Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

POR MOR*

web

На Мигел Ернандес

Затварят се очите ми и не успявам
да се завържа за съня на часовете мъртви.
Да се събудиш е по-зле, събудил си се тъкмо,
когато за страха си заковаван.

Някаква светлина в нощта ти казва сбогом
и мигом загорчава ти целувката;
където има двама, има болка, но си струва,
животът тръгва там, където двама я надмогват.

Трябва така отворени очите да удържам,
че се събуждам непогребан, и е животът
предразположен към студа, но неподготвен:
има събуждания, с мъртъвци завършват.

Тази Испания от светлина, смрад и бодили,
която мре от собствената си неотстъпчивост,
обърква честолюбието с горделивост
и винаги боли със същата горчилка.

И това струпване, и тази раздробеност,
което в ъгъла на склада ни замита;
животът никога не е взаимен, предпочитам
да свърши времето и тишина да се възземе.

И пресата с мумифицираното вчера,
която всичко подчинява на властта си;
известия от Борсата, като се сгромоляса,
омразата разделяща и прекомерна.

Стига ни да говорим, заплатили данък
и опакото на сюжета пак се вижда,
килимът почне ли да се разнищва
и тялото със своя траур се захване,

и знаеш, че оргазмът става аутизъм,
в който обичан и обичащ са причастни
и чувстваш ужаса му да участваш,
накарал те дълбоко в себе си да слизаш.

Всичко, което имам и което съм, отдавам,
в себеотдаването си изгубвам вяра,
че нищо свое не съм дал навярно,
изгубеното време, завещанието давам.

Ако зората ражда ни отново,
нощта агонията пак ни потвърждава
и в болничната миризма се потопявам,
събуждам се, издирвам, страдам и се тровя

с наследствената рана, в която затъвам
и този вкус на кръв в любовта,
и дългото размръзване от вцепенеността,
чиято сянка света постепенно изпълва.

17 август 1977


* Заради, по причина на (ост.) (бел.прев., Р.П.). [обратно]

 

 

© Луис Росалес
© Рада Панчовска, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2010, № 12 (133)