 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА ЕДИН ЖЪЛЪД
Лежиш, жълъде, в горска самота,
без да намираш родния лист
изсъхнал, жаден за дъжд,
отслабен живот,
съсед на разпуканата кора на кестена,
без очи, устни и уши,
шапката ти се топи от влагата на дъжда,
очакваше времето на любовта,
а дочака разлистена есен,
болен на земята
с капки, в пот загнил,
сърцето ти писка като лястовица, нагоре,
а никой да те дочуе измръзнал,
да вземе в джоба си
поне на топло
и на фаса му е по-добре, отколкото на теб,
есенен жълъде.
© Дражен Катунарич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)