Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАТКОСТИШИЯ - 1

web

*

Ех, да можех да съхраня гласа ти като капсула!
Сутрин да я поемам,
за да чувам ехото ти през целия ден.

*

Не можеш ли просто така да заминеш,
без да ми отнемеш чувството
за място и за време?

*

Всички пътища водят до тебе,
освен един, който
води директно до сърцето ти.

*

В източната стена на църквата
тя пусна едно-единствено желание:
"Той да не я пожелае!"

*

Не усещам моите крила,
възможно е да са пречупени
или забравени на
нощното ти шкафче.

*

Не е обяснение в любов, а любов.
Не е поредна авантюра,
а връщане към твоята зора,
преди сърцето отново да прескочи
границите на живота.

*

На дясното ти рамо - гълъб,
на лявото - два.
Хранят своите надежди.

*

През моята врата влезе
утрешният ден,
не го познах, но през усмивка рече:
"Предай нататък".

*

Иска ми се тази сутрин,
иска ми се да докосна,
твоето име.

*

София -
накрая заживя в мене.
А морето!
Ето го, на петстотин прегръдки оттук.

*

Заприличала си на пясък.
Колкото повече те стискам,
толкова по-бързо изтичаш между
пръстите ми.

*

Крачка напред, пет назад,
въпреки това, керванът
пристигна.

*

Ще те нарисувам по стените,
на софийското метро,
където мотрисите галопират,
по две бездушни линии
и търсят своето спасение.

*

В гроба се пенсионират последни
артистът, поетът и безделникът.

*

Понякога кафето ме изпива рано сутрин,
събужда се часове преди мене,
прочита моите молитви и заспива.

*

Не мога, разбери, не мога,
да спра да мечтая
по време на априлските дъждове.

*

И тази нощ забелязях,
че те няма.
Много слънца светят,
и нито една луна.

 

 

© Хайри Хамдан
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.05.2014, № 5 (174)