странности. Веднъж в събота татко заведе мама, Петер, Тина и мен на обед в ресторанта на хотела "Златният елен". Намерихме си място с изглед към слънчевата есенна улица.

При поднасянето на предястието от съседната маса с трясък стана угледно облечен, дребен и пълен мъж, на гърдите си имаше окачена значка с двоен кръст. Като минаваше покрай нас по посока на изхода, полугласно подхвърли, че няма да седи в едно заведение с еврейка. За малко въздухът застина, а мама престана да яде. Келнерът събираше масата му, почистваше трохичките, премести стола, механично взе в ръце празната чиния, при което, без да бие на очи, наблюдаваше мама. Когато тя улови този поглед, той се обърна и се престори, че гледа другаде. Татко искаше да каже нещо, но не намери подходящи думи дори когато набързо заплатихме и си отидохме.

Нисичкият мъж не се бе представил, но тъй като всички пътища, както и да криволичите, водят към лекаря, месец по-късно той се гушел в татковата чакалня. Разпознаваем само благодарение на значката, влязъл в окаяно състояние в кабинета. Знам само, че татко искал да му бие инжекция, но той протестирал, възмутено крещял, че когато направили така с леля му, на другия ден умряла. После по някаква подобна причина отхвърлил с негодувание и рентгена и си отишъл. Татко разбра, че се казва Гайдош и е съветник в местния клон на Народната партия.

След няколко дена при бръсненето вуйчо Армин пусна слух, че като че ли татко би трябвало да бъде отстранен от Брежани и пръст в това има Хлинковата гарда - гвардия3. В интрижката заплете тлъстите си пръстчета и татковият колега доктор Дуцки, чиято практика бе на самия Централен площад. Той твърдеше, че баща ми му краде пациентите, а в хонорарите си слиза под тарифата и не е способен да постави надеждна диагноза. Татко знаеше, че такива думи, хвърлени на вятъра, въздействат по-ефикасно, отколкото ако Дуцки бе подал жалба до лекарската кàмара.

А после, една вечер, когато се връщаше от визитите си при пациенти, в пощенската кутия го очакваше писмо, в което пишеше:

Тъй като въз основа на постъпили сведения възниква подозрение, че вашият произход не е изцяло арийски, Градската нотариална служба ви призовава в най-кратък срок да представите актовете за раждане на своите прародители до пето коляно.

Макар че това не бе лесна работа, татко удовлетвори желанието им и за малко настъпи мир.

Когато след седмица му изпратиха второ писмо и в него формуляр за встъпване в гвардията - Хлинковата гарда, два дена ходеше замислен и на всички въпроси отвръщаше едносрично, а в края на краищата, без да се посъветва с някого, го попълни и изпрати. Разкри ми това едва много години по-късно, тогава, когато разговорът ни вече имаше само един слушател, макар и двама участника. Татко твърдеше, че е искал да защити мама, но може да го е сторил просто за да има спокойствие.

Предплати си в. "Гардиста". Отпред на уводната страница се отпечатваха писанията и изявленията на по-високопоставените немски нацисти, комбинирани с чудновати военни стихчета римушки, при чието съставяне проявяваше добър вкус например обожаваният любимец на Войтовата майка Наталия Ян Смрек, или младият и надежден Ян Костра. Едно от тях се казваше "Пред битката" и трябваше да го научим наизуст в училище:

Втвърдявай се яко за нашите прашки,
словашки гранит.
И някой ще падне пребит,
лице ще забие в полята словашки.
Ще ближе в теб рани,
словашка земя!...

За главен редактор избраха писателя Мило Урбан4, който след войната разбра, че хората обожават най-вече покаялите се грешници и написа "История на словашката държава" от гледището на убеден комунист. Та нали и Библията е пълна със случаи за радикални обрати - те са истински хитове.

И тъй като човек никога не е напълно сигурен, че не го наблюдава нечие изпитателно око, в началото на годината татко си поръча прекрасната монография за Хлинковата гарда с патетичен предговор от извадения от нафталина Емо Бохун. Тя си остана обаче грижливо опакована в хартия с фактурата за доставка, немарливо пъхната в крайчеца. В този си вид по-късно тържествено завърши в контейнера за вторични суровини.

Подобно на великолепната повествователна публикация за Хлинковата транспортна гарда5, която бе стигнала до татковите ръце с препоръка, в която пишеше: Чрез редакцията и администрацията на публикацията "ХТГ - възникване и дейност", се изпраща брат Едуард Гайдош за целите на разпродажбата й. Ръководството на клона на ХТГ в Брежани горещо я препоръчва, тъй като в нея е включена и историята на брежанската ХТГ.

И тъй като тази история бе съвсем кратка, всеки, на който бе дадена думата в книгата, тържествено се кълнеше, че на 5 юни 1938 година, по времето, когато се бе провеждала гигантската автономистка демонстрация в Братислава, където пламенно се бяха държаха речи за това, че чехите не са изпълнили Питсбъргския договор6, героично е стоял точно на това място. Ако не тялом, поне духом.

Отдавна съм разбрал - и то не само през нощта в празната, почти несъществуваща къща, с няколко капки Noax, разливащи се в главата ми, - че историята на Словакия почива в доказването, че сте били в точното време на точното място.

Преднамерено - какво правихте например на 14 март 1939 година?7 Във всеки отделен случай подходящ е един от двата отговора, а неподходящите зачеркнете: С цяло гърло крещях на площад "Хлинка", а прозорците ми бяха украсени с гирлянди. / През този ден решително не съм ходил на никакво известно място - засаждах гладиоли в градината.

Бяхте ли на 29 август 1944 година в Бистрица? Отговор: Разбира се, още от сутринта. / А къде всъщност е Бистрица?

Викахте ли "Ура!" на 25 февруари 1948 година на някой подходящ площад, да кажем "Сталин"? / Втората възможност - Полудели ли сте? По време на грипната епидемия?!

Вярвам, че на 21 август 1968 година със сигурност сте стоели пред танк, насочил застрашително дулото си към оголената ви гръд. / Или - в обратния случай - с букет червени карамфили сте приветствали съюзническите войски, което отдалече би могло да се приеме, сякаш сте стояли пред танк, насочил застрашително дулото си към оголената си гръд.

На 25 март 1988 година със свещичка в ръка сте се оставили да ви облеят с ледена вода? / Или от жилището си на улица "Йесенин" сте телефонирали в полицията, че сте, курвенска работа, след нощна смяна и толкова светлинки от улицата не ви дават да спят?

А на 17 ноември 1989 година? Отново са ви били, а при това вие сте викали: "В единството е силата"? Вярвам, че е било точно така. Всъщност тук подходящата възможност е само една, макар че кой знае какво още ще дойде. През тези дни броят на хората надвиши няколкократно капацитета - най-напред на площад "Хлинка", впоследствие площад "Сталин", а по-късно площад "Словашко национално въстание".

Дали бих уцелил правилното време с тези объркани часовници - всъщност в действителност то изглежда точно такова. А хората се сменяха, както когато дете мачка в ръцете си шоколадов дядо Коледа.

Факелните шествия на Хлинковите гвардейци в полумрака напомняха за Средновековието. В групата се мяркаха новите стари лица. Начело на бял кон яздеше предводителят, на първа линия след него крачеха двама бивши комунисти и пееха най-гласовито, след четиридесет и осма един от тях изплува на повърхността като околийски референт по сигурността. Не беше лапал дълго мухите, само си бе избръснал снопчето тъмни мустачки под носа и бе престанал да си слага помада на косата. Всичко изглеждаше като разиграването на някакъв обществен театър, на фона на бойна хорова песен, от която кожата настръхваше.

През октомври въздухът се охлади. Войтовият бумеранг все така добре ни служеше. С него се опитвахме да целим гълъби по корнизите на сградите около Централния площад, но в повечето случаи безуспешно. При това ръцете ни измръзнаха.

В град Търнава, преди Коледа, докато гвардейците полагаха клетвата си, сякаш случайно пламнаха и двете синагоги. Върховният ръководител на Хлинковата гарда Шаньо Мах8 (кой знае дали говоримото Шаньо, преиначено от Александер, можеше да подчертае неговото приятелско или несъмнено артистично мислене - но във всеки случай и до днес ми идва малко дебилно) направи разгорещено изказване:

Затова се обръщаме към Търнава, където вчера подпалиха синагогата и громяха еврейски магазини, че с това си действие там се изправиха срещу интересите на словашкия народ. Тези магазини щяха да принадлежат на вас, словаци, гвардейци, тези избити прозорци и всичко, което сте запалили или унищожили, можеше да преминат като собственост на словашкия народ.

Не подозирах, че този начин за водене на война бе започнал още някъде през 1936 година в Братислава, когато в края на април прожектираха филма на Дювивие9 "Голем", на който чувстващите се християни студенти от католическия интернат на улица "Сворадова", толкова се разгневиха, че се втурнаха на еврейската улица и изпочупиха витрините на бедните вехтошари с викове, че тези курви владеят цялото словашко имущество. И ги обвиниха, че са разпнали Христа.

На този аргумент чичо Рудо май че толкова се ядоса, че една черешка от компота му избяга, а когато почервенял и задушаващ се най-сетне я улови, крещеше, че то се знае - римските войници са разпънали Христос, а освен това той е бил евреин, за това няма съмнение. Така че исторически оправдано би било евреите да нахлуят в Рим и да разнебитят Колизеума, тъй като тия свине бяха разпънали един от тях - unsereiner - човек от "нашите". Но всички се стараеха преди всичко да го успокоят и да го изпратят да си легне.

 

За трети път войната започна в края на ноември 1938 година.

Извършваше се арбитраж за границата между Словакия и Унгария, макар че вследствие на някакво странно чувство за хумор, тези две държави не бяха представени на собствените си преговори. Заседанието напомняше на лекарски консилиум, на който решават кой крак да ви ампутират и кой да ви оставят. Като резултат Словакия бе принудена да отстъпи южната част от своята територия на съседката си. Йоахим фон Рибентроп, министър на външните работи на Германия и министърът на външните работи на Италия, зетят на Мусолини граф Чано (Отново тези дегенерирали римляни! - ядосваше се татко) драскаха толкова дълго върху картата, че им се изтъпиха моливите - така че на някои места границата им излезе няколко километра широка. Германците утешаваха словаците като тежко болен пациент - че всъщност е могло да стане и по-лошо, че биха могли да загубят Нитра и Братислава, не само Левице и Кошице. В допълнение Полша обра трохичките на север, а Германия окупира Петржалка и Русовце10. На партито всеки си отхапа по малко.

Въпреки непрекъснато започващата война, в Брежани все така не се правеше нищо.

Точно тогава на татко бе писал един колега, доктор Левиус от Левице, тогава вече окупиран от унгарската армия. Искаше да се консултира с него за някакъв банален лекарски проблем. Освен обикновените неща, на плика грееше печат с текст: Léva visza tért! - Левице се върна! Поздрав от горещия юг! Измолих този плик от баща си, имаше хубава марка. Заедно с една реклама, на която грееше жълта месечинка, използваща съхнеща на въженцето пижама. ПЕРЕТЕ НОЩЕМ И (Моля, обърнете!) БЕЗ УСИЛИЕ - половината работа е свършена, когато вечер накиснете прането с препарата за пране Frauenlob, тъй като този удивителен, разтварящ мърсотията препарат ще отдели от самосебе си преобладаващата част от нечистотията. Сутринта е необходимо само леко да го преперете с ШИХТОВ САПУН. САПУНЪТ ЛЕБЕД - най-хубавият сапун на света.

Представям си го, тъй като ненадейно в стаята падна лунна светлина. Застоя се едва минутка върху пода и по стените. Облаците отново затулиха луната.

 

После, в навечерието на парламентарните избори, седем дена преди Коледа на 1938 година, в кръчмата "При зеленото дърво", която по-късно започнаха да наричат "Вежа" - "Кулата", се втурна капеланът Яблоницки в смачкано расо - а май че от него и достa лъхаше на алкохол. Съпровождаше го тълпа юначаги, които крещяха:

- Вън евреите!

Посетителите утихнаха и се вцепениха. Кръчмарят, господин Бернауер, и председателят на футболният клуб, Новацки, се опитваха да успокоят капелана и да го изведат навън. Но той си знаеше своето.

Така че накрая един от евреите, силният мъжага Хуго Юнграйс, стана и му зашлеви толкова силна плесница, че онзи чак падна на земята.

А останалите в кръчмата наскачаха и работата клонеше към бой, затова пияните другари по чашка на капелана го вдигнаха от земята и изчезнаха.

На другия ден слухове заляха града.

Разнищваше се кой е започнал, кой колко плесници е отнесъл и че декан Петерски привикал на килимчето капелана и го смъмрил - макар че мама твърдеше, че било обратното.

Чичо Рудо коментира случая така: "За някои хора свободната воля е вредна."

 

За четвърти път войната започна през февруари на следващата година.

Председателят на Словашко-немското дружество Бела Тука11 обяви пред Хитлер, че: Поставя съдбата на своя народ в ръцете на Фюрера. Татко коментира, че това би могъл да каже и той и да постави съдбата на своя народ в ръцете на Амби Кребс.

Това не се хареса и на новия чехословашки президент Хаха, който обикновено изглеждаше, сякаш току-що става от масата за аутопсии. Накара чешката армия да окупира Словакия, затвори няколко политици, отмени автономията и обяви извънредно положение. Чешките войници, объркани и смутени, се държаха мило и не се задържаха прекалено дълго у нас. Наблюдавахме ги с Войто как безпризорно се лутат по улиците на Брежани, а един от тях искаше да ни покаже как се действа с бумеранга и го хвърли толкова силно, че той остана да виси на телеграфните жици. Едва по-късно оттам го свали вятърът.

При неделните обеди вуйчо Оскар разказваше, че от кафенето "Берлинка" в Братислава наблюдавал с колеги как тамошните германци се събират на брега на Дунав и крещят по посока на Петржалка: Фюрер, прибери ни и нас, и ние сме твои!12 Млади нацисти май че отново раздаваха на преминаващите наоколо хвърчащи листчета с надпис: Pressburg will Anschluss! В малка кола, паркирана между Старото кметство и йезуитската черква, избухна бомба с часовников механизъм. Тя отнесе уличен търговец, който случайно минавал оттам.

Не след дълго словашкият парламент тържествено провъзгласи създаването на Словашката държава.

Тази вечер преди сън вуйчо Арни си набиваше в главата, че всичко това не е истинско. Само някакъв театър, за да купуват хората вестници - ще се събуди сутринта и ще излезе голямо заглавие, че нищо не се е случило.

Но после включи радиото и узна, че унгарците с голям мерак са окупирали Подкарпатска Рус13, вероятно с носталгия по добрата стара имперска Австро-Унгария. Тази война трая четири дни, докато воюващите страни сключат примирие. В нея загинаха трийсет и шест човека и ни отрязаха поредната част от територията.

Брежани си оставаше остров на спокойствието.

Един априлски ден учителят ни по словашки господин Щерменски влезе в класната стая, като несръчно скриваше сълзите в очите си и ни нареди да отворим веднага читанката на първа страница. Трябваше да хванем здраво в ръце началните страници и с едно продължително съвместно движение, за което ни даде специално указание, да изтръгнем портрета на Масарик14 отпред и да го натрупаме на купчина пред дъската, точно до стенвестника в чест на петдесетгодишнината на Фюрера.

От училище започнаха да си тръгват чешките учители, изпращаха ги вкъщи, а от училищната библиотека изчезнаха чешките книги. Изведнъж никой не можеше да ги намери във фондохранилището, а библиотекарката се държеше странно. "Поглед в животинското царство" от Бохумил Бауш остана вкъщи у Петер. Получи съобщение, че трябва ускорено да върне книгата и макар че пожела да я заеме за още една седмица, изведнъж тя не съществуваше. Внезапно пропадна вдън земя.

А на татко изпратиха циркулярно писмо в практиката му:

Уважаеми господине!

Изпращаме Ви общовалидна наредба за промяна на взаимното обръщение от партийно на гражданско, предназначена за занаятчиите, предприемачите, както и за всички работещи в държавната информационна служба и останалите, за които се отнася.

Първоначалният поздрав на Хлинковите гвардейци "На стража!" за много кратко време се превърна в общонароден поздрав, изразяващ словашката всенародна принадлежност и патриотично чувство. Този поздрав започва да се използва не само на улицата, но и при влизането в административни служби и на обществени места. Използва се също и като заключителен поздрав при официални съобщения и обществени прояви.

В началото този поздрав се разделяше на малък и голям. Днес се постановява да има само голям поздрав, при който освен гласно при поздравяването се повдига изпъната дясна ръка до равнището на очите.

На поздрава се отговаря с дословното му повторение, или с неговата съкратена форма "Стража!"

В някои околии училищната младеж допълва гвардейския поздрав и с католически, което също е обществено приемливо.

Нареждам Ви да запознаете всички подведомствени работници и служители в кръга на Вашата дейност с тази регламентация и нейното спазване.

Министър на Вътрешните работи
на Словашката република
Александер Мах,

(саморъчен подпис)

Докато татко четеше това и бърчеше чело, по радиото свиреха хубава музика: Аз съм оптимист, знам го със сигурност, само който не се е родил, не мисли така. Гласът на Франтишек Крищоф Весели притежаваше голям чар. Въздействаше преди всичко върху мама.

- А знаеш ли, Бертинка, че със слугата си той говори винаги на унгарски? - обади се бобе15 Сара от масата и от плетката си, като си тананикаше по-нататък натрапчивата мелодия. Само малко преди да умре при автомобилната катастрофа със зейде16 Бела.

Дори не доживя новата дефиниция на понятието "евреин", кoeто не след дълго огласиха официално. А именно: Личност, произхождаща от родители евреи, която не е била покръстена преди 30 октомври 1918 година.

Татко седеше в креслото си и разлистваше "Словашки лекар". В рецензията си на някаква книга за лекарската етика д-р Хованец пишеше:

След прегледа на развитието на етиката в миналото с отпратки към Кант, Екхардт, Розенберг, Дитрих се говори за нова лекарска етика, освободена от негативизма на миналите времена, и облагородена с възгледите на народния социализъм. Новата лекарска етика трябва да води преди всичко към схващането, че наистина е интересно как ще зарасте fraktúra colli femoris17 на осемдесетгодишен старец, но с оглед на народа като цяло този случай е маловажен. Също толкова смела е и торакопластиката18 на белите дробове. При такъв болен според Гауербрух всъщност се индикира операция, след като вече всички останали средства не са дали резултат, но сега би трябвало да му се извърши и кастрация, доколкото в интерес на народното здраве е такъв обезобразен човек да не стане разплодник на малоценни индивиди. Лекарската наука заслужава признание, че е успяла да удължи човешкия живот примерно с две-три години, но от друга страна, това е увеличение на пирамидата на старите, на нетрудоспособните.

През нощта татко се събуди от настойчивото звънене на телефона. Обаждаше се гардистът Гайдош. Твърдеше, че доктор Дуцки му казал, че до сутринта трябва да получи оток, а засега нищо не става и той е много обезпокоен от това. И вече не му вярва. Питаше дали една инжекция не би помогнала.

- Елате сутринта при мен - му каза, сънен, татко.

През този обикновен, малко скучен петъчен ден на захождащото лято с Петер си пожелахме нещо да се случи, но времето сякаш беше спряло.

Следобед започна да ухае мраморната бабовка19. Мама изтри праха от колекцията си порцеланови балеринки и затвори витринката. Пусна радиото, по което точно излъчваха концерт от Брамс, дирижираше Александер Албрехт. През отворените към градината прозорци лъхаше топлият въздух от прегарящото слънце. Навсякъде тишина и спокойствие.

Тази тишина и покой нарушихме ние, нахлувайки в салона - Петер бясно, войнствено размахваше в ръце метла и ме притискаше в ъгъла, а аз само крещях:

- Не можеш да ме поразиш, аз съм Светата Правда!

Този аргумент използвах винаги като последен коз и за мое учудване обикновено хващаше дикиш.

Мама защътка: "Ш-щ-т!"

А в стаята влезе татко и каза, че Хитлер е нападнал Полша. Ей така, сухо го констатира и отиде при някакъв пациент със сляпо черво.

Чух как преди лягане мама тропаше в банята - сигурно си разчесваше косите - и ей така, като кратко издишване, зашептя: "Полша..."

Като някаква чуждестранна дума, която току-що бе научила в езиковия курс.

Свършваше първият септемврийски ден, празник на патрона на енорийския ни храм свети Егидий, закрилник на кърмещите майки, на пастирите, земеделците, корабокрушенците, стрелците с лък, просяците, слабите, който помага при пожар и суша, при бури и нещастия, в беда и самота, при изповед и епилепсия, при психически болести и безплодие. Патер Савицки настояваше да казваме това като по вода - и го знам и до днес. Принадлежи и към четиринайсетте свети помощници в нужда.

Така войната за пети път, вече окончателно, започна в Брежани на 1 септември 1939 година.

Von fünf uhr morgens ab an der Polischer grenze wird geschlossen...20

 

Списанието "Словашки лекар" в броя си от 1 септември 1939 година незабавно отпечата хубава статия със заглавие "Честна битка", за която мама и татко разговаряха на закуска, но не искаха да ни я дадат да я четем, което обаче, чесно да си кажем, действаше като най-голяма реклама.

Между германския Райх и бивша Полша от самото начало имаше недоразумения. Сполетените от Версайския диктат германци с кървящо сърце наблюдаваха битката за всеобщо изтребление, което властващата шляхта водеше срещу кръвните си братя. Те стискаха юмруци и дълго успяваха да се овладеят. С това, което обаче водачите на полския народ се показаха пред света през последните седмици, може да се назове всичко друго, но не и честен бой. Това трябва да са били егоцентрични хора, които приемаха за слабост у противника призивите да се решат спорните въпроси по мирен път. В своята предубеденост и надменност те се поддадоха на действия, които принудиха Фюрера на великия германски народ с оръжие в ръка да се притече на помощ на преследваните, безпомощни чеда на своя народ. Едва проникването на германската армия до отделни немски селища и градове разкри чудовищните зверства, на които са били подлагани представителите на германската народност. Хиляди и хиляди германци - старци, жени и деца - са били отвличани, осакатявани и убивани. Мъжете са изчезвали безследно. Отсечените крайници, избодените очи, отрязаните носове, изтръгнатите езици, лишените от мъжествеността им трупове, обезчестените девойки и жени са вечно обвинение към тези, които подстрекаваха животинските инстинкти на насъсканата тълпа. Лишени от всякаква човечност, те се изродиха до такава степен, че не се гнусяха да разпъват деца, да поливат с бензин хора и да ги палят, да ги погребват живи. Според старото международно военно право с пленниците трябва да се отнасяме хуманно. Неотдавна се навършиха 75 години откакто Червеният кръст сключи Женевската конвенция. А тя бе задължителна и за Полша!

Отстрани авторът бе публикувал една драматична и в същността си красива като фотоизкуство снимка на трупове на изнасилени жени, едната от тях лежеше напречно в съвършено златно сечение.

И с това в Словакия окончателно завърши деветнайсети век, който малко се удължи - с някакви си десетки години. От този момент вече нищо не беше както преди.

 

 

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Цялото ми сърце е твое (нем.). [обратно]

2. Йозеф Тисо (1887-1947) - словашки католически свещеник и политик. От 1939 до 1945 г. е президент на Словашката република, сателитна държава на нацистка Германия. Виновник за депортацията на словашките евреи в лагерите на смъртта през войната и за кървавата разправа с бойците на Словашкото национално въстание (1944). След войната е осъден на смърт и обесен в родината си. [обратно]

3. Полувоенно формирование от фашистки тип, основано през 1938 г. в рамките на националистическата словашка Народна партия на Андрей Хлинка (1864-1938) и съществувало до 1945 г. като помощен орган на държавната власт в Словашката република. [обратно]

4. Мило Урбан (1904-1982) - словашки прозаик, преводач и журналист, един от най-изявените представители на съвременната словашка литература. [обратно]

5. Хлинкова транспортна гарда (ХТГ) - отделно формирование към Хлинковата гарда, действащо в транспорта, нещо като транспортна милиция. [обратно]

6. Политическо споразумение, подписано на 30 май 1918 г. в американския град Питсбърг, което утвърждава свързването на чехите и словаците в самостоятелна държава, в която словаците да имат собствена администрация и парламент. [обратно]

7. Всички дати в настоящата глава са свързани с паметни, съдбоносни събития в историята на Чехословакия и Словакия. [обратно]

8. Александер Мах (1902-1980) - словашки политик-националист, през войната командир на Хлинковата гарда, министър на вътрешните работи и вицепремиер, подръжник на нацистка Германия. След разгрома й е осъден за колаборационизъм на 30 г. затвор, от които излежава 23. [обратно]

9. Жюлиен Дювивие (1896-1967) - френски режисьор, особено популярен в периода 1930-1960 година. [обратно]

10. Градове и селища, към които са имали претенции съседите на Словакия (главно унгарците), а днес се намират на територията й. [обратно]

11. Войтех (Бела) Тука (1880-1946) - станал и министър-председател и министър на външните работи на Словашката република в периода 1940-1945 г., един от главните виновници за депортиране на словашките евреи в нацистките концлагери. [обратно]

12. Пресбург (немското име на Братислава) иска Аншлус (съединение)! Под този лозунг през септември 1938 г. се извършва присъединяването на Австрия към немския Райх (всъщност мирното й анексиране). [обратно]

13. Историческо наименование на територия, която днес в по-голямата си част е в Задкарпатска област на Украйна, а други части са в Прешовския и Кошицкия край в Словакия и в Полша. [обратно]

14. Томаш Масарик (1850-1937) - чехословашки учен-историк, философ, политик - първият президент на Чехословашката република (1918-1935). [обратно]

15. Баба (идиш). [обратно]

16. Дядо (идиш). [обратно]

17. Счупване на тазобедрената става (лат.). [обратно]

18. Хирургическа интервенция, засягаща плеврата (мед.). [обратно]

19. Сладкиш, вид руло с пълнеж от какао, имитираш "шарената" структура на мрамора. [обратно]

20. От пет часа сутринта полската граница беше затворена... (нем.). [обратно]

 

 

© Петер Крищуфек
© Асен Милчев, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2017, № 7 (212)