Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "ОСВЕТЕНАТА КЪЩА"

web

СТРАХЪТ от болката е, а не болката, което обикновено ни паникьосва и ни прави жестоки,
което подрива душите,
както подриват брега теченията на реката,
и аз чувствам нейния гърч от дълго време,
и аз почувствах, от дълго време, че ходът на вълните й ни повлича,
разтърсва корените ни, без да ни позволи да растем,
и ни тласка, докато ни събере
в тази стая, която е вече само жаравата на смъртта,
в тази стая, където плочките се повдигат по малко
и вече не могат да напаснат отново,
както разбърканата пръст вече не се смества в дупката си:
навярно с нашето тяло се случва същото,
но, няма значение!,
сега, когато съм в стаята и се върнах от пътуването,
сега, когато се върнах да живея и нося багажа на гърба си,
както се носи маслото за последното причастие,
сега, когато останах сирак, като галерия, където звъни часовник, който не е там,
сега, когато съм заздравял, отворен и на разположение,
подай ми ръка, също както аз прескачах тезгяха, за да стигна до тебе,
подай ми ръка, защото жаждата е като траур
и кара да растат в устата ни карамфилчета, мълчания и карамфили,
подай ми ръка, да, подай ми ръка,
докато почувствам пробита дланта й
и се прелива постепенно тялото ми през онзи отводен канал;
подай ми ръка в гъстотата на нощта и в просветите на деня,
в старостта с прерязаните вени, която ме приютява под покрива си,
в дългите разходки през лятото, където звучат стъпките на мъртвите, заедно със стъпките на живите,
и във влака,
в безутешността, която не свършва, и в невинността, която капитулира,
подай ми ръка, да, подай ми ръка, както в живота, така и в смъртта,
както на земята, така и на небето.

 

 

© Луис Росалес
© Рада Панчовска, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2010, № 12 (133)