Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ ЗА ЕДНОПОЛОВАТА ЛЮБОВ

Джеф Майнър, Джон Тайлър Конъли

web | web

В последната глава разгледахме шестте библейски текста, които се използват най-често против сексуалните малцинства. И стигнахме до извода, че никой от тях не се отнася до въпроса, който ни вълнува: могат ли двама човека от един и същ пол, които се обичат, да създадат пълноценна връзка с благословията на Бог? Сега ще разгледаме други текстове, които отговарят на въпроса ни. Те са удивително позитивни по отношение на любовта към собствения пол, но най-вероятно не сте ги изучавали, нито са ви обяснявали значението им за гей малцинствата. Истината за тях застрашава някои от най-дълбоко вкоренените в обществото предразсъдъци и за нещастие, позитивните им послания обикновено са пренебрегвани. Нашата надежда е, че те ще ви донесат утеха и ще ободрят душата ви.

...

 

Обетът на Рут към Ноемин

Само две книги са озаглавени с имената на жени в Библията. Книгата “Естер” разказва за една еврейска жена, която става кралица на Персия и спасява своя народ от унищожение, като разкрива произхода си пред своя крал. Другата книга е “Рут” и в нея се разказва за две жени, които се обичат и подкрепят взаимно в трудни времена. И двете книги съдържат важни послания за хомосексуалните, но втората е тази, която дава отговор на нашето питане дали хората от един и същ пол могат да създават пълноценни интимни връзки.

В началото на книгата “Рут” са представени Ноемин и съпругът й Елимелех. Те са от Витлеем, където ужасно бедствие е направило невъзможно намирането на храна. По тази причина им се налага да заминат за Моавската земя заедно с двамата си сина, където се надяват да оцелеят. Но веднага след пристигането им Елимелех умира. Няколко години по-късно синовете на Ноемин се женят за Рут и за Орфа - две местни жени. Но дори и синовете на Ноемин умират, преди да се сдобият с деца. Трите жени остават сами без съпрузи и без наследници.

За да разберем напълно случилото се, трябва да обърнем повече внимание на историческия му контекст. По време на написването на тази история жените са имали само две допустими роли в обществото - да бъдат дъщери в домовете на бащите си или майки в домовете на съпрузите си. Жената без мъж не е имала никакво социално значение. В Стария завет има няколко истории за вдовици, които почти умират от глад, защото нямат мъже, които да се грижат за тях. Често срещаната библейска повеля да се полагат грижи за вдовиците и за сираците произтича от разбирането, че те са сред най-уязвимите хора в обществото.

Този контекст прави притчата почти немислима. Ноемин, оплаквайки съдбата си, решава да се завърне в земята на баща си с надеждата да намери храна. Тя съветва и снахите си да направят същото - да се върнат при техните родители. Орфа проявява разум и се съгласява. Но Рут се вкопчва в Ноемин и прави следния разтърсващ обет:

Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти: защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог ще бъде мой Бог;
гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! И повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе (Рут, 1:16-17)*.

Когато Рут изговаря тези завладяващи думи, тя няма предвид някакво хипотетично далечно бъдеще. Тя знае за съвсем реалната възможност да изгуби живота си, ако го повери на безсилието на друга жена в тогавашните сурови времена. Рут се противопоставя на инстинкта си за самосъхранение и само една дума може да обясни безразсъдството й - любов.

След тази реч в първата глава на книгата историята продължава с техния съвместен живот, поставяйки акцент върху качеството на връзката им. Библейският разказвач описва как Рут се грижи за Ноемин, като започва единствената работа, достъпна за неомъжените жени по онова време - събиране на плодове. Когато авторът разказва за по-късния брак на Рут с много по-възрастен мъж, този брак е представен като удобство, уредено за да помогне на двете жени да се справят с трудния им живот на вдовици. Никъде не е описвана любовта на Рут към съпруга й. Дори при раждането на техния син вниманието остава върху реакцията на Ноемин при радостната новина, а не на бащата. Накрая жените от селото (както и повествователят) дори го премълчават, казвайки: “Син се роди на Ноемин” (4:17). Освен това й напомнят за Рут, “която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина” (4:15). Очевидно всеки разбира добре, че най-важната връзка за двете жени е тази помежду им.

Нека обобщим изключителната им история: Рут се отказва от всичко, за да бъде с Ноемин; рискува живота си, за да се грижи за нея, и въпреки брака си с друг мъж, най-важната връзка в живота й остава тази с Ноемин. Такива постъпки и чувства не могат да се обяснят с обикновено приятелство в историческия им контекст. Ако оставим настрана предразсъдъците си за това, което е възможно в Библията, ще разберем, че книгата “Рут” разказва историята на две влюбени жени.

Инстинктивно и вероятно несъзнателно християните през вековете са потвърждавали истинността на тази интерпретация. Обетът на Рут е бил четен на много християнски сватби, защото улавя есенцията на любовта, която трябва да съществува между двама човека. Непоследователно е да се използват думите на Рут при отпразнуването на съпружеската любов през вековете, а същевременно да се твърди, че любовта й към Ноемин не е била съпружеска.

Библията е ясна по този въпрос: двете жени се посвещават една на друга, остават заедно доживот, обичат се и приемат семейството на другата като свое, разчитат на взаимната грижа за прехраната - също както много лесбийски семейства днес. Вместо да заклейми тази любов, Библията я прославя, като й посвещава отделна книга.

 

Каква е била връзката между Давид и Йонатан?

Предполага се, че авторът на книгата “Самуил” е живял в двора на цар Давид. Този автор изглежда е знаел интимни детайли от живота на своя владетел, както и от живота на предшественика му, цар Саул. И така, в първите две части на книгата той е разказал за сина на цар Саул - Йонатан, и за уникалната му връзка с Давид.

Може и да сте чували историята за Давид и Йонатан, но вероятно никога не сте я изучавали подробно. Някои християни я посочват като идеален пример за мъжкото приятелство - “братската любов”, “неопетнена” от усложненията на романтичната любов. Библейският текст обаче опровергава тази интерпретация няколко пъти.

Авторът на книгата “Самуил” разказва за воина Саул, който става цар на Израел, и на когото се ражда син на име Йонатан. Друг герой - Давид, който е пастир от едно от най-малките израелски племена, привлича вниманието на Саул, като доброволно се изправя в битка с чудовището Голиат, което всява страх у местното население. В текста се твърди, че героят не се страхува от чудовището, защото вярва, че Бог е на страната на израилтяните. Проявявайки изключителна смелост, Давид побеждава Голиат с помощта само на една прашка и на няколко камъка. Саул се впечатлява от безстрашния младеж и го привиква в царския двор за разговор.

И като престана Давид да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид, и Йонатан го обикна както Собствената си душа.
И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
Тогава Йонатан направи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.
Още Йонатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си (1 Самуил, 18:1-4).

А сега си представете, че тази история е за Йонатан и за една жена. Представете си, че авторът е написал следното: “... душата на Йонатан се свърза с душата на Мириам, и Йонатан я обикна като Собствената си душа”. Представете си, че още при първата си среща с Мириам той незабавно й подарява най-ценните си вещи (царските дрехи и оръжия са важни символи на социалния му статус). Ако първата част от книгата “Самуил” разказваше за срещата на Йонатан с жена, теолози от цял свят щяха да пишат за тази среща като за една от най-вдъхновяващите любовни истории на всички времена. Но понеже обектът на привързаността на Йонатан е мъж, културните ни предразсъдъци не ни позволяват да наречем връзката между двамата герои нещо повече от приятелство. А книгата очевидно описва класически случай на любов от пръв поглед между двама мъже.

Библейският текст продължава с разказа за възхода на Давид - той се превръща в могъщ воин и популярността му сред израилтяните заплашва трона на Саул. По тази причина Саул започва да крои план за убийството му. Йонатан обаче предупреждава своя любим и той успява да избяга от царския двор навреме. Тези събития се повтарят още веднъж - Давид се връща и отново успява да избяга, след като Саул се опитва да го убие за втори път.

Следват други странични събития, след които една вечер на царската трапеза отново става дума за избягалия воин, и Саул казва следното на сина си:

Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота? (1 Самуил, 20:30).

Много гей мъже са преживявали подобни разговори на маса. Те правят грешката да говорят за своя любим, с което предизвикват гнева на бащите си. Най-често вината се приписва на майката, която е била “твърде нежна”, “твърде строга”, или все някак е “покварила” сина си.

В библейския текст аргументите са същите. И, което е още по-важно, упрекът на Саул, че Йонатан срами “майчината си голота”, носи сексуални конотации. Откриването на голотата на член от семейството е евфемизъм за инцест в свещените закони на Стария завет, а Саул не би използвал този евфемизъм лекомислено. Можем спокойно да заключим, че сексуалността на царския син е била срамна за семейството му.

Йонатан веднага напуска трапезата и още същата вечер се среща с Давид, за да му съобщи скръбната новина. Разказът за последната им среща е наситен с трагизъм и с патос:

Давид стана от едно място към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много.
И Йонатан каза на Давид: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид стана та си отиде; а Йонатан влезе в града (1 Самуил, 20:41-42).

Това е последният път, в който двамата се виждат. Давид заминава да търси убежище, а Йонатан загубва живота си в битка заедно с баща си. Вероятно и двамата влюбени са знаели, че тази среща е последна и че любовта им е обречена. Йонатан припомня на своя избраник за обета, който са си дали, че връзката им ще продължи през поколенията, въпреки че те самите няма да са заедно. И по-късно, когато се качва на трона, Давид изпълнява този обет, като осиновява сина на загиналия си любим - нещо нечувано в тогавашните времена, когато е било нормално за царете да убиват всеки потенциален наследник на предходния владетел.

Последното доказателство за любовта между двамата воини можем да открием във втората глава от книгата “Самуил”. В нея авторът разказва за скръбта на Давид, който разкъсва дрехите си и пости дълго време след смъртта на Йонатан, а накрая написва и песен за него:

Саул и Йонатан
Бяха любезни и рачителни в живота си,
И в смъртта си не се разделиха;
По-леки бяха от орлите,
По-силни от лъвовете (1:23).

Как паднаха силните всред боя!
Йонатан поразен на опасните места на полето ти.
Преоскърбен съм за тебе, Йонатане, брате мой!
Рачителен ми беше ти;
Твоята любов към мене беше чудесна,
Превъзхождаше любовта на жените (1:25-26).

Вдъхновен от Светия дух, авторът на книгата “Самуил” е описал любовта между двама велики мъже и не е видял никакъв конфликт със свещените закони на Левит. Как е възможно това? Очевидно и той е разбрал тези закони като нас - като забрани на идолопоклонническия секс в храмовете на други божества. Тези ритуали нямат нищо общо с любовта между двама мъже, които са се обичали и са служили на Бога на Израел.

Защо и ние не можем да проявим същия здрав разум днес? Защо повечето християни се стремят да унижават любовта, която толкова красноречиво е утвърдена в Библията?

Помнете - Давид не е някакъв незначителен герой - наречен е “човек според сърцето на Господ”(1 Самуил, 13:14).Той е един от най-обичаните царе на Израел и от неговия род произхожда Исус Христос.

 

Етиопският евнух: Презрян и отхвърлен от всички, но не и от Бог

Авторът на “Деянията” се е стремил да напише подробна история на делата на апостолите след възкресението на Исус. В 8-ма глава от тази книга можем да проследим апостол Филип на евангелистка мисия в Самария. Там той “разгласява благовестието” (8:4), лекува хора и прогонва демони. Усилията му са толкова успешни и привличат толкова много хора към вярата, че “настава голяма радост в оня град” (8:8). В разгара на мисията обаче Светият дух му заповядва: “Стани и иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята на Газа.” (8:26).

Странна е тази заповед - да изостави плодотворните си усилия, за да отиде в пустинята. Но Филип прави това, което Бог повелява. По-нататък историята става още по-странна. Насред пустинята той среща самотен етиопски евнух, запътен към дома си след поклонение. Този мъж седи в колесницата си и чете от книгата на Исаия.

Нека изследваме по-отблизо идентичността на етиопския евнух. По време на написването на “Деянията” етиопци са били жителите на Нубия - южна съседка на Египет. От това можем да заключим, че евнухът е бил чернокож африканец. Самото понятие “евнух” обаче не е толкова лесно да се разясни.

Гръцката дума, употребена в Деянията, е “eunouchos” и означава буквално “охранител на дивана”. Тези охранители се ползвали с най-голямо доверие в царските палати и в домовете на заможни хора, защото пазели жените. Някои евнуси са се издигали и до високи позиции в управлението на своето царство. В тази точно история поклонникът бил и ковчежник на кралицата на Етиопия (8:27).

Не всеки е бил годен да служи като евнух. Поради интимния си достъп до жените в съответния дом избраните за тази позиция мъже трябвало да не проявяват интерес към противоположния пол и, разбира се, да не прибягват до сексуално насилие. И въпреки че древните общества не са имали нашата ясна представа за хетеросексуалността и за хомосексуалността, хората били разграничавани по същия начин. И тогава, както и сега, някои мъже имали репутацията на незаинтересовани от жените като обекти на сексуално желание. Те били идеалните евнуси.

Разбира се, понякога е било трудно да се намерят “охранители на дивана”. В такива случаи, или когато господарите са предприемали извънредни мерки за сигурност, някои мъже са били кастрирани, за да се елиминира риска от объркване в кръвната линия на наследниците. При всички случаи би било исторически неточно да се твърди, че всички евнуси са били кастрирани хетеросексуални мъже. Античната литература разграничава различни видове евнуси. Някои наистина са ставали такива след човешка намеса, т.е. кастриране. Но има и много описания на “естествени” или евнуси “по рождение”. Тази категория очевидно включва мъже, които още от ранна възраст изглеждали незаинтересовани от другия пол.

Така например в еврейския Талмуд, написан няколко столетия след Новия завет, но базиран на много по-ранна устна традиция, Равин Елиезер посочва “евнуси по природа”, различавайки ги от другите, създадени с човешка намеса. Той дори твърди, че естествените могат да бъдат “лекувани” - становище, което не може да бъде отнесено към мъже с генитални дефекти.

В същата книга някои равини обсъждат как могат да се разпознават естествените евнуси. Белезите включват закъсняло окосмяване, урина, която не оформя арка, липса на брада, мека коса, гладка кожа, тънък глас и тяло, от което не се издига пара по време на къпане през зимата... Тези антични стереотипи напомнят за съвременните представи за гей мъжете като женствени и нежни момчета, които имат нужда от лечение, защото нещо с тях не е наред.

И какво не е било наред? От древните текстове става ясно, че евнусите като класа са имали репутация на мъже, които желаят други мъже, вместо жени. Според един шумерски мит за създаването на евнусите “те не задоволяват женския скут”. Създадени са, за да устояват на женските съблазни.

Римският драматург Ювенал, живял малко по-късно от Исус, заявява: “Трудно е да не се пише сатира за нежния евнух, когато реши да се ожени.” Лукиан - гръцки сатирик от приблизително същото време - оприличава “мекия” мъж и съпругата му на глух човек с флейта, плешив човек с гребен и слепец с огледало.

Античните култури традиционно свързват евнусите със сексуалното влечение към мъже. В “Кама сутра” например е отделена цяла глава за тях. Quintus Curtius, историк, който е писал много за Александър Велики, съобщава, че палатът на завоевателя е давал подслон и на “стада от евнуси”. Самият Александър се влюбил в един от тях, чието име било Багоас, и имал трайна любовна връзка с него.

Всички тези примери показват, че и в древните култури евнусите са били обичайните заподозрени. Това не означава, че всички са били гей мъже, но като клас от поданици те са били традиционно асоциирани с хомосексуалното желание.

Имайки предвид този исторически контекст, вече можем да се върнем към разказа от 8-ма глава на “Деянията”. Изводът, до който вече трябва да стигнем, е следният: когато етиопецът се е представил на Филип като евнух, Филип е имал представа за тази категория хора и за сексуалното им влечение към мъжете, с което са били популярни в тогавашното общество.

“Деянията” (8:32-33) включват едно важно уточнение - етиопският пътник чете Книгата на Исаия (53:7-8) от Стария завет. Този откъс е смятан от ранните християни за пророчество, свързано с Исус. Цялата 53-та глава описва страданията на избрания от Господ. “Той бе презрен и отхвърлен от човеците.” (Исаия, 53:3); “Той беше угнетяван, но смири Себе си.” (53:7). Изборът на тази глава е странен за човек, който се връща от поклонение в свещения град. Но добива смисъл, ако самият той се е оказал презрян и отхвърлен от религиозните лидери в Йерусалим.

Също както лесбийките, гей мъжете и бисексуалните от днешно време, евнусите са били сексуалните изгнаници на древното еврейско общество. Във “Второзаконие” (23:1) пише следното: “Оня, който е скопец, или чийто детероден член е отрязан, да не влиза в Господното събрание.” До първи век се е смятало, че този закон важи за всички, които са неспособни да създават деца (физически или по причина, която днес бихме нарекли сексуална ориентация). Еврейските учители от първи век дори забраняват приемането на такива хора в своите храмове. Твърде вероятно е този евнух да не е бил допуснат изобщо до синагогата.

И така, апостол Филип, воден от Светия дух, се среща с поклонника и го пита дали знае какво чете. Етиопецът, който вероятно все още не е намерил религиозен учител, отговаря: “Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.” (Деяния, 8:31). Тогава Филип започва разговора им с благата вест за Исус.

По-късно двамата се приближават до място, където има вода, и евнухът пита: “Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?” (8:36). Отговорът на апостола е неочакван за всеки, който все още подхожда с предразсъдъци към хомосексуалните си събратя:

Ако вярваш от все сърце, можеш. (8:37)

Апостол Филип не казва: “Нека да си поговорим за “Второзаконие” (23:1), а окуражава самотния пътник. Няма начин да знаем със сигурност дали този евнух е изпитвал сексуално влечение към мъже, но знаем, че е принадлежал към малцинство от хора, за които то е било типично, според многобройни древни източници. А от думите на апостола става ясно, че принадлежността му към това малцинство не е пречка за покръстването му.

 

Разнообразие в Сътворението

Повечето християни твърдят, че Бог не е създавал хомосексуални хора. Това убеждение е важно за тях, защото осъзнават, че ако Бог е създал и такива човешки същества, тогава отхвърлянето им би означавало отричане на божествения замисъл. За да подсилят твърденията си, християните цитират Исус:

А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът (Матей, 19:4-5).

От тези думи християните заключават, че хетеросексуалният брак е единственият легитимен начин за хората да създават пълноценни любовни връзки. Още в същата глава обаче Исус казва и друго:

Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.” (Матей, 19:11-12).

Тук Исус идентифицира три групи от мъже, които не сключват брак с жени. В едната група са тези, които “сами себе си са скопили заради царството небесно”, т.е. хората, които се отказват от брака, за да служат по-добре на Господ. Други “скопци” са тези, които са “направени” от други хора - това очевидно са кастрираните мъже. Но Исус споменава и трета категория - “скопци по рождение” [неточен превод от гръцката дума “eunouchos” - б.пр., Н.А.]. Някои биха спорили, че става дума за мъже, родени без тестиси, но това е изключителна и неизвестна рядкост, особено в библейските времена без масови комуникации. А и такава интерпретация би пренебрегнала значението на думата евнух, познато от многобройни други древни текстове, както вече разяснихме подробно.

Като мъдър и информиран човек Исус би трябвало да е наясно с общата представа за евнусите от своето време. И все пак казва, че те са родени такива. Заключението, което трябва да извадим от думите му, е фундаментално - Господ е създал хомосексуалните евнуси точно такива, каквито са! Исус го твърди.

И така той не намира за необходимо тези хора да бъдат лекувани, нито ги заклеймява, а просто и спокойно ги изброява като клас от достойни хора, заедно с другите, които са се отказали от брака, за да служат на своя Бог.

От Евангелието на Матей разбираме, че повечето хора са създадени за хетеросексуален брак, но, за разлика от много съвременни християни, Исус не смята този брак за единствения достоен начин на живот. Той признава, че някои човешки същества са създадени от Бог, за да следват по-необичаен път. Някои са “евнуси по рождение” - създадени от Господ по този начин.

 

Мнозинството ли решава?

Не е лесно да промениш представите на хората. Понякога изглежда, че дори гласът на Господ да прогърми от небето, пак няма да бъде достатъчен, за да убеди християнските ни приятели да приемат лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и родените в неподходящи тела. За щастие, истината не се определя от мнозинството.

Ако се определяше от него, християните все още щяха да притежават роби, жените и цветнокожите нямаше да имат право да гласуват, евреите, мюсюлманите и заподозрените вещици щяха да бъдат убивани групово, а за хомосексуалните нямаше да има никаква надежда. Но, както Мартин Лутър Кинг е казал веднъж: “Повалената истина ще се изправи отново!”

 

 

БЕЛЕЖКИ

* В превода цитатите от Библията са по изданието: Библия. Библейско дружество. София, 1998. [обратно]

 

 

© Джеф Майнър, Джон Тайлър Конъли
© Николай Атанасов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2011, № 5 (138)

Превод със съкращения по: Rev. Jeff Miner and John Tyler Connoley. The Children Are Free. Reexamining the Biblical Evidence on Same-sex Relationships. Jesus Metropolitan Community Church, 2002, pp. 27-55.