|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПУКНАТИНАТА
web
На Мигел Анхел Морено
Както се получава мехурче от въздух в леда,
или онази лека неувереност на свидетеля пред съдията,
или изгубване на амулета, в който никой и не вярва,
но като се изгуби, ни оставя траур без прозорци,
така пристига самотата,
така пристига времето, което в твоето сърце отваря пукнатина,
съединена с размразяването,
съвършено малка пукнатина,
където битието се ограничава
и започва да се измъква
като наследство от вода,
оставяйки те откъснат,
защото се чувстваш неспособен да избереш,
и ден след ден оставаш поразен
и толкова свит,
че сам забравяш, като някой сън, което си обичал,
което те обвързва и ти дава корен,
без никой да го забележи.
© Луис Росалес
© Рада Панчовска, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2010, № 12 (133)
|