Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СВЕТЪТ Е НАШЕ НАСЛЕДСТВО

web

Балада за това, което винаги се отлага

Считай се жив и започни да се лекуваш,
останалото няма значение.
Достатъчно е да промени мястото си радостта,
която никой няма.
                              Сега
започни да правиш любов.
                                                Пролетта
е винаги в очакване,
                                макар да ни се пада
някакъв глад за света при подялбата
и някаква странна печал
да кара костите ни, като поискат,
да играят на домино по килима.
Считай се жив; достатъчно е,
стига ти да живееш като даващия милостиня,
стига ти да потеглиш и животът
да добие преходната си
и мощна истина:
                            Всичко се случва
колкото е могло да бъде:
                                        пеперудите
не са звезди: летят
само един слънчев ден и окапват.
Не избирай пътя си: няма пътища,
светлината е светлина, както сянката е сянка,
считай се жив и започни да се лекуваш,
останалото няма значение.

Има такъв, който погребва малко по малко света
и на брега, уморено, морето се дави.
Не очаквай чудо, което да ти отнеме
от душата тази печал;
вече няма нищо, което да питаш, няма нищо
за отговаряне,
                    има неща.
Виждаш ли ги? Гледай ги добре, защото думите
са дъжд над морето.
                                Като чаша
вино трябва да пиеш
живота капка по капка,
защото горестта опива като виното,
додето можеш да кажеш:
време е,
не знаем за какво,
                            не го знаем,
нито ще го узнаем, но няма значение,
дойде и това е всичко:
                                    тласка ни;
наш е и ни подсилва.
Считай се жив и не питай
какво трябва да правиш:
                                          време е.

 

 

© Луис Росалес
© Рада Панчовска, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2010, № 12 (133)