|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОДА ЗА БЕЗБЪДЕЩНОСТТА
web
На всички деца на света
Нима няма да повярвате, ако ви кажат, че надеждата е храм,
ако ви кажа, че всеки нов ден за нов живот ще изгрява,
че, за да се слее с живота, ще тича едновременно към суматоха и към тишина
Бих могъл да кажа, но нима е достатъчно това
Не бихте ли повярвали, че всяко утро приютява на хиляди хора любовта
Знаете как се радва детето
когато захаросана ябълка получи
или пък когато да се размине с клоун на улицата се случи
И как се потапя в никому непонятна игра
Бих могъл да кажа, но нима е достатъчно това
Знаете как се радва детето на въртележка
Нима няма да повярвате, ако страстта нарече себе си "огънят на любовта"
Несъмнено ще повярвате, че любовта е предхождана от страстта
разпада се на живот и вода човешката приказка
където и да започва, може би е историята на поема една
Бих могъл да кажа, но нима е достатъчно това
Нима няма да повярвате, че поетът първо трябва да бъде човек
Нима няма да повярвате, ако ви кажа,
че този, който дава, е по-възвишен от този, който взема,
че тез’ откъснати крака и таз’ отсечена глава били са птица
Нима няма да повярвате, че са престъпление безбащинството и безбъдещността
Ако ви кажа, че цветът на розата и смъртоносната мина са дело на една и съща
ръка
Бих могъл да кажа, но нима е достатъчно това
Нима няма да повярвате, че децата не познават злото, а ние ги учим какво е
грехът
Аджъбадем - 23 април 07
© Мехмет Алтън
© Ивайло Хранов, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.11.2014, № 11 (180)
|