|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УВОД КЪМ ВЪЛКА
web
Докато се пързалях, далечен на природата, поисках да отнема тайната й.
За мен тя беше само преходно, утъпкано място, за да минат краката.
Но едва в падането се познава кое е тяло и кое - душа. Едва
в падането бях готов да се обърна към природата веднъж
врязал се с крака и ръце в снега.
Всичко се промени изведнъж, завинаги веднъж:
възцари се дива, заплашителна тишина.
Бял покров в тишината на клоните, всичко тържествено.
На метри от мен се появи вълкът.
Слезе на пътя ми и се отправи към дола. Видях как звярът
безгрижно потапя лапи в снега и оставя картината си.
Нему принадлежеше белотата, всяко стъбло, кора и тишина.
© Дражен Катунарич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)
|