 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЧЕРА ЩЕ ДОЙДЕ
Вечерта полека си отива. Върху пътя
цветовете на акацията се пилеят
с порива на вятъра. Сред клоните,
смъртно, почти притреперващо,
сетното слънце застива. Земята мирише,
започва да мирише и не се побира
вече в себе си и се надига:
има пръст сега в земята и във въздуха.
Има плет със слънце; стигаме до него;
сянката е резюме на вечерта.
Чувствах те как плачеш. Не знам за кого плачеш.
Има и далечен дим -
влак навярно се завръща - докато изричаш:
Аз съм собствената ти печал, и позволи да те обичам.
© Луис Росалес
© Рада Панчовска, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2010, № 12 (133)