САМО ТЯ

web

Животното бележи един съвсем друг свят.
В зениците на звяр или луд прелива се някое чудно езеро.
Неслято, никога съединимо, невинно и зверско, няма поглед
и мисли, няма вглеждане отвътре.
Почти става дума за пустош. За недокосната празнина, онемяла,
раздираща празнина, която вие за изпълване като в храм,
или за плаване от една точка до измислен остров, на пътя
от върха на кактуса до равнината, от храста до горичката или полето.
Като срещнеш луд, пак не е същото като да срещнеш вълк
луда или вълчица
защото трябва едновременно да срещнеш и нея и него, отляво и отдясно,
право в зениците, да наченеш празнината, която постоянно ни мъчи
само тя.

© Дражен Катунарич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)