КРАТКОСТИШИЯ - 1

web

*

Ех, да можех да съхраня гласа ти като капсула!
Сутрин да я поемам,
за да чувам ехото ти през целия ден.

*

Не можеш ли просто така да заминеш,
без да ми отнемеш чувството
за място и за време?

*

Всички пътища водят до тебе,
освен един, който
води директно до сърцето ти.

*

В източната стена на църквата
тя пусна едно-единствено желание:
"Той да не я пожелае!"

*

Не усещам моите крила,
възможно е да са пречупени
или забравени на
нощното ти шкафче.

*

Не е обяснение в любов, а любов.
Не е поредна авантюра,
а връщане към твоята зора,
преди сърцето отново да прескочи
границите на живота.

*

На дясното ти рамо - гълъб,
на лявото - два.
Хранят своите надежди.

*

През моята врата влезе
утрешният ден,
не го познах, но през усмивка рече:
"Предай нататък".

*

Иска ми се тази сутрин,
иска ми се да докосна,
твоето име.

*

София -
накрая заживя в мене.
А морето!
Ето го, на петстотин прегръдки оттук.

*

Заприличала си на пясък.
Колкото повече те стискам,
толкова по-бързо изтичаш между
пръстите ми.

*

Крачка напред, пет назад,
въпреки това, керванът
пристигна.

*

Ще те нарисувам по стените,
на софийското метро,
където мотрисите галопират,
по две бездушни линии
и търсят своето спасение.

*

В гроба се пенсионират последни
артистът, поетът и безделникът.

*

Понякога кафето ме изпива рано сутрин,
събужда се часове преди мене,
прочита моите молитви и заспива.

*

Не мога, разбери, не мога,
да спра да мечтая
по време на априлските дъждове.

*

И тази нощ забелязях,
че те няма.
Много слънца светят,
и нито една луна.

© Хайри Хамдан
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.05.2014, № 5 (174)