Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА МАРИОНЕТНИЯ ТЕАТЪР

Хайнрих фон Клайст

web

Прекарах зимата на 1801 г. в гр. М.1, където една вечер случайно срещнах в един градски парк г-н К.2. Наскоро, в същия град, той бе назначен за балетен солист3 на операта, където получи необичайно великодушни отзиви от местната публика.

Споменах му, че съм останал изумен неколкократно да го забележа в кукления театър, сраснат с тържището, където простолюдието се забавляваше с кратки драматични бурлески4, изпъстрени с песни и танци.

Той ме увери, че пантомимата на тези кукли му носи голямо удоволствие, и ми поясни, че танцьор, който иска да се развива, непременно би могъл да научи много от тях.

Тъй като ми се стори, че изказването му е нещо повече от празна приумица, реших да се застоя при него, за да науча повече за доводите, с които може да подкрепи едно толкова особено мнение.

Той ме попита дали наистина не съм счел някои от движенията на куклите, особено тези на по-малките от тях, за извънредно грациозни по време на танц.

Не можех да отрека. Дори Тениерс5 не би могъл да изрисува по-изящно една трупа от четирима селяни6, танцуващи кръгом с бързи стъпки.

Поинтересувах се от устройството на тези фигурки. Исках да разбера как е възможно да направлявам отделните им крайници и опорни точки, така че да не оплитам пръстите си в безброй конци, както обикновено се случваше поради ритъма на движенията им?

Той ми отговори, че не бива да считам кукловода за някой, който по време на различните фрагменти от танца обмисля и направлява всеки един крайник така, сякаш е независим от останалите.

Всяко движение - продължи той - има свой собствен център на тежестта7. Нужно е единствено да напътстваш този център в сърцевината на фигурата, а крайниците, които не са нищо повече от махала, ще подемат движението от самосебе си по механичен път, без нужда от външна намеса.

Това движение е много просто - добави той. - Понякога, когато центърът на тежестта бива понесен по права линия, крайниците описват криви подир него и често целокупно, поклащащи се по чиста случайност, достигат до един вид ритмично движение, наподобяващо танц.

Започнаха да ми се изясняват причините, поради които прекарва времето си в кукления театър. Ала все не можех да предположа какви доводи смята да изложи впоследствие.

Попитах го дали вярва, че кукловодът, който дърпа конците на куклите, трябва непременно да е танцьор, или най-малкото да има дълбок усет за това, какво е красиво в един танц?

Той отвърна, че дори техническото изпълнение на една работа да не изисква значително усилие, това все пак не значи, че тя може да бъде изпълнена правилно без никакъв усет.

Линията, която описва центъра на тежестта - добави той, - е действително много проста, и в повечето случаи дори права. В случаите обаче, когато линията e крива, кривината й е най-малко от първи и най-много от втори ред8. Като в последния случай - продължи той - формата й може да бъде единствено елиптична, каквото по начало е и движението на върховете на крайниците на човешкото тяло заради ставите ни. Това е нещо, което всеки кукловод умее да долови от раз.

Погледната от друга страна, същата тази линия представлява нещо много потайно, защото тя не е нищо друго освен Пътят, извървян от душата на танцьора. Съмнявам се, че тази линия може да бъде открита другояче, освен чрез постоянното преместване на центъра на тежестта на куклата от страна на кукловода, с други думи - чрез неговия танц.

Отвърнах му, че в такъв случай кукловодството би следвало да се сравнява с нещо извънредно безинтересно като въртенето на колелцето на хърди-гърди9.

В никакъв случай - отговори той. - Напротив, съществува едва доловима връзка между движенията на пръстите и движенията на куклите, привързани към тях, подобна на връзката между числата и техните логаритми или между хиперболата10 и нейната асимптота11.

Междувременно, той вярваше, че дори тази последна следа от човешки разум може да бъде изтрита от куклите и така техният танц да премине изцяло в царството на механичните сили, призован дори от нещо като, както по-рано предположих, завъртането на колелце.

Не скрих почудата си от вниманието, което той отделяше на това предназначено за простолюдието изкуство. Не само че откриваше в него почва за по-възвишени постижения, а самият той сякаш се опитваше да ги догони.

Това го разсмя: "Смея да твърдя, че ако има механик, който може да сглоби кукла според моите изисквания, ще успея посредством нея да изпълня такъв танц, какъвто нито аз, нито който и да е от най-надарените танцьори на нашето съвремие, дори и самата Мадам Вестрис12, не ще бъдат в състояние да надминат."

Някога - обърна се той към мен, след като забеляза, че съм забил умълчан поглед в земята - чувал ли сте за изкуствените крайници, изработени от английски майстори, с цел да помогнат на клетници, загубили краката си?

Отвърнах му, че не съм. Никога не бях чувал подобно нещо.

В такъв случай - отбеляза той, - опасявам се, няма да ми повярвате, когато ви кажа, че хората, носещи въпросните крайници, действително умеят да танцуват. Но защо казвам танцуват? Арсеналът им от движения може и да е ограничен, но стъпките, които им се удават, те изпълняват с такова спокойствие, лекота и прелест, че не биха могли да подминат възхищението на внимателния наблюдател.

Казах му с насмешка, че с този си подход, най-сетне е успял да спечели слушател в мое име. Несъмнено майсторът, способен да изгради един от тези чудати крайници, би могъл да построи и кукла, отговаряща на изискванията му.

Как - попитах го, тъй като сега той от своя страна бе погледнал смутено в земята - смяташ да опишеш изискванията си на съответния майстор?

С помощта на нищо - отговори той, - което не може да се открие и в обикновените кукли: съразмерност, подвижност, лекота - само че от по-високо качество и най-вече с по-естествена подредба на центровете на тежестта.

А какви предимства биха имали тези кукли пред един човешки танцьор?

Предимства? На първо място едно негативно, превъзходни ми друже, и то е именно фактът, че те никога не се преструват. Преструвката се случва, както знаете, когато душата, или т.нар. vis motrix13, се намира в точка, различна от центъра на тежестта за съответното движение. Тъй като кукловодът разчита изцяло на телта или конеца си, и не разполага с никаква друга опорна точка освен тази, всички останали крайници са такива, каквито трябва да бъдат - мъртвила, същински махала, които всецяло следват закона на масата. Едно превъзходно свойство, което човек напразно се мъчи да открие в повечето от нашите танцьори.

Вземете например онова момиче П. - продължи той. - Когато играе Дафне, преследвана от Аполон, тя се обръща към него, за да го погледне. В този момент, душата й се намира в поясния прешлен. И точно тогава тя се навежда, сякаш иска да се скърши като наяда14 от школата на Бернини15. Погледнете и младия Ф., когато играе Парис и застанал под трите богини, се пресяга към ябълката на Венера. Душата му се намира (страшно е дори да си го помисля) точно в лакътя.

Подобни грешки - поде той след кратка пауза - са неизбежни. Веднъж вкусили от Дървото за познаване на добро и зло, резето на портата към Рая е спуснато за нас, а херувимът стои зад гърбовете ни. Принудени сме да странстваме из света в опити да открием някакъв заден вход, през който да се промъкнем.

Засмях се.

В края на краищата - помислих си, - духът не може да греши там, където го няма.

Забелязах, че той все още имаше нещо наум и го помолих да продължи.

При това - каза той - тези кукли имат предимството, че са безтегловни. Те не познават инертността на материята, това качество, най-много убягващо на танца, защото силата, която ги издига във въздуха, е по-голяма от тази, която ги заступорява на земята. Какво ли не би дал добрия стар Г., ако тежеше седемдесет фунта по-малко, докато е на земята, но пък да беше също толкова по-тежък, когато изпълнява неговите антрашам16 и пируети? Куклите имат нужда от пода единствено, за да го докоснат леко, и както при елфите, тази моментна пречка да придаде нови сили на крайниците им. Ние се нуждаем от пода, за да си отдъхнем, и за да се съвземем от положените усилия. Това очевидно не е част от танца и ние се опитваме да прикрием този факт, доколкото можем.

Отговорих му, че без значение колко изкусно води дискурса, няма как да ме убеди, че в една проста механична кукла има повече грация отколкото в устройството на цялото човешко тяло.

Той възрази, че за човеците е чисто и просто невъзможно да достигнат механичните кукли в тази област. Единствено едно божество би могло да се разправя с неподвижната материя на такава висота и точно от това произтичал аргументът му, че тук тези две същества се срещат в обща точка, бидейки част от една и съща кръгообразна реалност.

Изумявах се все повече и повече и не знаех с какво да отвърна на подобни чудачески твърдения.

Изглежда - продължи той, загребвайки си щипка тютюн, - не сте прочели внимателно глава трета от Първа книга Моисеева, а който не познава този начален период на човешкото развитие, не би могъл да води комфортно дискусия за по-нататъшните периоди, още по-малко за последния.

Споделих му, че много добре знам до какви разриви в естественото благоразположение на човек може да доведе съзнанието. Навремето един млад мой познат, съвсем пред очите ми, изгуби своята невинност и всичко това заради една нищо и никаква забележка. Впоследствие той така и не откри пътя обратно към Рая на невинността, въпреки неимоверните ми опити.

Но що за изводи - продължих аз - могат да се извлекат от това?

Той ме попита, за какъв по-конкретно инцидент става въпрос.

Посещавах една обществена баня - започнах да му разправям - преди около три години. Бях в компанията на млад мъж, който тогава все още бе изпълнен с невероятно блаженство на духа. Беше на не повече от седемнадесет години и следите от суета върху осанката му, резултат от благоразположението на женския пол, за момента едва се забелязваха. Случи се така, че по-рано и двамата бяхме видели в Париж статуята на момчето, което вади трън от стъпалото си17. Отливката на тази статуя е широкоизвестна и може да се намери в множество немски колекции. Моят приятел тъкмо понечи да качи стъпалото си върху една табуретка, за да го изсуши, когато забеляза отражението си в огледалото. Тогава той се засмя и ми заяви, че е направил голямо откритие. Действително, подобна мисъл осени и мен в почти същия момент. Но не бях сигурен дали това затвърждаваше наличието на грациозност у него или хвърляше светлина върху суетата му. Засмях се и на свой ред му отговорих, че му се привиждат духове. Той се изчерви и повдигна стъпалото си за втори път, за да ми се покаже отново, ала и този опит, както можеше да се предвиди, се провали. Объркан, той продължаваше да повдига крака си за трети, четвърти, дори за десети път. Ала напразно, защото не бе по силите му да възпроизведе същото непринудено движение. Всичко това бе толкова комично, че едва сдържах присмеха си.

От онзи момент насам, това момче преживя някаква необяснима промяна. Започна да се застоява пред огледалото по цели дни. Всичките му прелести започнаха да го напускат една подир друга. Над него се появи някаква невидима и необяснима сила, която като стоманена мрежа плени до преди това свободолюбивата игра на жестикулациите му. Мина година и вече нямаше и следа от любвеобилността, която преди носеше такова удоволствие на всички очи, отправили поглед към него. Все още има жив свидетел на въпросното падение, който може дума по дума да потвърди това, което току-що ви разказах.

В такъв случай - каза г-н К. приятелски, - мога ли да ви предложа друга история, която, както лесно ще забележите, има много общо с това, което чухме? Намирах се на път към Русия, на посещение в имението на г-н Г., ливонски18 благородник, чиито синове по това време усилено се занимаваха с фехтовка. Особено по-големия от тях, който току-що се бе завърнал от университета и си даваше вид на голям майстор. Една сутрин, докато бях в стаята си, той ми връчи една от рапирите си. Започнахме да се фехтоваме и по време на боя се оказа, че аз съм този, който взима връх. Ядът му го объркваше допълнително и почти всеки мой удар попадаше в целта си. Накрая рапирата му излетя встрани. Полушеговито, полупрочувствено, той измърмори, вдигайки оръжието си, че най-накрая е намерил майстора си, но че всеки на света рано или късно го намира и затова сега той на свой ред щял да ме заведе да открия своя. Братята му започнаха да се смеят и да крещят: "Напред! Напред! Към сайванта19!", след което ме взеха за ръка и ме заведоха при една мечка, която г-н Г., техния баща, отглеждаше във фермата си. С изумление заварих мечката да стои изправена на задните си лапи, подпряла задницата си о стълба, към който беше привързана. Беше повдигнала дясната си лапа във въздуха в бойна готовност. Гледаше ме право в очите. Бе застанала в идеална поза за фехтовка. Помислих си, че бълнувам. Никога не се бях изправял срещу подобен противник. "Бийте се! Бийте се!", настървяваше ни г-н Г., "и вижте дали ще можете да я ударите!". Изчаках изумлението ми да позатихне и влязох в бой срещу мечката. Когато й посегнах с рапирата си, тя парира удара с леко и пъргаво движение на лапата си. Опитвах се да я надхитря с най-различни финтове, но животното дори не трепваше. Нападнах я отново със скорострелна ловкост. Удар като този би ударил безпогрешно всяка човешка гръд. Мечката отново парира удара с небрежно помръдване на лапата си. Бях попаднал в същата ситуация, в която бе и младия г-н Г. Невероятната строгост на мечката ме караше да губя самообладание. Разменяхме си удари и финтове един след друг, докато не потънах целия в пот. Но всичко това беше напразно. Мечката не просто парираше всичките ми удари, както биха ги парирали най-добрите фехтовчици на света - тя дори не помръдваше, когато аз се опитвах да я финтирам. Стояхме очи в очи и тя ме гледаше, сякаш можеше да прочете душата ми. Десницата й бе все така високо вдигната в бойна готовност, а ударите ми тя вече въобще не взимаше на сериозно. Вярвате ли на тази история?

Напълно! - извиках от превъзбуда. - Бих повярвал дори ако ми я разкаже някой напълно непознат - толкова реалистично звучи. А какво да говорим за човек като вас...

Превъзходни ми друже - поде отново г-н К., - вече разполагате с всичко необходимо, за да ме разберете докрай. Виждате как, докато в границите на органичния свят мисълта става все по-мъждива и слабееща, блажеността от своя страна израства по-озаряваща и решителна от всякога. Също както когато сечението на две прави преминава от едната им страна, пресича ги и продължава до безкрайността, докато най-сетне отново не пресече началната си позиция. Или пък когато отражението във вдлъбнато огледало отново се появява пред нас, след като се е смалявало в безкрайността. По същия начин блажеността се завръща при нас едва след като познанието е достигнало безкрайността. Блажеността се появява в най-чистата си форма в човешкия образ, който или няма съзнание, или има безкрайно съзнание, т.е. или в куклата, или в божеството.

Тоест - попитах разсеяно, - значи ли това, че хората трябва пак да вкусят от Дървото за познаване на добро и зло, за да постигнат състояние на невинност?

Естествено - отговори той. - Но това е последната глава от историята на света.

1810

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. В една от биографиите на Клайст е отбелязано, че от юли до ноември на 1801 г. е пребивавал в Париж, като в края на декември се премества в Базел. Зимата на 1803 г. прекарва в два града, които започват с "м" - Милано (от нем. Mailand) и Майнц (от нем. Mainz). По-вероятно става въпрос за Милано, град с традиции в оперното и балетно изкуство (Kleist Gesellshaft 2015). [обратно]

2. Кандидат за прототип на г-н К. е Джамбатиста Кеки (от итал. Giambattista Checchi), признат за primo ballerino assoluto - титла, присъждана на най-отличителните балетисти. Танцувал е многократно в Триест, Милано и Венеция (Curiel 1937). [обратно]

3. Балетен солист (от итал. primo ballerino) е мъжкият еквивалент на прима балерина. [обратно]

4. Драматично или музикално произведение, окарикатуряващо формата и съдържанието на творба, считана за сериозна. [обратно]

5. Давид Тениерс Младши (1610-1690) е нидерландски художник, рисувал многобройни сцени от народния бит. [обратно]

6. Алюзия към "Селяни, танцуващи пред кръчма" (1645) от Давид Тениерс Младши (Teniers 1645). [обратно]

7. Буквалният превод, зает от значението на думата в областта на физиката, е "център на тежестта". Както голяма част от речника на Клайст обаче, и тази дума е използвана в дълбоко метафоричен смисъл. Според Михаел Манделарц Клайст иска да покаже, че "душата на кукловода се крие в центъра на тежестта или по-точно в средището на движението, т.е. в точката на висене на куклата". С други думи, линиите, описани от тази точка и от нейната двигателна сила (от лат. vis motrix) са и пътят на душата на кукловода (Manderlatz 2011). [обратно]

8. Тук Клайст описва кривината на споменатата въображаема линия с терминология от математиката. Кривата е алгебрична (тоест удовлетворява алгебрични уравнения) и от втора степен (или ред), т.е. квадратична, което я приближава до познатите форми на елипсата, параболата и хиперболата (в геометричен смисъл). [обратно]

9. Хърди-гърди (от англ. hurdy-gurdy) или колесната лира (от рус. колёсная лира) е старинен струнен инструмент с форма и устройство, близки до тази на цигулката. Вместо лък, хърди-гърди има прикрепено колелце, което притиска и извършва триене върху струните, което води до издаването на звуци, подобни на цигулката. Инструментът е типичен за фолклора на Окситания, Каталуния, Сардиния, Галиция и Унгария. [обратно]

10. Хипербола в математиката е равнинна алгебрична крива от втори ред. [обратно]

11. В математиката асимптота на равнинна крива е права, която се приближава неограничено до клон на кривата, но никога не я допира. [обратно]

12. Мадам Вестрис (Лучия Елизабет Вестрис, 1797-1856) е английска актриса, танцьорка и театрално импресарио от 19. век, контраалто, често изпълняваща роли в опери на Моцарт и Росини. Известна е както с ниските си женски вокали, така и с танцовите си умения. [обратно]

13. Vis motrix (от лат.) - подбудител или причина за нещо от женски род, използва се в Третия закон на Нютон, в смисъла на сила, действаща върху външен обект. [обратно]

14. Наядите в древногръцката митология са нимфи, които имат власт над изворите, ручеите и потоците. [обратно]

15. Джан Лоренцо Бернини е италиански скулптор и архитект от бароковия период (17. в.). [обратно]

16. Антрашам (от фр. entrechat) - скок в класическия балет, при който танцьорът неколкократно кръстосва краката си напред и назад, докато е във въздуха. [обратно]

17. Спинарио, или Момчето с тръна, е популярна антична гръко-римска бронзова скулптура с множество репродукции в цяла Европа. [обратно]

18. Ливония е политически съюз между прибалтийските държави Естония и Латвия. [обратно]

19. Сайвантът (диал.) е помещение, където се съхранява сено и дървета за огрев с цел да се запазят сухи. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Kleist Gesellshaft 2015: Kleist Gesellschaft. Biographie. // Kleist-Portal <http://www.heinrich-von-kleist.org/ueber-heinrich-von-kleist/biographie> (12.08.2015).

Curiel 1937: Curiel, Carlo L. Il Teatro S. Pietro di Trieste: 1690-1801. Milano: Archetipografia, p. 353, 354, 369, 371. // BSA Digital Library <http://biblio1.ve.ismar.cnr.it/fedora/repository/ismarbsa:ve00287/PDF/ismarbsa_ve00287.pdf> (12.08.2015).

Teniers 1645: Teniers the Younger, David. Peasants dancing outside an inn. Image. // WikiArt <http://www.wikiart.org/en/david-teniers-the-younger/peasants-dancing-outside-an-inn> (12.08.2015).

Manderlatz 2011: Mandelartz, Michael. Goethe, Kleist: Literatur, Politik und Wissenschaft um 1800. Berlin: Erich Schmidt Verlag GmbH & Co. KG, pp. 85-87. // Books.google.co.uk <https://books.google.co.uk/books?id=s312H8FMP6sC&lpg> (12.08.2015).

 

 

© Хайнрих фон Клайст
© Богомил Господинов - превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.08.2015, № 8 (189)