Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕСЕН ЗА СНЕГА, УЕДНАКВЯВАЩ СВЕТА
web
Ние сме хора, Господи, и което е изживяно
за семе повече за нас не струва;
между едно море и друго бряг не съществува;
гласът ми, който те възпява, е подмяна.
Вината е вина и хвърля сянка над доброто;
и само белият и хладен сняг остава
и някой ден след ходене и ходене в забрава
ще стигнем Яслата, без да го знаем още.
Снегът изтрива пътищата: ще ни води
към Тебе, който не заспиваш никога;
ще свети в пътя на краката непривикнали
и ще ни служи вместо звезда пътеводна.
Ще стигнем през нощта, и хладината
на собствената своя кръв ще Ти предложим.
Това е нашият подарък: друго и не можем
да ти дадем освен тъгата, тъгата, тъгата.
© Луис Росалес
© Рада Панчовска, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2010, № 12 (133)
|